Публикувана: 25 ноем. 2011, 15:42 ч.
Последно мнение: 8 дек. 2011, 18:11 ч.

Страхувате ли се за децата си?

5 954
81
1

25 ноем. 2011, 15:42 ч.

София
Мнения: 1 609

Имам предвид конкретно насилието между деца. Поводът за темата са ето тези две статии:

Бият и снимат 12-годишно дете

16-годишен пребит и с опасност за живота

Аз онемявам вски път, когато прочета или чуя за такива неща и ума ми не го побира - откъде тази жестокост у децата? Аз когато бях малка, пак имаше скарвания, сбивания и т.н., но не помня да съм виждала или чувала за такива крайности и такава жестокост. И честно казано ме хваща страх. Моето дете е много малко още, но се страхувам да не би тази тенденция да се запази и някой ден да ми се свива сърцето при мисълта, че днес може моето дете да бъде пребито от съученици в училище. Вие как мислите - защо се случват тези неща? Откъде идва лошият пример - от семейството, от телевизията, от средата, от обществото като цяло? Страхувате ли се за децата си?

# 1 25 ноем. 2011, 15:55 ч.

Варна
Мнения: 17 934

Страхувам се, разбира се.
Обществото ни е деградирало откъм ценности.
Лошият пример е навсякъде около нас. И малките знаят, че има недосегаеми. Че ако сгафи, мама и тати ще го покрият. Дори анимационните филми са пълни с агресия

# 2 25 ноем. 2011, 16:15 ч.

Мнения: 1 296

Страхувам се!
И не крия страха си от своите деца, защото искам да знаят постоянно колко са ценни те за мен и съпруга ми. Да се пазят/самосъхраняват доколкото могат.
Постоянно напомням, че провокатори и скандалжии има на всяка крачка. И м/у децата, и м/у възрастните.
Не можем да си вържем децата със синджир за себе си. Господ да ни ги пази Praynig

# 3 25 ноем. 2011, 16:27 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: tzarina в пт, 25 ное 2011, 16:15

Така е.
Но не трябва да се забравя и факта, че агресията винаги е провокирана от нещо. Не можеш да пребиеш човек, който абсолютно нищо не ти е направил, нали? (е, не че не може, но в училище, 99% от инцидентите са предизвикани)...
Моето дете не е агресивно, нито предизвиква скандали, и прочие. И за сега съм спокойна за нея. А малкия е прекалено малък, че да ме е страх за него. Надявам се, да не ми се налага да си пускам децата със свито сърце на училище.

# 4 25 ноем. 2011, 16:31 ч.

Мнения: 1 788

Децата са олицетворение на родителите си.
Какво има да се чудите, че се биели децата, като възрастните доста често прибягват вече до саморазправи и бой.
Откъдето и да погледнеш, все някой плаши с шамари или налита на бой. Не малко теми има и във форума, където изобилства от съвети за саморазправа и подобни...
Деградирали са родителите и няма как такива родители да възпитат въобще някакви ценности в децата си.
А анимационните филми и едно време си бяха пълни с насилие, само дето имаше кой да обясни на децата, че това не е на истина, а на шега.
В общество, където основната максима е "С нахалство, към прогрес!" и където свитият, любезният, отстъпчивият се смята за глупак, няма как да очакваме друго.

# 5 25 ноем. 2011, 16:31 ч.

Варна
Мнения: 17 934

Цитат на: Lady Kat в пт, 25 ное 2011, 16:27

Но не трябва да се забравя и факта, че агресията винаги е провокирана от нещо. Не можеш да пребиеш човек, който абсолютно нищо не ти е направил, нали? (е, не че не може, но в училище, 99% от инцидентите са предизвикани)...

Грешиш.
Има хиляди случаи на агресия, която не е била провокирана, просто някой е бил на грешното място в грешното време.
Познавам хора, които учат децата си да бъдат агресивни и не са никак малко.

А в училищата децата често тормозят по-слабите от тях, просто, защото могат.

# 6 25 ноем. 2011, 16:34 ч.

Мнения: 6 365

Със сигурност човешката природа е агресивна, а в младостта си момчетата са буйни и безразсъдни. Със сигурност авторите на Портокал с часовников механизъм и Повелителят на мухите са уцелили същността на нещата- момчета, оставени на природата си, ще са агресивни. Не е от анимационните, от недораслата човешка природа е.

Агресията обаче не се проявява просто навсякъде и има начини да се минимализира, дори в агресивна среда. Има разпознаваеми ситуации, в които не е добре да се навираме.

Агресията не е и лесно нещо- не е лесно да биеш, тук са били в група. Извод: избягвайте групи, а за учителите ще е добре да забелязват наличието на глутници и да полагат усилия да ги разединяват. Същевременно по-слабите трябва да се насърчават за оформяне на групи.

Едно време учителката ни по математика в 5-6 клас ни даваше правила за живота. Едно от тях беше- когато се стигне до бой, удряй пръв и толкова силно, че да не трябва да повтаряш. Аз съм била тормозена и съм отвръщала на удар- самия факт, че не стоях безропотно, стресна момичето, което си мислеше, че всичко е позволено.

Насилието си е факт. Не ме е страх нерационално. Има си начини за разрешаване.

Сега ако почнат обаче да носят оръжие, хладно или огнестрелно- ще стане неприятно.

# 7 25 ноем. 2011, 16:36 ч.

София
Мнения: 17 259

Да, много.

# 8 25 ноем. 2011, 16:37 ч.

Мнения: 6 365

Цитат на: Nekomusume в пт, 25 ное 2011, 16:31

Децата са олицетворение на родителите си.

Да, аз например съм дете на кротки хора, които използват ума си, за да печелят пари. Насилниците бяха деца на бизнесмени от зората на 90-те. Познай кое дете беше по-глезено, с по-високо самочувствие?

Агресията си има среда, в която да поникне и да се прояви. Лесно се вижда, не знам как учителите не я виждат. Колкото и да е дискриминационно, трябва под лупа да гледат прекалено добре и прекалено зле облечените деца в училище.

# 9 25 ноем. 2011, 16:38 ч.

Бургас
Мнения: 6 586

Lady Kat,за съжаление понякога разни гаменчета си избират точно неагресивни деца,не знам защо ,но много се дразнят от тях.В класа на сина ми и ма едно такова момченце,плахо,възпитано,идвало е в къщи и го познавам.Понеже винаги казвало "добър ден,позволете,може ли",много издразни една клика ей такива пехливани-Първо го обиждаха,че е женчо,тъпак,удряли са го ,унижавали са ги да прави каквото му наредят.От сина ми знам за какъв тормоз иде реч.Майката и ние другите родители поставихме въпроса на родителска среща,но ефект нулев.Накрая така яко го пребиха,правили са си с него моряшки бой,както са се изразили.Нареждат се в кръг и го ритат всички.Майката премести детето,онези пехливани не се промениха и сега не знам кой тормозят.Говоря за деца тогава пети клас.
Пак повтарям,че момченцето беше умно,кротко,обича да чете,възпитано и направо е бягало от тях като дявол от тамян,но явно това ги е амбицирало още повече.
Тъй че стискай палци и не само на агресивните деца се случва.

# 10 25 ноем. 2011, 16:39 ч.

Варна
Мнения: 17 934

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 25 ное 2011, 16:37

Агресията си има среда, в която да поникне и да се прояви. Лесно се вижда, не знам как учителите не я виждат. Колкото и да е дискриминационно, трябва под лупа да гледат прекалено добре и прекалено зле облечените деца в училище.

Виждат я, разбира се. Друг е въпроса доколко имат желание и средства да и противодействат.

# 11 25 ноем. 2011, 16:40 ч.

Мнения: 1 897

Да, страхувам се.

# 12 25 ноем. 2011, 16:43 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Не, значи факта, че оставяш някой да те тормози и да си прави с теб каквото пожелае, пак е предизвикана агресия. Когато си отстояваш позицията и не позволяваш да си нечия изтривалка, няма да бъдеш така тормозен. Това е моето мнение и много съжалявам, че хората масово си възпитават децата да мълчат, да не отговарят. Това е овче мислене.
Има разлика между това детето ти да не е конфликтно и агресивно, и това да е пълен пас във всяко нещо. Защото моето е научено, да не се оставя да бъде тормозено, още по-малко пък бито. И никога не е била бита от съучениците си, нито обиждана, унижавана или каквото се сетите.

# 13 25 ноем. 2011, 16:45 ч.

Мнения: 6 365

Цитат

факта, че оставяш някой да те тормози и да си прави с теб каквото пожелае, пак е предизвикана агресия

Много добре казано. Прекъсването на агресията, както казах, не е с избягване на всякаква агресия. Напротив, и ти трябва да говориш на езика на агресивния- стойка, самочувствие, дори удар. Един шамар решава повече проблеми от хиляда думи.

Както е казал Теодор Рузвелт, говори тихо и носи голяма сопа. Това е била любимата му африканска поговорка.

# 14 25 ноем. 2011, 16:50 ч.

Бургас
Мнения: 6 586

Съгласна съм с теб ,но какво да правят по-плахите деца.По характер сме различни.Аз самата бях плаха,не защото така ме възпитаваха,просто си бях такава.Майка ми каза,че веднъж съм се похвалила,че днес не са ме били в градината.
Както и да е,ще отговоря на въпроса по темата "Да,страхувам се страшно много."Гледаш го от парче месо и в един миг заради някакъв боклук животът ти може да се обърне завинаги.
Господ да ги пази!

Препоръчани теми

Значението на апартамента в романтичната връзка

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Ще ме помислите за луда…

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: