Истерии и тръшкане до дупка

  • 4 152
  • 42
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 12 374
Момичета, имам нужда от малко помощ Hug

От около две седмици щерката (1.4 г коригирана възраст) е просто неузнаваема - започна да плаче почти непрекъснато, буквално изпада в някакви истерии и за най-малкото нещо. Знам, че 'истерия' не е най-подходящата дума за толкова малко дете, но ми се струва че най-добре описва ситуацията в случая.
Та реването е за абсолютно всичко - ако не и дам да си гризе обувките, да бърка в кофите за боклук, ако и взема някой фас, който е докопала в парка...абе изобщо каквото и да и взема от ръцете и започва едно ужасяващо тръшкане.
Вкъщи сякаш е с една идея по-добре защото се старая да махам всички потенциални дразнители и свеждам забраните до абсолютния минимум, но навън е просто АД ooooh! Вече си мисля че диването има нещо като радар в мозъка за кучешки лайна, фасове, стъкла и всякакви подобни красоти защото ги открива безпогрешно дори и в куповете шума Sick И като не и дам да ги оближе едно хубаво, и драмата започва. По принцип никога не ми е пукало кой какво мисли за нас, но напоследък вече се усещам че ме хваща срам от хората. Започнаха да се поспират случайни минувачи, да ме гледат лошо и да ни коментират...кой знае какво си мислят, че съм някакъв садист ли, и аз не знам Sad
Хайде, да кажем че не ми дреме че огласяме целия парк, но така или иначе не разбирам откъде и защо започнаха тези писъци и това тръшкане newsm78 Просто нямам сили и нерви вече, опитвах с гушкане, с отвличане на вниманието, с игнор....еми ефект никакъв - стои си нашата на средата на алеята, гледа ме право в очите и реве чак до посиняване...просто ужас #Cussing out
Иначе винаги е била много спокойно бебче, дори и никненето на зъбите минава тихо и кротко, поне досега. Много е гушкана, и аз и татко и се занимаваме с нея т.е. не е неглижирано дете което си търси внимание...
Моля ви, давайте някакви съвети че вече побелях и още със събуждането сутрин взеха да ми треперят ръцете Sad

# 1
  • Мнения: 3 647
Нямам опит с такива драми, но когато  моя син вземе да  се тръшка понеже съм му взела нещо просто почвам  да обяснявам, че и да се тръшка и да не се тръшка това е положението.  Той е още  на 11 месеца, но както си обяснила се тръшка понеже съм  му взела нещо.  Опитвам се и да го наказвам ( не че  разбира де) като му крия  някоя  любима  играчка. Според мен трябва да й покажеш, че всяко действие  си има последствията. Като се разплаче в парка да  я прибираш и да  й обясняваш, че понеже не слуша днес  няма да  излиза.

Дано  по опитните  мами да се  включат с  по-добри и изпитани съвети.

 Hug Hug Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 12 374
Уфф, сега видях че снощи от бързане и нерви съм объркала възрастта на беба - та коригирано е на 1.3г. Не че е от огромно значение, но все пак...

ANGYA, моята още си няма любими играчки че да им забележи липсата ако и ги взема. Тя и не играе много с играчки, а по скоро с тенжери, лъжици, капачки и други такива съкровища.
А и с наказанията ми се струва че е малко рано, тя си е още бебе и грам няма да разбере че е ''наказана'', само ще се изнерви допълнително че се случва нещо странно или плашещо Peace

Все си мисля че може би проблемът по някакъв начин е свързан с прохождането Thinking Преди това наистина беше спокойна и ведра, но откакто проходи и нещата постепенно се сговниха...

# 3
  • Мнения: 340
И при нас положението е подобно. Всичко правим на инат. Също събираме боклуците по улицата, като й се скарам да не прави нещо конкретно, тя започва да го прави нарочно, за да ме дразни и се смее, че прави беля. А като не стане нейното, се започва един страшен рев.
Като излезем навън на разходка, тя си хваща пътя и хич не ме отразява, че викам след нея. Но като й кажа, че си тръгвам, да видиш как хубаво припка след мен и не се сеща да прави бели. Страх я да не я оставят сама.
Гледам да я игнорирам, като иска някакъв предмет и се тръшка за него. Например, като седнем да я храня, започва да мрънка за някакъв предмет (дори не е някакъв конкретен, просто го прави по навик) и сочи към секцията. Аз се правя, че не я чувам, не я виждам и след малко млъква (доскоро й се връзвах и започвах да й давам разни неща от секцията, а тя искаше още предмети).
При нас помага донякъде игнориране. При вас казваш, че не помага. Не знам какво друго да те посъветвам. Обясненията при нас не помагат, макар че много добре разбира какво й приказвам Simple Smile . Освен да чакаме да си израстат този период (или да се надяваме това да стане  Simple Smile ).

# 4
  • София
  • Мнения: 12 374
Jerry, благодаря за споделеното, хубаво е човек да знае че не е сам в борбата Hug

Игнор гледам да не прилагам защото забелязвам, че я настървява да реве още повече, особено ако сме навън. Изобщо драмите вкъщи са много, но някак минават по-бързо, докато навън плаче едно такова..хмм...дълго и демонстративно някак, не знам как точно  да го формулирам.
Иначе и моята разбира, поне според мен, какво може да се пипа/лапа, и кое е забранено, но хич и не и дреме. Също и тя си хваща пътя нанякъде и изобщо не ме и поглежда аз къде вървя, все едно ме няма.
Аз лично се правя на ударена когато започне да изисква всички предмети от секциите и шкафовете, тя е ненаситна в това отношение (нали сега разучават света). Свалям няколко, които са безопасни и толкова, иначе трябва ежедневно да вадя и прибирам цялата покъщнина заради нея ooooh!

# 5
  • Мнения: 340
Jerry, благодаря за споделеното, хубаво е човек да знае че не е сам в борбата Hug


Не си сама  Wink ! Дечицата около мен са на възрастта на дъщеря ми и повечето правят така - като не стане на тяхното започват да се тръшкат. Вероятно е от възрастта. С времето или ще се кротнат или ще стане по-зле  Mr. Green .
Ние, като родители, си познаваме децата най-добре, затова и съм сигурна, че ще се научим да се справяме с тези малки характерчета. Успех и търпение!  Hug


П.С: И отвличане на вниманието понякога при нас върши работа!

Последна редакция: пт, 18 ное 2011, 14:37 от *Jerry*

# 6
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Всички минават през това, в различна степен и с различна продължителност.  Hug

При моята дъщеря беше доста тежко положението, имаше дни, когато истерясваше по десетина пъти. При нас гушкането не работеше, защото се нервираше повече. Оставях я да плаче, ако е възможно, разбира се, без да й обръщам внимание и когато се поуспокояваше, сама идваше да я гушна.

Най - ефективно беше отвличането на внимание. Ако много се затръшка, просто я взимам и я отнасям далеч от дразнителя. С времето се научих да предугаждам истериите и да ги избягвам диколкото мога. При нас продължи повече от година.

Само запази спокойствие, не й покзвай, че това те изкарва извън релси и й говори спокойно. Търпение.

# 7
  • София
  • Мнения: 357
И моят син се тръшка за всичко, но го прави предимно вкъщи, защото все още не ходи сам и навън е в количка. И аз съм разчистила хола от дразнителите, но все ще се намери нещо забранено - дистанционно, телефон, компютър. Пробвах да го игнорирам, но не става - започва да се дере като магаре още повече и затова започнах да го разсейвам с нещо друго. Понякога действа, друг път го оставям да си пореве и се надявам да отмине бързо този период. Така, че не си сама, ако това би могло да те успокои Peace

# 8
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Ех това тръшкане. Бях почнала да си мисля че при нас леко ще се размине (доскоро се случваше инцидентно) но последните седмици са просто някакъв ад за мен. Единственото което помага донякъде е игнор, но си трябва последователност. Вечер след ясала е най-зле, аз като не дам нещо отиват при баща си и той най-често предава фронта. От сега ми е напрегнато като знам какво лигавене и тръшкане ще пада довечера докато бабите са тук, те моите методи не признават и това ме затруднява още повече а децата са объркани  Confused

# 9
  • София
  • Мнения: 370
 Позната история. С изключение на частта със спокойното бебе  Tired И аз бях пуснала тема. Като почна да ходи стабилно навън на 1,3 г и се почна. Иска топка, иска капачка, иска колата на някое дете... Ако не -рев. На мен ми разбиваше и устата с мятането си. Лягаше на земята. Абе пълна програма. Потъвах в земята. Започнеше ли драмата се местех на друга площадка. Помагаше отвличането на вниманието:" Лелеее, какво голямо куче!!" и т.н. И много говорене, въпреки че не мислех че схваща нещо. И така до към година и половина, когато почна лека по-лека да разбира. Сега е доста разбран навън. С играчките на другите деца, с кучешките лайната... и изобщо вече си загрява, кое е редно и кое не е. Естествено от време на време се случва някой изблик, но много по-лесно се справям. Сега имаме едно детенце на площадката на 1,4 г и действа по- същия начин. Рев, тръшкане. Изобщо не са ми странни или лоши такива деца, като знам ние през какво сме минали. Важното е да си спокойна, да му обясняваш и ще видиш че този период бързо ще свърши.

# 10
  • София
  • Мнения: 12 374
desitoo, и нашият тати май по-лесно сдава фронта, може би защото все пак я вижда по-рядко...или просто тъпанчетата са му по-чувствителни от моите Simple Smile Бабите могат да бъдат напаст, но при нас този фактор го няма, виждат я веднъж на няколко месеца за по час-два.

beboran1, хахах и на мен моята ми разби наскоро устата с глава, после десет минути гълтах кръв ooooh! Иначе и ние за чужда играчка ревем страшно, но най-много се тръшка когато не и дам да гази по тревата, да пипа кофите и да слага всеки боклук в устата...и тъй като навън тя се интересува основно от тези дейности, общо взето се дере през цялото време #Cussing out
Абе нещо страшно е, вкъщи как да е се заплесва в един момент и забравя да ми ближе чехлите (или аз ги махам), обаче в парка не мога да отстраня всички кучешки акита, фасове и боклуци от земята - а тя само върви, събира и лапа Sick
И аз пробвам със залисване и говорене, чат-пат става но за кратко - ще се обърне да види къде е голямото бау-бау, но после се сеща че е ревала защото не съм и дала да ''прегърне'' кофата и пак се подкарва...

# 11
  • Мнения: 3 241
 И при нас има такива ситуации.
Знам, че трябва да се говори и да не се поддаваш на манипулации, но понякога е доста трудно.  Tired

# 12
  • София
  • Мнения: 12 374
Ами говорим, и аз и баща и обясняваме че еди-кое-си е мръсно, боклук, опасно и т.н., но явно на тази възраст дори да разбират значението на думичката ''не'', това не ги спира да правят точно забраненото. Даже съдейки по моята кукла, колкото е по-забранено нещо, толкова повече страст влага в опитите си да го направи Close
Добре де, момичета, значи трите ни основни стратегии са гушкане, залисване с нещо друго и игнор,така ли? При повечето действа някаква комбинация от трите + много обясняване...а защо моята като се захласне да реве навън и е в състояние да откара така докато не наскачат и мъртвите да видят аждеба кво иска туй дете #Crazy Дали пък не се е метнала на мен, аз съм страшно упорита, захапя ли нещо и не пускам. Ако е ген, то майка ми е стократно отмъстена Mr. Green

Шегата настрана, явно ще трябва да стискаме зъби и може би полека-лека нещата ще се поукротят. Яд ме е и на себе си че понякога просто не ми издържат нервите и и се сопвам, а после се самоизяждам от вина и упреци Sad

# 13
  • Мнения: 147
Аз още нямам личен опит,но се сетих за нещо,с което леля се справя с братовчедите ми като се заинатят-заплаха с полицаите,но явно те са си създали някаква страшна и респектираща представа за чичковците полицаи.При мен като малка(понеже бях злояда и голямо инатене е падало) баба ме плашеше с лудия в парка (имаше някакъв човек,всеки ден по обед правеше разходка в парка,който се вижда от кухнята на баба),вършеше супер работа...Но не съм сигурна да няма нежелан ефект и по-нататъшни страхови неврози Simple Smile Успех   bouquet

# 14
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Точно така, това не е начин за справяне с проблема. Единствемо може да натовари психиката на детето и да доведе до по-лоши последствия.

Общи условия

Активация на акаунт