Методите са:
- децата не избират извънкласните си занимания и интереси - родителят го прави, защото, първо, децата не знаят какво искат и какво е добро за тях, и второ, защото децата по принцип не са склонни да полагат усилия.
- не е позволено ходенето на детско гости и преспиването при приятели
- нормално е да се упражняват на пиано и цигулка по 3-4 часа на ден
- недопустимо е да не са първи по всички предмети с изключение на физическото и театрални изкуства
- недопустими са оценки по-ниски от 6-ци
- нормално е родителите да са строги, авторитарни, дори обиждащи - стига това да води до търсените отлични резултати;
Според авторката, всичко изброено по-горе само показва, че родителите вярват във възможностите на децата си, дори когато самите те не го правят. Също така, че са готови да жертват времето и нервите си, ако това ще доведе до отлично представяне в живота на децата им.
А защо ме обърка - винаги съм се стремяла да съм мека и умерена в комуникацията си със сина ми. Винаги съм отричала насилието - не само физическото, но и психическото, вербалното и т.н. Винаги съм мислила, че обяснението е най-добрия учител. Не мога обаче да твърдя, че детето ми е най-възпитаното и дисциплинираното. Понякога ме е страх, че го закрилям твърде много и му преча само да се сблъска и справя с неприятни реалности. И не мога да си изкривя душата и да не призная, понякога трябва НАСИЛА да накарам сина ми да направи нещо за да разбере, че е добро за него..... Какви са вашите методи?