Здравейте,за първи път пиша тук.Не съм майка,но се надявам някой ден да бъда,обожавам дечицата.
Истината е,че се регнах, защото много бих се радвала жени с опит каквито смятам,че сте - да ми дадат съвет или просто мнението си.
На 20 години съм ,уча и живея в Англия.Честно казано занимавам се с това,за което съм си мечтала като дете,така както си се представям и сега..но се случва нещо неприятно с мен и не знам откъде идва.Усещам как ми липсва предишното желание за учение,за да се развивам,да научавам..не знам къде ми изчезна мотивацията.Никога не съм била от най-организираните и последователни хора,но съвестта,самоуважението и амбицията не са ми позволявали да стигам до крайности в мързела си например.
Това ми е първата година тук,както се досещате.Живея едва от няколко месеца и ми харесва.Просто не знам и аз..е със сигурност има неща от специалността,които не изгарям от желание да чета,но нима в училище не са ни задължавали.Може би има разминаване между това,което очаквах и реалността тук..обаче не мога да обвинявам ситуацията.Бялото е,че е хубаво и на този етап постигнах това,което искам,черното е в мен..а оттук нататък - нямам идея.
Ето сега ми предстоят изпити ,а не сядам да уча..вместо това си губя времето в нета и гледам някакви филми..имам буквално дни,даже часове ..в които да си кажа :хайде сядай да учиш,че нямаш време ,няма и за кога вече да се отлага и пак не го правя.Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви.Страх ме е да се проваля и да не успея да се справя с материала,а сама си го правя.Страх ме е да не се разочаровам ,както и наще и точно натам вървя.. не мога да го опиша.Може би човек минал през тези неща би разбрал,аз самата се лутам.Естествено споделям с приятелите ми и си даваме кураж обаче..имам нужда да чуя безпристрастно мнение на хора,които не ме познават и могат да ми дадат адекватен опит.Много бих се радвала..думи нямам да опиша колко ми е ужасно..сякаш знам,че има много работа за вършене - осъзнавам го и в същият този момент ,веднага почвам да го притъпявам и да се разсейвам с нещо.А времето не спира и го губя в глупости..
Истината е,че се регнах, защото много бих се радвала жени с опит каквито смятам,че сте - да ми дадат съвет или просто мнението си.
На 20 години съм ,уча и живея в Англия.Честно казано занимавам се с това,за което съм си мечтала като дете,така както си се представям и сега..но се случва нещо неприятно с мен и не знам откъде идва.Усещам как ми липсва предишното желание за учение,за да се развивам,да научавам..не знам къде ми изчезна мотивацията.Никога не съм била от най-организираните и последователни хора,но съвестта,самоуважението и амбицията не са ми позволявали да стигам до крайности в мързела си например.
Това ми е първата година тук,както се досещате.Живея едва от няколко месеца и ми харесва.Просто не знам и аз..е със сигурност има неща от специалността,които не изгарям от желание да чета,но нима в училище не са ни задължавали.Може би има разминаване между това,което очаквах и реалността тук..обаче не мога да обвинявам ситуацията.Бялото е,че е хубаво и на този етап постигнах това,което искам,черното е в мен..а оттук нататък - нямам идея.
Ето сега ми предстоят изпити ,а не сядам да уча..вместо това си губя времето в нета и гледам някакви филми..имам буквално дни,даже часове ..в които да си кажа :хайде сядай да учиш,че нямаш време ,няма и за кога вече да се отлага и пак не го правя.Чувствам се виновна и празна и не ми се учи.Много ми е гадно и странно, непознати чувства има в мен - смесени някакви.Страх ме е да се проваля и да не успея да се справя с материала,а сама си го правя.Страх ме е да не се разочаровам ,както и наще и точно натам вървя.. не мога да го опиша.Може би човек минал през тези неща би разбрал,аз самата се лутам.Естествено споделям с приятелите ми и си даваме кураж обаче..имам нужда да чуя безпристрастно мнение на хора,които не ме познават и могат да ми дадат адекватен опит.Много бих се радвала..думи нямам да опиша колко ми е ужасно..сякаш знам,че има много работа за вършене - осъзнавам го и в същият този момент ,веднага почвам да го притъпявам и да се разсейвам с нещо.А времето не спира и го губя в глупости..
) - колкото и да го обичаш, ако прекалиш направо ти се отщява за известно време. Но ако само мислиш за него и чупваш по мъничко - винаги ще искаш още.