Какво да очаквам при разлика над 8 г.?

  • 1 634
  • 21
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 113
Здарвейте, мили мами!
Понеже децата ни ще са с голяма разлика (над 8 години), моля миналите вече по този път да споделят своя опит. В началото, когато забременях мислех, че почти няма да иаме проблем с ревността, но в последните няколко седмици дъщеря ни започва да показва някои признаци на ревност. Много ми се иска да туширам нещата по някакъв начин. Уж, си говорим колко ще ми помага за бебто и тя много се радва, но същевременно си мисли, че ще я обичаме по-малко. Как най-безболезнено да преминем през този период?

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 862
Разликата със сестра ми е девет години.
Не помня да съм ревнувала, но без съмнение се държах лошо с нея.  Sad Разбира се, проблемът може би е бил само в мен, защото изкарах много тежък пубертет и тормозех всички около мен.

Иначе много помагах на мама, гледала съм сестра ми с часове, водех я с мен навън, тя се влачеше навсякъде с мен и ме обожаваше.  Grinning Мисля, че можеш да разчиташ на голямото си дете и да й показваш колко е важна за теб - да ти помага, да й се доверяваш за бебето и т.н.

# 2
  • Мнения: 5 531
Разликата при  нас е 8г с каката и бебето и 10 г с баткото. И двете големи деца много обичат бебето, помагат ми много, гледат го, гушкат го. Но има и ревност. Особено от малката. Тя ревнува повечко от брат си, пита колко я обичаме, наравно с малкият и брат ли е любовта ни. Това е естествено. Това което аз правя е да обяснявам постоянно че и тримата ги обичаме поравно, просто бебето има повече нужда от мама и тати и да отделяме индивидуално време на всяко едно от децата.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 113
Ами и аз още от сега ги обяснявам тези неща.....ще видим как ще стоят нещата като се появи бебока.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 21 604
Ако е въпрос  за "над 8г" на нашите е 12 и 14г.
Ами и двамата големи са като малки  "мама" и "тати" ... обгрижват я не по различно от нас двамата с мъжа ми. Ревност - никаква, от никой.
 Simple Smile

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 113
Оооооо...при нас този сценарий е изключен! Тя не е дорасла още да ни замества.....определено не го очаквам. Но някак си ми се иска да минем с минимум ревност. Явно...колкото по-малки са децата, толкова по-голяма е ревността. То вече на 14-15 г. - те са си големи...дето се вика и те деца могат да имат без проблем (Боже опази!).

# 6
  • Мнения: 2 216
Явно...колкото по-малки са децата, толкова по-голяма е ревността.
Ревността всъщност е конкуренция за майчината /бащината любов. Има я при всички деца, но в различна степен. От вас зависи колко ще ревнува голямото дете. Намирайте време само за него, не го пренебрегвайте.
На 8 год може спокойно да ви помага, но не го превръщайте в детегледачка. Нагледала съм се на майки, които карат по-големите си деца да тичат след малките, вместо да си играят.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 113
Явно...колкото по-малки са децата, толкова по-голяма е ревността.
Ревността всъщност е конкуренция за майчината /бащината любов. Има я при всички деца, но в различна степен. От вас зависи колко ще ревнува голямото дете. Намирайте време само за него, не го пренебрегвайте.
На 8 год може спокойно да ви помага, но не го превръщайте в детегледачка. Нагледала съм се на майки, които карат по-големите си деца да тичат след малките, вместо да си играят.
Абсолютно подкрепям това, по-голямото да помага, но да не става заместник на родителя. Също не мисля да карам голямото ни дете да взима навсякъде малкото.....когато започне да щъка насам-натам с приятели. Мисля, че това е сигурен начин да се създаде конфликт между децата. Дано те сами успеят да изградят хубави отношения....естествено с наша ппомощ.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 21 604
Така е. Всяко дете трябва да се чувства еднакво значимо в очите на родителите си и тяхна отговорност е да го постигнат с разговори и внимание, познавайки децата си.
Когато ние решихме да имаме третото дете седнахме и говорихме със сина и дъщерята. Казхме какво сме решили и питахме за тяхното виждане по въпроса.
И по големите братя и сестри е важно до помагат, но не и да им се прехвърлят отговорностите на възрастните и да се забравя, че те също са деца, колкото и да са големи.

# 9
  • Мнения: 9
При моите разликата е 12 години. Малката е на почти 8 месеца, засега не съм усетила ревност от баткото, напротив, учудващо много и се радва и се занимава с нея. Тя още не е дораснала да му се пречка и да му досажда , но и това ще стане...Признавам си, натоварвам го с някои ангажименти покрай нея, засега не се противи, но наистина не пропускам да му покажа колко го обичам и колко много съм му благодарна за помощта. Отношението му към нея си е напълно осъзнато, мисля че е искрено. Определено се очертаваме трима родители с малка глезанка, ще видим:) Но аз вярвам, че любовта е ключа, не спирайте да показвате на децата си колко ги обичате, те няма как да не го усетят.

# 10
  • Мнения: 1 587
Изчакай да се роди бебето,може тази ревност да изчезне изведнъж.

# 11
  • Мнения: 2 658
Здрасти  Simple Smile
И ние у нас сме със абсолютно същата разлика. Е, надали някой може да ти каже как ще е при вас, но..
При моите (по-точно от големия) ревност никога не е имало, под никаква форма. Поне за сега, де. Така мисля, но никога не е казвано нищо, а аз съм питала даже - въртях, суках.. сума ти пъти съм подхващала тази тема. Дано да е така.
Много се обичат. Е, невинаги е мир и невинаги могат да се занимават заедно, но.. то при кои ли не е така? Преди баткото само й се радваше и я обгрижваше, нищо друго. Сега не е така, тя порасна, почна да му досажда, да му пипа нещата и е малко  Rolling Eyes ....
Но въпреки това той много се грижи, трепери, обича.. а като се стигне до там да се скараме на нея, винаги толкова я съжалява, че  Laughing Със страшно много неща ми помага, винаги благодаря. Но внимавам да не го карам аз, че това наистина не е добра идея...
Абе... аз съм го мислила много, нали всеки си знае едно "голяма разлика - лошо, малка разлика - супер" , но стигнах до извода, че нито първото, нито второто е вярно, не и винаги, много примери има за това.

Така че аз до сега никога и мъничко не съм съжалявала и не съм си казвала "ейй, сбъркахме, закъсняхме с второто..". Синът ми също, питала съм го неведнъж.. Той от може би година преди да забременея все повтаряше, че искал "малка сестричка".

Последна редакция: сб, 19 ное 2011, 12:58 от Сова

# 12
  • София
  • Мнения: 2 217
При нас най-големият батко е на 18, средният е на 6, а дребосъчко е на 4. Винаги съм залагала на честността си към децата. Когато се е налагало да обяснявам нещо или да надмогваме някои емоции, винаги съм разглеждала нещата както са в действителност - най-малкият е най-безпомощен. Той има нужда от нас, за да се справя. Аз пък имам нужда от любовта на по-големите си деца, за да се чувствам щастлива и така по-лесно да се справям с грижите.
Иначе за всеки един момент преценявам какво би свършило работа в дадената ситуация....И, разбира се, не винаги успявам....Когато не знам какво да кажа, просто много ги прегръщам - има невероятен ефект.....Много често им казвам: Ама ако знаете колко ви обичам...ще ми експлодира сърцето....Те се смеят....Аз ги гоня и питам, кой иска да ми помогне да отнесе малко обич, че вече не знам къде да я дявам....А отнасянето се състои в целуване и гъделичкане.....
Само дето най-големият вече не участва отдавна в тези игри.....Сега гушка гаджето си.... Grinning

# 13
  • Мнения: 5 173
.Аз ги гоня и питам, кой иска да ми помогне да отнесе малко обич, че вече не знам къде да я дявам....А отнасянето се състои в целуване и гъделичкане.....
Представих си ви.  Hug

# 14
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 4 747
На една от най добрите ми приятелки разликата при децата е 8, и двете са момичета. Разказвала ми е че е нямала проблеми с това дори каката много е помагала и все още помага.

Общи условия

Активация на акаунт