Помощ, искам да спася семейството си

  • 18 093
  • 94
  •   1
Отговори
  • Мнения: 177
Здравейте!
Ще опитам накратко да опиша последните 8 години.
Сега връщайки се назад - избрах него, защото почувствах сигурност /не финансова/ и спокойствие. Заживяхме бързо заедно. С изключение 2-те години, когато бях по майчинство в общи линии аз съм била основния издържащ семейството. Образованието ми е по-добро и винаги съм била по-добре платена. Не че той не е работел изобщо, но често работата не му харесва, не се държат с него добре........в общи линии - не смята за нужно да се насилва да търси и да се усъвършенства. Когато бях по майчинство аз отново работех но от къщи, защото никога нямах представа колко изкарва и не се чувствах сигурна. Както и стана накрая - един ден се прибра и каза от утре нямаме работа, край. Нали не мислите че не го е знаел и по-рано. По това време бяхме вече с две мънички човечета у дома. Малкият беше на около 6-7 месеца. Събрахме всички пари, които можахме и ето ни сега в чужбина. Аз работя и съм основата, а това което той изкара ни е в помощ.

Но описано така ще останете с впечатление че проблемите ни са материални, не. Не ми пречи, че аз работя. Убива ме лежането на гърба ми. Липсата на амбиция. Не счита за нужно да се напъва. Тук проблемът е и че не знае езика. Аз също не го знаех, когато дойдохме, но го научих. Той - не.
Поставям проблема, говоря и отговора е просто - добре. Учи 2 дни и после всичко е същото.

От много години се целуваме автоматично. Секс правим веднъж на месеца, а много често и по 2-3 месеца не правим нищо. Рядко се прегръщаме. Комплиментите са много рядко нещо, а подарък без повод........ Първият за последните 2 години беше преди седмица, но на другия ден разбрах, че си е купил нещо за него без да ми каже и това е причината.  Rolling Eyes

Когато бях по майчинство и той ходеше на работа, няколко пъти разбирах че просто се разхождат с колегата, ходи му на гости, слушат си музика, гледат филмче.... А аз съм през това време с двете малки дечица у дома, ревяща от умора и самота.

И всеки път, когато започвам да говоря ме обвинява, че отново започвам да дудна. Отговорът на всяко мое "дуднене" е че просто излишно много се напъвам. И след това мълчание. И така вече 8 години.

Сега, живеем в навън. Дойдохме при негов приятел. В началото се събираха у нас, на терасата. Аз бях ок, защото беше развлечение и за мен. Но после си намериха друго място и се събират по мъжки. Няма никакъв проблем с това. Но вече се прибират в 7-8 сутринта. Ходят на палатка с преспиване. Вече искат да започнат и всяка седмица да излизат. Но никога не се събираме семейно, с жените и децата. Ако го направим някога е след като отново дълго съм дуднала, за да стане. Инициатива от него няма. И снощи отново ми заяви, че мога да излизат когато, където, с когото искам. Ако не го правя проблемът си е мой. А аз мисля че просто е редно да правим нещо заедно. И дори и да опитам да играя по неговите правила - тук аз нямам приятелки. Жените които познавам не им се излиза вечер.... А и като излезем говорим само за това, колко са лоши мъжете, което не ми помага особено.

Мисля че вече от години не го обичам. Мисля че и той не ме обича, въпреки че говори противното. Защото ако някой когото обичаш видимо страда, ще проявиш инициатива и ще опиташ да го направиш по-щастлив.

През последните 6 месеца той работи вечер, аз цял ден. Не се виждаме изобщо. Единствено в неделя през деня с децата. Но и когато сме у дома, той пие кафе сам, пуска си филмче и си го гледа сам, заспива на дивана пред него сам....

Правя всичко възможно да крепя семейството си заради децата единствено, защото той се държи много добре с тях и те го обичат много. Но съм адски тъжна и изморена вече и не намирам нито начина вече, нито смисъла.

Ако имате идеи какво да направя..... Искам да се спъна, да се разтресе земята и всичко да се промени!

# 1
  • Мнения: 1 129
Мъжът ти е прав за едно - ако ти се излиза, излизай! От тук натам дори не разбирам желанието ти и твоят зов за помощ да спасиш семейството си. Виждаш ли някакъв смисъл изобщо. Очевидно е, че не си финансово зависима и се справяш с отглеждането на децата сама. Той не задоволява сексуалните ти нужди, нито душевните. Изобщо ще има ли разлика живота ти с и без него?! Всъщност - да, защо да няма. Може да се почувстваш по-добре, когато спреш да издържаш и да слугуваш на някого, изключвам децата ти, разбира се. Ами я си представи, че срещнеш друг мъж, който ти прави комплименти и който не те целува машинално! Оправданието "заради децата" ми е най-омразното. Първо, ако си мислиш, че децата не забелязват отношението на мама и тате един към друг - бъркаш. И второ - живот и здраве тези деца ще пораснат. Ти ще ги отгледаш и после всеки ще тръгне по своя път. И докато се обърнеш вече ще е късно и да се развеждаш и каквото и да било друго. Просто няма да има смисъл. Не си щастлива, не се чувстваш обичана и обичаща - не виждам какво те спира да си събереш багажа и да му биеш шута. Дай Боже, акълът му да стигне, за да се държи добре с децата и да не ги използва, защото подобен тип навлеци правят както ли не. Щом искаш съвет - ето го. Вземи се в ръце и си подреди живота. Не си длъжна да носиш на гръб, който и да било. 8 години са изминали, още 8 ли трябва да минат, за да разбереш, че от този брак няма смисъл? Той не те заслужава. От писаното съм сигурна, че е така. Имаш право да бъдеш щастлива. Само от теб си зависи.

# 2
  • Мнения: 373
Много е лошо ,когато имаш семейство , уж всичко е наред привидно, но се чувстваш самотен, като в затвор в собствения си дом, без някой да ти е налагал ограничения.
Не мога да дам съвет, но чувството ми е горе долу познато. Може би е добре да намериш нещо, което да те прави щастлива макар и за малко, някакво занимание... не знам и аз.

# 3
  • Мнения: X
Мъжът ти няма да се промени ,каквото и да направиш.
Питаш за идеи.....
Идеи има,ама те се отнасят за мъжа ти.А той,явно ,не вижда проблем,съответно няма и желание за промяна.
Ако очакваш тук някой да ти даде магическо решение,след което мъжът ти ще се обърне на 180 градуса и ще започне да отговаря на емоционалните и финансови нужди ,не виждам как ще стане.

# 4
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
мъже няма ли там да подложат ... крак, че да се спънеш?

# 5
  • Мнения: 293
inedica,  Hug

Разбирам те прекрасно ...
На колко години са децата ?
И на колко си ти ?
Мъжът ти няма да се промени.
А,децата едва ли са много щастливи с двама нещастни родители.
Трудно е да се даде съвет но сама знаеш,че изборите са два.
Или оставаш в този брак и се мъчиш да намериш собствения си комфорт някак си - което ми се струва много трудно или просто слагаш край.
Бракът не се задържа на всяка цена . И цената се плаща и от двамата,а не само от единия.
Казваш,че не се обичате вече ...

# 6
  • Мнения: 2 865
Тези отношения с приятеля са ми супер странни на мен... Thinking

# 7
  • Плевен
  • Мнения: 1 738
Тези отношения с приятеля са ми супер странни на мен... Thinking
Toва си мислех и аз Thinking. А този приятел не работи ли или и той работи нощем? Неговата жена какво мисли за тази ситуация?

# 8
  • Мнения: 177
Agaph, аз съм на 32, а децата - на 2,5 и 4,5 години.
Labrador, аз съм много смотана в отношенията с другите мъже когато съм обвързана. А и това няма да промени нещата.
Аз съм постоянно изнервена вече и това е което усещат децата. И те викат, бият се.........
Опитах с външна промяна - отрязах си косата, от 2 месеца сутрин след като заведа детето на училище тичам 30минути само и само да се отърся и да се усмихна отново.

Но истината е, че в редките случаи когато се е налагало да останем за седмица че и месец сами с децата камък ми пада от гърба. Чувствам се много по-добре и по-спокойна.

Arizona, нямам нищо против да има приятели и да излизат и по мъжки. Но също и да си ходим на гости семейно. А и другото е, че като бяхме в БГ имаше друг приятел с когото пък се напушваше с трева. Сега, този пък го обсебва за да се забавляват. И въпроса към мен е все един - Е какво сега, трябва да откажа ли? После никой няма да ме търси. Не мисля че проблемът е в приятелите.

Иначе е много послушен. Изпълнява всичко у дома, което му кажа. Умее да готви, чисти простира.... и за каквото и да каже че не е добре така казва "добре" и прави после отново същото. И никаква инициативност за нищо. Затова и често си казвам, "права ли съм, какво искам?" Не е алкохолик, не ме бие...

И колкото до развода - ще потърся семеен консултант на първо време, като последна възможност. Защото моите желания и идеи гласно или негласно се възприемат като дуднене.

# 9
  • Мнения: 293
 inedica , младок си  Flutter

Нали знаеш,че за да се спаси един брак са нужни двама ?
Според мен трябва да поговорите и да му поставиш въпроса точно така.
Как ще спасиш сама брака си ? Ако той не поема никаква инициатива ?
Помисли добре. Ако се бориш сама с вятърните мелници,в един момент просто ще ти писне и ще стигнеш до изходната позиция,в която си сега .

# 10
  • Мнения: 177
Тези отношения с приятеля са ми супер странни на мен... Thinking
Toва си мислех и аз Thinking. А този приятел не работи ли или и той работи нощем? Неговата жена какво мисли за тази ситуация?

Приятелят с жена му имат общ бизнес, където работят на смени. Там, в офиса му и пият съответно. Жена му е вдигнала ръце от него и неговата "независимост". Оставила го е да прави каквото иска. А и той се чувства силен, защото ги издържа, макар и да са потънали в дългове. Той я третира като помощничка, жената която му гледа детето. Те също нямат сексуални отношения. И може би щях да кажа, че мъжа ми просто му подражава и от там идват проблемите, но нашите семейни проблеми са по-стари. И всеки път като намекна, че той има проблеми със собствената си идентичност и се опитва постоянно да подражава някому ме обвинява че влизам във филми и си измислям глупости.
inedica , младок си  Flutter

Нали знаеш,че за да се спаси един брак са нужни двама ?
Според мен трябва да поговорите и да му поставиш въпроса точно така.
Как ще спасиш сама брака си ? Ако той не поема никаква инициатива ?
Помисли добре. Ако се бориш сама с вятърните мелници,в един момент просто ще ти писне и ще стигнеш до изходната позиция,в която си сега .

Да мила, точно така се и получава. Бутам, боря се със себе и всички около мен, но единственото което получавам от него е че той не иска да се разделяме. Да кажа какво искам да направи.

# 11
  • Мнения: 2 803
Прави са Агапи и Поли! И аз мисля като тях!

Смятам, че брака ви е само на хартия, не прочетох какво правите заедно, вашите общи планове, мечти, цели, живеене заедно, забавление заедно....Някак той не удовлетворява твоите потребности на жена. Това, че върши домашни задължения е крайно недостатъчно за  един съпруг. Действай докато още не си си разбила психиката и той не те е унищожил като жена. Едва ли някакви заместители на любов, нежност, интимност могат да ти помогнат. /имам предвид хобита, спорт, прическа, грим/ Просто имаш нужда от друг мъж, този едва ли може да ти ги даде, прекалено голям егоист ми се струва.

# 12
  • Мнения: 293
Тези отношения с приятеля са ми супер странни на мен... Thinking
Toва си мислех и аз Thinking. А този приятел не работи ли или и той работи нощем? Неговата жена какво мисли за тази ситуация?

Приятелят с жена му имат общ бизнес, където работят на смени. Там, в офиса му и пият съответно. Жена му е вдигнала ръце от него и неговата "независимост". Оставила го е да прави каквото иска. А и той се чувства силен, защото ги издържа, макар и да са потънали в дългове. Той я третира като помощничка, жената която му гледа детето. Те също нямат сексуални отношения. И може би щях да кажа, че мъжа ми просто му подражава и от там идват проблемите, но нашите семейни проблеми са по-стари. И всеки път като намекна, че той има проблеми със собствената си идентичност и се опитва постоянно да подражава някому ме обвинява че влизам във филми и си измислям глупости.
inedica , младок си  Flutter

Нали знаеш,че за да се спаси един брак са нужни двама ?
Според мен трябва да поговорите и да му поставиш въпроса точно така.
Как ще спасиш сама брака си ? Ако той не поема никаква инициатива ?
Помисли добре. Ако се бориш сама с вятърните мелници,в един момент просто ще ти писне и ще стигнеш до изходната позиция,в която си сега .

Да мила, точно така се и получава. Бутам, боря се със себе и всички около мен, но единственото което получавам от него е че той не иска да се разделяме. Да кажа какво искам да направи.

Ами кажи му всичко,което мислиш и казваш на нас.
Обясни му как се чувстваш, също така му обясни,че ако не се вземе в ръце бракът ви ще си отиде безвъзвратно.
Всъщност това е сухата теория.
На практика,ако обичта си е отишла ... не виждам изход освен един единствен.

# 13
  • Мнения: 177
Този въпрос го зададох още през юни за първи път. От тогава сме говорили че нещата изобщо не отиват надобре сигурно повече от 4-5 пъти. И финалът е винаги, че не е вярно че той не ме обича и не иска да се разделяме. Според мен обаче просто му е удобно така, а и съм сигурна че изпитва огромен страх, че при един развод ще загуби децата. От друга страна и аз не мога да си представя да живея без човечетата. Само за това мисля!

# 14
  • Мнения: 160
Но истината е, че в редките случаи когато се е налагало да останем за седмица че и месец сами с децата камък ми пада от гърба. Чувствам се много по-добре и по-спокойна.

Тука е разковничето...

Общи условия

Активация на акаунт