Публикувана: 16 ноем. 2011, 19:27 ч.
Последно мнение: 9 ян. 2012, 09:12 ч.

До къде да стига родителската намеса

15 728
290
1

16 ноем. 2011, 19:27 ч.

Мнения: 402

Ще започна с това, че синът ми, първокласник, е много палав. Още от много малък. Не го намирам за агресивен, но често му се случва тичайки да бутне някое дете. Говорили сме милиони пъти, да бъде по-внимателен, да внимава, но.... без особен резултат.
Преди две седмици една майка ми се обажда по телефона, блъснал детето й. Поговорихме с него. Днес госпожата ми разказва, един баща искал да влиза в клас, да се разправя със сина ми, защото бил блъснал дъщеря му в двора.
Разбира се, продължихме с разговорите и наказанията.

Но, чудя се аз. За мен това са нормални инциденти в училище. Тук не става въпрос, за някакви сериозни побои.

Уча децата си, да се оправят сами. Да не нападат никога, но да се защитават. Ако ударят и блъснат, без да искат да се извинят. Да не се оплакват безпричинно и за най-малкото нещо.

И искрено се изнервям на такива "загрижени" родители. И си мисля, че не правят добра услуга на децата си. Не знам на прав път ли съм, ама вече ми писна от лигльовци, които за най-малкото тичат при мама.

Последна редакция: ср, 16 ное 2011, 20:02 от vald

# 1 16 ноем. 2011, 19:33 ч.

Варна
Мнения: 6 309

Цитат на: valeriad в ср, 16 ное 2011, 19:27

Но, чудя се аз. За мен това са нормални инциденти в училище.

Не, не са!

Цитат на: valeriad в ср, 16 ное 2011, 19:27

Не знам на прав път ли съм, ама вече ми писна от лигльовци, които за най-малкото тичат при мама.

Някои деца са добре възпитани и предпочитат да не отвърнат на удара. Иначе и ти щеше да ходиш да се разправяш! Grinning

# 2 16 ноем. 2011, 19:36 ч.

Варна
Мнения: 6 865

И аз не мога да ти кажа блага дума. Не е в рамките на без да искам това което описваш. И бъди сигурна, че за да се стигне до обаждане у вас, преди това е имало още блъскания или удари които са били в графа 'случва се'.

# 3 16 ноем. 2011, 19:40 ч.

Мнения: 4 668

Нормален инцидент е , ако се случи еднократно . При вас очевидно е рецидив . И усещам в теб едва ли не някакво одобрение за действията на сина ти ... което е по - тревожното . Явно не осъзнаваш , че има проблем .
И какво значи лиглъовци ? Ако някой блъска ежедневно или тормози твоето дете , сигурно ще си на противополжна позиция ...Така че , не се изнервяй на родителите , ами вземи мерки отрочето ти да се държи по - цивилизовано .

# 4 16 ноем. 2011, 19:45 ч.

Мнения: 402

Ами тук не става въпрос за удар, просто примерно тича, и закача някое дете. Спира, извинява се и продължава играта. И тук не е въпросът в това дали той е прав. Знам, че не е и в никакъв случай не го оправдавам. Но миналата седмица и той се върна с разбита уста. Бил се навел, минало дете зад него, бутнало го и той се ударил в ръба на чина. Детето се извинило и толкова. И не, и през ум не ми е минало да ходя да се разправям.
А за отвръщането на удара - какво да кажа. Ако някой започне да го бие в двора, например - какво да седи и да чака да го пребият ли? Разбира се, че трябва да знае да се отбранява. Това имам предвид.

# 5 16 ноем. 2011, 19:46 ч.

София
Мнения: 62 595

Не, не са нормални бутаниците и блъсканиците! Ако сега не си промениш възгледа за тази нормалност, със сигурност утре синът ти ще попадне на по-як от него, и тоггава ти ще звъниш по телефона на майка му. Щом се е стигнало дотам, че ти звънят други майки по телефона, а ядосан баща (сигурно си наясно, че щом един баща тръгне на бой, значи много е прикипяло млякото) ходи и да иска да се разправя със сина ти, значи доста далеч сте стигнали вкъщи с оправянето сам. Толкова далеч, че като нищо твоето дете ще го оправи някой ядосан родител. Ако не ти пука за другите деца, поне си помислИ за своето, защото не можеш да бъдеш сигурна кога ще си го отнесе! Тогава на теб ще ти кажат "случва се, уча си детето да се оправя само".

# 6 16 ноем. 2011, 19:57 ч.

Мнения: 2 898

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 19:27

Ще започна с това, че синът ми, първокласник, е много палав. Още от много малък. Не го намирам за агресивен, но често му се случва тичайки да бутне някое дете.

Преди две седмици една майка ми се обажда по телефона, блъснал детето й, на другия ден - друга. Поговорихме с него. Днес госпожата ми разказва, един баща искал да влиза в клас, да се разправя със сина ми, защото бил блъснал дъщеря му в двора.

Но, чудя се аз. За мен това са нормални инциденти в училище. Тук не става въпрос, за някакви сериозни побои.

Значи за теб е нормално синът ти постоянно да тича? Нормално е честичко да бута другите деца? И за теб това са нормални инциденти в училище? А ако това сметнат за нормално останалите 20 - 25 майки в класа? Дали пак ще ти е нормално? По-добре вземай мерки и възпитавай детето си. Дано да не е много късно.

# 7 16 ноем. 2011, 20:12 ч.

Мнения: 46 492

Вече са големи и трябва да могат да контролират действията си. Случва се и да направят без да искат нещо, но това няма нищо общо с целенасочено блъскане, удряне и подобни.
Ако се случва често, никой не може да ме убеди, че не е нарочно.

Що се отнася до това дали да се оправят сами, учим я в първия момент да се защити, по възможно най-бързия начин, не да отвърне на удара, а да се защити и след това по най-бързия начин да уведоми първия възрастен, който види - учител, родител, няма значение.
Пример - дете се опитва да й бръкне с молив в окото, отблъсква ръката му и вика учител.

Щом има толкова оплаквания от детето, едва ли нещата са случайни.
Говори с него спокойно, обясни му последствията, покажи му снимки на пострадали.

# 8 16 ноем. 2011, 20:13 ч.

Мнения: 402

Вижте, никъде не твърдя, че съм права. Но се опитвам да търся баланса. Искаше ми се дискусията да поеме в посока до къде е границата на търпимост на родителите. Нужно ли е при най-малкия сблъсък да тичаме ние да решаваме проблемите им? Няма ли да сме от по-голяма полза, ако ги научим как сами да се справят с проблемите? Този отговор търся сама за себе си.
И да, намирам за нормално, едно 7-годишно момче, което е било на училище от 8 и след това на занималня, в 16,30 като излезе на двора да тича. Разбира се, че не намирам за нормално да се блъскат и бутат и не спираме да говорим за това - че трябва да бъде по-внимателен, да гледа къде тича, за да не блъска другите деца. Но въпреки всичко ми се струва малко пресилено, родителите дори и при дребни инциденти с децата им да ходят да се оплакват. Мисля си, че понякога трябва да ги оставяме сами да разрешават проблемите помежду си, доколкото е възможно.

# 9 16 ноем. 2011, 20:15 ч.

Мнения: 4 841

Училищната среда е непозната и доста опасна за първокласниците - до скоро в градината са били с малки и сравнително обезопасени мебели, широки пространства, застлани с пътеки стълби и коридори... Изведнъж се оказват в едни тесни класни стаи, с едни ръбести чинове, "пързалящи" се коридори, стръмни стълбища...
Първите две седмици на първи клас синът ми беше почти непрекъснато със синини - минаването между редиците с чанта на гръб, свикването с навеждането и изправянето му бяха истинско приключение Crazy

Намирам за абсолютно недопустимо да се тича в класната стая, да се пързаля по коридорите и да се вилнее по стълбите. Което, апропо, е залегнало и в Правилника за вътрешния ред на почти всички училища, може би трябва да си направите труда да прочетете този на вашето училище и да вмените на детето си да го спазва. В противен случай, може да се наложи да ви принудят да го спазвате, по начин, който едва ли ще ви хареса.

А изразът "той е палав, но не е агресивен" очевидно си е някакво ваше оправдание, защото едва ли купища родители си нямат друга работа, освен да ви звънят...

А за квалификацията "лигльовци", просто нямам думи... Жалко, че дори не осъзнавате колко лоша услуга правите на детето си, като го оставяте да се "оправя" по този начин...

# 10 16 ноем. 2011, 20:17 ч.

Мнения: 8 567

А защо изобщо става въпрос за саморазправа?
Училището и в негово лице учителката къде е в цялата схема?
Говорила ли е с теб, какво са предприели те да направят училището безопасно за останалите деца?
Какви мерки са наложили на детето ти и как сте ги приели вие, ако са наложени такива?
Учителката на сина ми , например, съм я виждала как излиза от училище, когато ни предаваше децата след часовете - здраво стиснала ръцете на две момчета със сходни "безобидни" прояви. През междучасията не ги изпускаше от око, но пък имаше картбланш от родителите да ги държи до себе си през голямото междучасие, когато се налага.
За мен нормални и инциденти са две взаимно изключващи се понятия.
Колко са безобидни проявите е въпрос на късмет. Едно дете, от по-горен клас, така "безобидно" тичащо бутна сина ми в гръб, който изобщо не беше и подготвен и си разби главата.
Лигльо, казваш. Thinking

И как според теб би трябвало след случая да "се оправят" помежду си.

# 11 16 ноем. 2011, 20:25 ч.

Мнения: 46 492

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 20:13

... Нужно ли е при най-малкия сблъсък да тичаме ние да решаваме проблемите им? ...

От това, което пишеш, не е "най-малкия сблъсък", а ежедневие.

Що се отнася до решаване на проблемите - когато едно дете на 7 г. не е научено да не наранява, ако няма сериозна намеса, а ги оставим да се оправят, нещата ще стават все по-лоши.

Едно момиче причакваше дъщеря ми да мине покрай нейния чин и й слагаше крак. Детето ми беше цялото в синини и куцаше. Говорих с учителката, не съм се обръщала към детето или родителите му. Повече не се повтори, не знам какво е направила, но нямаше др. инциденти. Ако се беше повторило, щях да поискам среща с родителите. Какво да чакам? Да си разцепи главата в някой чин ли? Или да й кажа да я нарани тя? Явно беше, че детето няма да спре самО.

# 12 16 ноем. 2011, 20:25 ч.

Мнения: 402

Съжалявам, ако съм обидила някой, с термина "лигльовци". Имах предвид един конкретен случай, с майка притичваща след 6-годишното си дете на детската площадка и караща се с всички деца - едно го бутнало, друго го обидило, трето - не знам какво му направило. Ами, наистина, не го намирам за нормално това поведение.

Да, с учителката съм говорила и след двата случая. Тя твърди, че няма проблеми с дисциплината точно с него. Тичането, както писах става в двора, след края на занималнята, не в клас.

# 13 16 ноем. 2011, 20:27 ч.

Мнения: 4 668

Авторката - мислиш ли , че всички тези родители щяха да вземат отношение , ако ситуациите / т.е. множеството случки / са били така безобидни ?
Но явно е по - лесно да квалифицираш някой като лиглъо , вместо да обърнеш повече внимание на твоето дете Confused

И за каква самозащита говориш ooooh!

Твоето дете блъска , а не обратното .
Но да знаеш , че не му правиш услуга , защото ще се намери някой друг , по - "палав" от него и тогава ти ще се чудиш какво да правиш ...

# 14 16 ноем. 2011, 20:32 ч.

Мнения: 402

Е, Не се сърди човече, не става въпрос за това. Когато е умишлено, да, съгласна съм, с учителката трябва и е задължително да се разговаря. Но аз бих опитала да накарам двете деца да си поговорят първо. Струва ми се ненормално някое дете да реши да спъва друго, просто ей-така. Може да са се закачили, заради нещо, може за нещо друго. Мисля си, че въпреки че са малки трябва да ги учим да си говорят помежду си. Не става въпрос за бой. Да отиде да попита, защо ме спъваш. Не виждаш ли че се ударих, не прави така. За това става въпрос, когато пиша да се оправят сами. Не говоря за саморазправа с бой. На това уча сина си. В никакъв случай не оставайте с впечатление, че го уча да тича и да се блъска.

Препоръчани теми

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Обменните програми за ученици-за и против

Пубертетът при момчетата - тема 16

Причина:

Причина: