Как да се справя?!?!

  • 9 696
  • 165
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 208
Става въпрос за това,че много ревнувам мъжа си от дъщеря му от първи брак,тя не живее с нас,но последните години той много се сближи с нея и й отделя много време,за нашите деца му остава по-малко и аз започнах много да се дразня и да ревнувам.......направо побеснявам.Причината е,че нейната майка почина,за съжаление млада жена и той сега се грижи за нея-тя е тийнейджърка на 16 години и живее с леля си,защото при нас е тясно,а лелята и без това я е гледала много като малка и е свикнала с нея пък и апартамента й е по-широк,но мъжът ми им дава пари за всичко,води я постоянно насам натам,купува й всичко каквото поиска,той компенсира пропуснатите години...........аз много търпях,разбирах,защото и моята майка почина когато и нейната,сприятелих се с нея,водих я по магазини,организирах й рождени дни,водих я по екскурзии,обграждах я с внимание,нашите дечица приеха кака си с любов,НО всичко това взе да ми писва и виждам че мъжът ми като направи там за нея каквото трябва,за нашите деца е вече изморен и все аз трябва всичко да правя,някакси започва да мисли  и да поема отговорност само за каката........... Sadмного се дразня и не знам как да се успокоя.........казвам си,че така трябва,че за нея няма кой да се грижи и че не искам моите деца да са на нейно място,разумът до сега надделява,но и чувствата взеха да бушуват.А иначе съпругът ми е добър и грижован баща,виждам го че е м/у чукът и наковалнята......притеснява се от мен понякога,но няма как,трябва  да си изпълни дългът.....и аз трябва да се справя,но не знам как newsm78.....Има ли някой с подобен проблем с доведени деца и какво правите.....

# 1
  • Мнения: 17 546
Я не се излагай! Какво е виновно момичето?! Какво очакваш от един читав баща - да не я поглежда? Ако не поглежда това си дете, няма да се грижи и за вашите деца. Не стига, че майка и е починала, че сте я дали леля и да я гледа, за да не ви е тясно(колко пък тясно може да ви е!?), а сега какво искаш и да не се сеща баща и за нея? Като си се взела с този мъж, чудесно си знаела, че има дете. Или ти искаше само него? Е, не става. Бъди човек! Вместо да си втора майка за това дете, което е останало без майка в най-трудните си години, ти си мащеха като от приказките. Не живее с вас и дива ревност те изяжда, представям си какво щеше да е, ако пък е с вас... И по добре, че не е там, където някой толкова не я иска. Neutral Face
Справи се с любов! Представи си, че ти си отидеш и някой така мрази твоите деца. Като знаеш как ще те боли теб и никога не би искала да е така, не прави и ти така. Не можеш ли да си майка на всичките три деца? Ако грижите и екскурзиите по нея мъжът ти полага докато тя е заедно с брат си и сестра си, толкоз изревнуваното време, ще е разпределено по равно за тримата и няма да ти се струва, че дава повече на голямата си дъщеря. Приобщи момичето в семейството ви, защото тя е част от него. Да не се чудиш един ден, когато отношенията ви приключат, защото тя вече не е малка, досеща се какво става, да не мислиш, че не ти личи!? Ще израсне още малко и като напълно се усети как си постъпвала с нея, няма да сте първи приятелки, но баща си винаги ще има. И ако започне пък тя да ревнува, да не останеш ти сама.

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 08:11 от Бижy

# 2
  • до Бургас
  • Мнения: 100
Я не се излагай! Какво е виновно момичето?! Какво очакваш от един читав баща - да не я поглежда? Ако не поглежда това си дете, няма да се грижи и за вашите деца. Не стига, че майка и е починала, че сте я дали леля и да я гледа, за да не ви е тясно(колко пък тясно може да ви е!?), а сега какво искаш и да не се сеща баща и за нея? Като си се взела с този мъж, чудесно си знаела, че има дете. Или ти искаше само него? Е, не става. Бъди човек! Вместо да си втора майка за това дете, което е останало без майка в най-трудните си години, ти си мащеха като от приказките. Не живее с вас и дива ревност те изяжда, представям си пък какво щеше да е, ако пък е с вас... И по добре, че не е там, където някой толкова не я иска. Neutral Face

Това е и моето мнение. Ревнувала, защото се грижел за детето си, точно когато момичето има най-голяма нужда от това ooooh! И ако беше нейно дете, дали щеше да го прати при роднини, защото им е тясно?!? Sick

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 08:15 от Чериса

# 3
  • Мнения: 2 927
.....Има ли някой с подобен проблем с доведени деца и какво правите.....
   Искаш съвет - хвани съпруга си за ръчичка, отидете и вземете детето докато е време. По твоя инициатива. Да научи, че има поне един родител и че мястото му е точно при този родител. А като е свикнало с леля си, да гостува често, докато се се почувства у дома.
    Питаш какво правя - когато мъжът ми го няма, ходя аз да вземам дъщеря му от майка й, за да не прекъсва връзката с нашия дом. Представям си как се чувства горкият ти мъж. Дъщеря му - у роднини, жена му - раздразнена му вгорчава живота. Представям си как се чувства 16-годишна девойка в дом, в който доскоро е гостувала. Не е важно аз какво си представям, важно е ти да си го представиш. Така се справи с ревността си, като се поставяш на мястото на другия. Моят съпруг би ме зарязал. То аз и сама щях да се зарежа...

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 09:15 от Хърмаяни

# 4
  • Мнения: 11 253
Предполагам никак няма да ти хареса това, което ще прочетеш в тази тема, но ...
Мястото на това дете е във вашия дом, така таткото ще отделя внимание на всички деца заедно повече и ти ще си по-спокойна макар да ви е по-тясно.

# 5
  • Мнения: 4 916
Вече са ти казали, че мястото на детето е при вас, и аз съм съгласна.
Мога да дам само още един съвет - ако имаш възможност, посети няколко пъти психолог. Това дете го е имало и преди да се ожените, била си наясно, че той има ангажименти към него.
Забелязала съм, че такива семейни драми настъпват, когато нещо се промени и някой от ресурсите - пари, време, внимание, - е намалял. Тогава се появяват тези негодувания "защо той дава на дъщеря си, а не на моите деца."
Помисли какво се е променило при вас и кое те е провокирало да гледаш на дъщеря му като съперник.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 005
....сприятелих се с нея,водих я по магазини,организирах й рождени дни,водих я по екскурзии,обграждах я с внимание,нашите дечица приеха кака си с любов,НО всичко това взе да ми писва...


Значи първо изиграхме едно театро, да покажем колко сме великодушни, но вече решихме, че представлението е продължило твърде дълго и не знаем как да го приключим?

# 7
  • Мнения: 702
Отврат  Sick
Жено, осъзнай се, колкото е баща на твоите деца, толкова е и на дъщеря си и ако продължаваш така, рано или късно бомбата ще гръмне и тогава рискуваш да поставиш и своите деца в нейното положение.

И поне на една ексурзия можехте да я вземете... Tired Стана ми много мъчно за момичето..Представих си татко ми как се развява с някоя фуста и разглезените и дечурлига насам-натам, пък аз стоя в леля ми, щото нямам дом и да не им преча.  ooooh!

Отврат  Sick

Не искам да те съдя, трудна е и твойта ситуация, ама изглежда че ти се приемаш за център на света, заедно с твоите деца, а би трябвало по презумпция да си знаела, че няма да си и нямаш право да изискваш.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 980
Пубертетът е труден период и когато няма семейни проблеми. Хормоните кипят, има голяма неудовлетвореност, все са неразбрани и недооценени. А каква е трагедията за младо момиче точно в този период да изгуби майка си? Замисляла ли си се?
Надявам се това, което си описала в поста си, да не си го споделяла на съпруга ти. Много е грозно и грубо. Момичето има нужда от баща си. Може за известно време той да отделя по-малко внимание на вашите деца, но е разбираемо на фона на това, че дъщеря му се намира в проблемен период, изгубила майка си и живее при леля си, защото мащехата не я иска.
Доброто отношение е притворно, когато е временно. Не може да ти писне да се държиш добре с някой, ако го харесваш и обичаш.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 217
Разбира се, че ще и писне....На всеки би писнало.
Никакво театро не разиграва жената. Дала ни е основни моменти и не знаем подробностите. Нито е оплюла мъжа си, нито дъщеричката му.
Споделя, че  емоционално и физически и е трудно и освен идеята да вземат момичето при тях, нищо друго нормално не прочетох в тези отговори....
 
Не мога да повярвам какви злобни тъпотии са изписани..плюс вече истинското театро "колко ми е жал за това момиче..." Жал ви е друг път...Номерът е рано в неделя да натрием нечия мутра....

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 09:26 от Парц

# 10
  • София
  • Мнения: 4 005
На всеки ще писне кое? Да се преструва на приятелка на детето? Да се грижи бащата за дъщеря си? Да дели съпруга си с "неговото" дете? Кое би трябвало да писне на всеки?
  Мога да приема, че им е тясно в момента, но никъде не се спомена, че се обмисля някакво преместване, разширяване, някаква промяна, с идеята това момиче да дойде при баща си. Напротив! Много и било хубаво при леля му, защото тя и преди я е гледала.  ooooh!

# 11
  • Мнения: 2 927
Не мога да повярвам какви злобни тъпотии са изписани..плюс вече истинското театро "колко ми е жал за това момиче..." Жал ви е друг път...Номерът е рано в неделя да натрием нечия мутра....
    Грешиш, Парц. Най-добрият лечител на един вид болка е друга болка. Нещо като шамар по време на истерия.
    Като малка много се разстройвах от филми, преживявах ги като реалност. В последната серия на "Октопод" толкова плаках за Корадо Катани, че майка ми удари един шамар да се свестя. Каза ми, че Микеле Плачидо в момента се пече на някой плаж с някоя хубава жена. Запомних го, защото това е единственият случай, в който родител ме е удрял. А ефектът беше поразителен.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 217
Не е длъжна да е приятелка на детето му. Нито то да им е приятелка -това са само едни най-добри варианти.Бащата на дъщерята няма нужда от грижи - предполагам не ползва памперси. За кви грижи става въпрос?
Тя го дели с детето му. Просто и е трудно - или, викаш, трябва да е идеална и да няма емоции по-различни от "аз съм влюбена в него и дъщеря му".
Толкова ли е трудно да се приеме, че не всеки е толкова широко скроен и може да изпитва известни затруднения в тази ситуация? Дали с обидите ви ще и олекне?
И всъщност каква е целта на подобни постове - да помогнем на жената с някоя дума за решение, да я наквасим и смачкаме или да и покажем колко е жестока и невеликодушна и трябва да се омита от тук?

Последна редакция: нд, 13 ное 2011, 09:44 от Парц

# 13
  • София
  • Мнения: 2 217
Хърмаяни, тази терапия не помага в такива моменти......
Иначе съм съгласна....Жената не е в истерия - просто иска да се справи с ревността си, която е нормална. В отговор ние я обвиняваме, че е ревнива - къде е помощта? Тя и сама разбира, че усещанията и са мъчителни и ненужни.

Евелин, в какво се изразява пренебрегването на децата ви?

# 14
  • Мнения: 4 916
Никой не кара авторката да е приятелка с дъщерята на мъжа си.
Грижите, от които има нужда това дете, нямат нищо общо с приятелството.

Общи условия

Активация на акаунт