Публикувана: 27 дек. 2005, 15:04 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2005, 11:04 ч.

разлика от 2 год

1 219
16
1

27 дек. 2005, 15:04 ч.

Мнения: 221

Като гледам как вървят нещата при мен засега се очертава ,че моят сладур ще бъде батко.догодина.н За да съм честна,тъй като не е планирано точно сега,съм доста объркана и се обръщам към всички мами с по 2 и повече деца с малка разлика,за това как се справят със своите сладурчета newsm78

# 1 28 дек. 2005, 02:15 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Аз теоретично знам, че ще е трудно, но за практиката ще трябва да ме почакаш 2-3 месеца Grinning

Бебето трябва да се роди в края на януари, а разликата между двете ще е 2 години без 1 месец. Отсега съм се договорила с бабите за помощ - поне за извеждат каката и да се позанимават с нея, аз да съм в състояние да се занимавам с бебето. Но не се шашкай, има изход - всичко е в добрата организация. Все ще се оправим, я! Grinning

Последна редакция: ср, 28 дек 2005, 03:07 от ШоколаДка

# 2 28 дек. 2005, 02:29 ч.

Мнения: 318

Ами ето ги моите деца, с точно 2 години разлика са.
Няма да те заблуждавам, че е лесно.
Но не е и чак толкова страшно. Все си повтарям, че човек знае 2 и 200. С всичко се свиква.
Дъщеря ми ходи на градина. Това много помага. Иначе вечер и събота и неделя е голям спорт. С мъжа ми сме плътно на техните услуги. Тя иска страшно много внимание, когато е у дома. Добре, че бебето е спокойно, но и то иска време, а и сега си кара коликите, та плаче доста.
За мен най-големия кошмар е страха от болестите, които дъщеря ми хваща в градината. Ето, миналата седмица пак беше болна, и мъжа ми също. Малкия само с една хрема се размина, но зимата сега почва. Трудно е да изолирам бебето в една стая, тя постоянно иска да го целува и да го прегръща.
Само да кажа, че баби около нас няма, гледаме ги сами с мъжа ми. И се справяме, няма как, лятото, когато бебето поотрасне си мисля, че нещата ще си дойдат на местата.

Иначе е много весело, а у дома постоянно е като че ли бомба е паднала!

ще се справиш, не се притеснявай, само да са здрави децата!
И леко бременеене ти желая!

# 3 28 дек. 2005, 03:15 ч.

Мнения: 3 491

Ще се справите. Моите са с 1г.11м. разлика. Бабата си отиде, когато бебето беше на месец и половина, друг не ни е помагал. Баткото не е ходил на ясла. С добра организация и режим всичко става. Не само че сама си ги гледах (таткото помагаше вечер, събота и неделя), но и успях през тази една година да се подготвя за кандидатстване в тукашния университет и да ме приемат. Много е хубава разликата, успех!

# 4 28 дек. 2005, 11:34 ч.

Мнения: 221

благодатя ви, много сте мили,успех и на вас newsm10

, а пък ще видим,дупе знае 2 и 200,както казват старите хора

# 5 28 дек. 2005, 11:46 ч.

София
Мнения: 676

Първо - честито!!!
Искам да ти кажа, че съм много "за" такава разлика между децата. Растат заедно и стават наистина близки.
Не е лесно, но всичко зависи от родителите. При добра организация и желание, се свиква. Голямата ми дъщеря не е ходила на ясла и на градина, докато и малката не стана на възраст за детска градина и съм ги гледала сама. Мисля дори, че гледането на деца с такава ралика е по-сложно от гледането на близнаци, защото трябва да ги пазиш от различни неща, ежедневните ти задължения са многообразни, защото трябва да се грижиш за различните им нужди. Но в същото време, децата повече привикват на ред и дисциплина, растат с обич и грижа едно за друго, игрите и вълненията им са почти едни и същи и знам, че никоя от тях никога не се чувства самотна. Прекрасно е и си заслужава всичките усилия Grinning

# 6 28 дек. 2005, 14:06 ч.

Мнения: 417

Честито!
Образите в ляво са с година и пет месеца разлика. И при нас беше случайно. Никога не съм съжалявала. Не сме имали ревност. Трудно е в началото докато започнат да са на един акъл и имат много различни режими. Дано има кой да ти помага с разходките за голямото. Сега на 4.8 и 3.3 годинки не се разделят, заедно са на градина, когато се караме на единия другия го защитава и изобщо е много весело. Така, че разликата си я бива.

# 7 28 дек. 2005, 14:21 ч.

Мнения: 1 187

Честито и от мен. Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност. bouquet

И моите мадами са с точно две години разлика (без два дена Wink

)
Прекрасно е, къщата ти да е пълна с деца. Винаги е весело. Laughing

Но няма да си кривя душата и ще призная, че има и моменти в които ми иде да хвана гората.
Особенно като се съберат няколко безсънни нощи подред. Crazy

Иначе от голяма полза ми е, че каката ходи на ясла и поне през деня имам минутки спокойствие и тишинка само с бебата. Вечер винаги е лудница.
Има мигове в които и двете реват в един глас и се чудя коя по-напред да укротявам, но има и мигове
в които двечките се смеят и ми изпълват сърцето.
Страхотно е! Така че не съжалявай въобще за двете звездички. Ще се справиш.
Човек се мобилизира според ангажиментите си. Просто времето за самата теб ще понамалее, но като пораснат малко и започнат да си играят заедно, ще има време за всичко.
И най-вече сърцето и домът ти ще са пълни.
Весели празници!

Последна редакция: ср, 28 дек 2005, 16:48 от klamerche

# 8 28 дек. 2005, 14:39 ч.

Мнения: 3 506

Моите деца (момче и момиче) са с разлика година и половина. Трудно е, но с това се свиква. Не е по-напрегнато, отколкото например да работиш и да гледаш едно дете. Техническата работа е въпрос на организация - до един момент разминаване на режимите, за да може докато бебето спи да си с по-голямото, а когато това стане невъзможно, почват опитите за обратното - уеднаквяване на режимите, за да имаш няколко "лични" часа.
При нас обаче има голям проблем с ревността - баткото изисква много внимание и ужасно ме ревнува. Вече повече от година не намирам подход, с който да го накарам ако не друго, то поне да не тормози малката. Напоследък гледам, че и тя започва да проявява признаци на ревност... Това за мене е най-трудното. Като ревнат и двамата сърцето ми се къса... Заради този проблем понякога се чудя дали не сбърках с тази малка разлика. Знаех, че за мен няма да е лесно, но се надявах, че децата ще свикнат заедно и в крайна сметка ще се обичат повече, отколкото ако бяха с по-голяма разлика...
И последно - не мисля, че най-трудно е в началото. Струва ми се, че най-трудният период е, когато малкото стане на годинка - две (при положение, че и двете деца се гледат вкъщи).
Весели празници!

# 9 28 дек. 2005, 15:04 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: Maria.St в ср, 28 дек 2005, 14:39

Техническата работа е въпрос на организация - до един момент разминаване на режимите, за да може докато бебето спи да си с по-голямото, а когато това стане невъзможно, почват опитите за обратното - уеднаквяване на режимите, за да имаш няколко "лични" часа.

Това е и моя съвет. Както вече са ти казали всичко е въпрос на организация.
Сами си гледаме децата и големия не го пуснах на ясла когато се роди бебето. Не съм имала проблеми с ревност от страна на баткото. Според моя скромен Wink

опит по-лесно е в началото. Бебето почти нищо не иска. Но когато и малкото човече защъка из къщата става наистина весело.
Ще се справиш, лека бременност и весели празници Simple Smile

# 10 28 дек. 2005, 20:29 ч.

Пловдив
Мнения: 701

Моите също са с малка разлика,но се справяме някак си.Баткото е много палав,но добре,че живеем с майка ми и баща ми.Аз не съм го пускала на градина,защото ме е страх да не започне много да боледува,но напролет заминава!
Ще се справиш при всички положения,но наистина е много добре,ако има кой да помага!
Късмет и лека бременност! bouquet

Весели празници dance

# 11 28 дек. 2005, 20:48 ч.

Мнения: 2 663

Мъжа мии сестра му имат разлика 1год. и 3 месеца и понеже и ние искаме децата ни да са с малка разлика,подробно разпитвам нон стоп свекърва ми как се е справяла.Според нея е трудно ,но не е болка за умиране а и децата растът заедно.А ако има и кой да помага -ехееееееее

# 12 28 дек. 2005, 21:07 ч.

Мнения: 1 493

Моята кака е 1 година и 8 месеца по-голяма от брат си. Не беше лесно, но имах солидната подкрепа на баба ми, лека й пръст. Идваше всеки ден да ми помага, защото ние с тати бяхме студенти !!! Ако искате ще си справите !
Успех !

# 13 29 дек. 2005, 11:12 ч.

Мнения: 3 698

На нас със сестра ми разликата ни е 1.7г., сигурно на родителите ни е било трудно,но пък на нас ни беше мноооооооого весело.Сигурна съм, че и твоите дечица ще се забавляват много.Лека бременност Hug

# 14 29 дек. 2005, 17:34 ч.

Мнения: 668

Живот и здраве разликата между двете ще е година и десет месеца.
Винаги сме били за малката разлика между децата, защото за тях ще е по-добре, ще се по-близки, но за мен определено мисля, че ще е трудно. Единственото нещо, което ме притеснява е дали ще мога да ги обичам еднакво и двете.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: