Детето ми се бие

  • 6 038
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 926
Детето ми е на 1г. 8 месеца.До сега беше много спокойно и послушно дете.
От известно време започна да се бие.С всички и наред.При най-малката забележка, замахва да ме удари.Същото прави с всички в къщи.Когато понеча да сменя памперса, да го преоблека, да го сложа в количката, да му сложа шапката...и изобщо за всичко замахва да се бие и крещи "На,на мама"Днес изтърпях хубав пердах по главата придружен със скубане, защото бяхме на разходка и понечих да го сложа в количката, за да се приберем.
Никой никога не го е удрял.Не е виждал биещи се хора.Просто не мога да си обясня как така в един момент реши да се бие.
Нямам представа как да реагирам - да го игнонирам или нещо друго?Нямам намерение да отвръщам на шамарите с шамари, защото боят според мен не е метод за възпитание.Но пък в същото време ме е страх, че съвсем ще му отпусна края като го оставя да се бие на спокойствие.
Забравих да отбележа, че всеки път като удари мен, баща си, баба си и т.н му се карам и му обяснявам, че не трябва да го прави и според мен разбира отлично.
Моля посъветвайте ме как да подходя  Hug

# 1
  • София
  • Мнения: 648
Моето дете от известно време си бие играчките. Случва се като е недоволна - примерно не получи нещо което иска или не стане на нейната. Няколко пъти се пробваше да удари мен и баща си, но той и се скара и от тогава не ни е била нас поне. Тогава не одобрих, че и се скара доста лошо, но явно е имало ефект.

# 2
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Някои деца имат такъв буен период, който не е продиктуван от нищо. Преминава с времето по принцип. Не мога да те посъветвам нищо, защото не съм имала такъв проблем... Rolling Eyes

# 3
  • София
  • Мнения: 10 234
Нямаш друг избор, освен да обясняваш, обясняваш и пак да обясняваш.  Laughing До припадък, с мил, но уверен глас. Друго, което е задължително - не му давай да те удря. Когато можеш му спирай ръчичките, отново с усмивка.
Дъщеря ми не ме е била, но пък удряше баба си. Обяснявам го с факта, че аз съм непреклонна и да е пробвала някога нещо подобно - парирала съм удара й. Баба й пък всичко й дава и като я удареше малката ревеше в нейна защита “Ама тя не искаше, без да иска, тя е добро дете, вече няма така да прави“ и вместо да й се кара я оставяше с усещането, че номерът минава.

# 4
  • Мнения: 25 449

Моля посъветвайте ме как да подходя  Hug


Имаш два начина за реагиране:
1. Продължаваш да "обясняваш" и да пускаш периодично теми от рода на: "Помощ, детето ми бие другите деца на площадката", "Детето ми се бие в градината, какво да правя????!?", "Пак ме викаха при директора на училището, защото детето ми се бие, как не ги е срам???" и "Как може да ме викат в полицията, само защото детето ми пребило някакъв си прошляк?!? Дайте координати на добър адвокат!!!".
2. Пресичаш веднъж и завинаги всички опити на детето да посяга на друг човек (и друго живо същество като цяло, ако това влиза в семейните ви ценности). Как ще стане това, зависи много от семейството, детето и т. н.
Знам няколко действащи метода, но не мога да гарантирам, че работят при всички деца и че могат да бъдат приложени с успех от всеки родител.
Единият от тях е да хванеш удрящата ръка, да я задържиш във въздуха, да осъществиш контакт очи в очи и с възможно най-съскащия, твърдия, респектиращ и т. н. глас да процедиш: "Не! Мама/тати/баба/дядо... НЕ СЕ УДРЯ!". Децата не са идиоти, обикновено бързо схващат докъде се простира границата.
Друг метод е това да направи другият родител. Бащите са по-авторитарни по принцип, в случая таткото може да изръмжи: "НЕ! Мама не се удря!". Знам и за действителна случка, в която ролята на "лошото ченге" беше изиграна от любящата баба, която изсъска на детето (вярно, на по-голяма възраст, вече запознато със семейните връзки): "Майка ти е моя дъщеря. ЗАБРАНЯВАМ ти да тормозиш детето ми!!!". Внучето беше силно респектирано и спря да посяга на майка си.
Така че, начини има, стига да има желание. Изборът е твой - или играеш "лошото ченге" еднократно и респектиращо, или продължаваш да пускаш теми и да търсиш съвети, които няма да последваш, с надеждата, че това е просто период, който ще отмине от само себе си.
Каквото и да избереш - успех.  Simple Smile

ПП А какво мисли баща му по въпроса? Някак си не мога да си представя детето да удря баща си, той да седи и да се хили като ряпа, а мама да обяснява колко е лошо да се удрят хората...  Thinking

# 5
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
И моя син имаше такъв период. Много е неприятно. Сега сме на хапане. Ужас!!! Аз ги игнорирам и се правя, че не забелязвам, защото мисля, че търси внимание по този начин. Ще пробваме съветите на Как' Сийка, дано нещо да проработи, защото ходим нахапани.

# 6
  • София
  • Мнения: 648
Единият от тях е да хванеш удрящата ръка, да я задържиш във въздуха, да осъществиш контакт очи в очи и с възможно най-съскащия, твърдия, респектиращ и т. н. глас да процедиш: "Не! Мама/тати/баба/дядо... НЕ СЕ УДРЯ!". Децата не са идиоти, обикновено бързо схващат докъде се простира границата.
Друг метод е това да направи другият родител. Бащите са по-авторитарни по принцип, в случая таткото може да изръмжи: "НЕ! Мама не се удря!".
При нас таткото свърши работа. Той на моменти много се вживява и направо побесняваше малката като каже "бий" и като почне да удря. Гледаше я с лош поглед и с най-строгия тон и казваше "Какво?! Няма да биеш мама/тати." Свърши работа... сега играчките си го отнасят  Simple Smile

# 7
  • Мнения: 10 547
Просто така питам- как  дете, което никога не е е било свидетел и участник в бойна сценка, започва да раздава целенасочени удари и употребява изрази като "на-на" и "бий"?

# 8
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
И аз не мога да си го обясня, но ето и моето дете е доказателство. Аз рядко му се карам, но той си крещи и писка, също така абсолютно нямаше къде да види бой и пак имаше период с бой. И захапането сега - ами не съм го хапала.

# 9
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
И аз не мога да си го обясня, но ето и моето дете е доказателство. Аз рядко му се карам, но той си крещи и писка, също така абсолютно нямаше къде да види бой и пак имаше период с бой. И за хапането сега - ами не съм го хапала.

# 10
  • Мнения: 1 615
Просто така питам- как  дете, което никога не е е било свидетел и участник в бойна сценка, започва да раздава целенасочени удари и употребява изрази като "на-на" и "бий"?

Мога да предположа, макар да съм наясно, че веднага, ще получа "у нас никога!" в отговор Wink
А именно: детето се блъска/удря/спъва в нещо. Плаче. Вместо да бъде успокоено, разсеяно, поощрено да бъде по-внимателно, някой жалостив възрастен му съчувства с плачещ гласец и театрално бие лошото нещо, станало причина за тази жестока драма. Примерно: "Лош стол, защо удари доброто детенце, а? На ти бой, на, на!"   Laughing
Съответно детето научава, че който му разваля кефа, получава "на, на!" Wink

# 11
  • Мнения: 10 547
Ммм, да, да. Именно. Този отговор чаках.

# 12
  • Мнения: 1 317
Просто така питам- как  дете, което никога не е е било свидетел и участник в бойна сценка, започва да раздава целенасочени удари и употребява изрази като "на-на" и "бий"?
Синът ми още на около годинка и нещо започна да налага наред, а определено вкъщи не се бием с баща му, нито пък сме наказвали с бой масата, в която малкия се е ударил (просто защото винаги ми се е струвало леко дебилно да наказвам предмет с бой....). И това с биенето не е период, защото все още продължава, явно грешката е някъде в родителите, но къде и идея си нямам. Смятам, че доста му обяснявам, избягвам да бия, случвало се е когато е ударил сестра си или мен да го перна през пръстите... Според мен дето може да почне да посяга инстинктивно без да е ставал свидетел на насилие, но това колко и дали ще продължи периода зависи от това как родителя ще се справи със ситуацията. Но има кротки и плахи деца, при които справянето е лесно, а има и буйни деца, които са предизвикателство за всеки родител.  Naughty

# 13
  • София
  • Мнения: 10 234
Да, бе, родителите биели стола или се млатели помежду си.  Whistling
Така както детето открива, че може да блъсне съседчето и да му изтегли желаната играчка, така се и пробва да нареди мама/тати/баба. Инстинкт - като кученцето, което се зъби. Показва характер и отстоява позиция. От тук нататък е ролята на родителите, обаче.  Peace

# 14
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Както казах, по логиката на бием се - детето се бие, би трябвало с баща му и да се/го хапем, скубем, драскаме и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт