kateto1980 преди година и половина се разделих по един ужасен начин със супруга си, а бяхме младоженци, тоест нямаше и година от както сме се оженили. Друга жена, магии, алчност...Знаеш ли колко плаках и страдах, дори сега ме боли от обидата, която ми беше нанесена и какво да направя...да хукна да правя и аз магии за да се събираме...Това са глупости! От друга страна достатъчно уважавам себе си за да си мисля, че ако не е той...вече край! Не искам никой да ми влиза в обувките, моите сълзи са част от моя житейски път, а когато се спъвам - се изправям сама без да прибягвам до магии. И се чувствам горда, защото от ден на ден ставам все по-силна и независима. Съжалявам, че ще бъда крайна, но има жени, които като се лепнат за един мъж и война ще водят но да с него. Ако обичате мъжа до себе си, няма на сила да го правите червей!