Как насърчавате децата си да четат?

Имам две деца. Едното(13г.) може да чете и чете много, другото (6г.) още срича, но все още аз ѝ чета.
При четящото се получи с предложени от моя страна интересни за него книги. Първите бяха "Незнайко" и "Мили бате!...: Писма на един дакел". Четеше и други подобни, но не бих казала, че интересът беше голям. Повратната точка беше с Хари Потър, от нея книга досега няма спиране. Все още разчита на моя избор. Аз търся и чета мнения тук, предлагам ревюта или откъси от книги и ако одобри - купувам или заемам. Има вече любими жанрове и автори. Мисля скоро да го запозная и с някои автори, които и големите четем. Задължителната литература в училище също помагаше донякъде, но с увеличаването на класовете, все повече се отдалечава от вкуса му.
При малката не знам как ще стане и дали ще се получи магията. Търся подходящи романи, някои са ѝ интересни, други я отегчават.
Аз теория нямам. Според мен е важно детето да попадне на книга, която да го "грабне", оттам нататък, мисля, че е лесно.

Мога да кажа, че за наш късмет детето ни се роди "четящо" . Още от бебе проявяваше огромен интерес към всичко книжно - списания, вестници, книги за деца и възрастни - всичко, на което има букви. Просто ги разглеждаше (и ядеше ), малко по-късно искаше да изрязваме от вестници буквите във всякакви размери и шрифтове и си ги носеше навсякъде в една кутийка. Сигурно затова се научи много рано да чете сам. Така че сега се сещам за идеята за малко дете - да се пробва вместо мозайка примерно с изрязани печатни букви - шарени, едри ..??
На 5 г. се записа на библиотека и си мисля, че свикването с библиотеки и книжарници е много полезно за всички деца от най-ранна възраст. Сещам се как по това време нареждаше много книги из цялата стая, слагаше надпис "Книжарница" и ни канеше да купуваме (с хартийки). Ако детето ви обича магазини, купуване-продаване, може вие да му направите "книжарница" у дома, особено ако сте по-голямо семейство и има кой да купува.

В тези години изобщо не е вземал пример от мен за четене, защото дълго поглъщаше цялото ми време и  нямах време за книги. Просто някак си по природа беше/е такъв. При разглеждане на снимки от годините, забелязах, че къде ли не сме го снимали с книга в ръка - под масата, на плажа, в планината, по пейки, улици, прав, легнал, седнал... И другата ми идея е (изобщо не знам дали е уместна) винаги да се носи книга - по време на пътуване, при дълго чакане, на почивка - може би когато детето няма какво друго да прави в такива ситуации, ще свикне да чете, за да не скучае..?? Още нещо - правила съм го мнооого рядко, но сигурно е много важно за детето - когато вече чете романи, майката или таткото също да четат любимите му книги (ако не са ги чели като деца) и да обсъждат с детето героите, поуките, случките. Два-три пъти се е случвало при нас (а ме е молил много по-често) и мисля, че беше много удовлетворяващо и емоционално преживяване!:)


Дори още когато не могат да четат романи, мисля, че има огромен избор за децата - енциклопедии, забавни книжки със задачки, комикси...
Сега неудържимият интерес към всички видове книги сякаш намалява, вкусовете му се променят, но мисля, че ако книгите са навлезли рано и трайно в живота на детето, то ще продължи да бъде "четящо". Продължавам да предлагам голям избор от книги чрез всякакви източници, за да има повече възможности и да си развива вкуса.  Това е от нашия опит.

Ами нещо като запис, защото малката още използва книжките за драскане и по-скоро късане, отколкото разлистване и затова пазим книжките на каката от нея, а голямата сега се научи да чете. Не съм бързала с четене и писане, оставих това за първи клас. Тя не бе от децата, които стоят на едно място, дори и когато са седнали и това тя да стои, а аз да чета книжка се получаваше единствено една зима, когато се наложи да пътуваме с тролей до градината. Сутрин докато я водех още сънена и четях тихичко за да не смущаваме другите пътници, но за няколко месеца не срещнах неодобрителни погледи. Книжките бяха от една поредица Български народни приказки, че и любимата и госпожа в градината продължаваше после /аз оставях книжката в шкафчето за да не я разнасям до работа/ да им чете от нея. След 1-ви клас отказа да прочете препоръчителния списък през ваканцията. Единствената книжка, която прочете бе тази, която по препоръка на учителката закупихме като подарък за празника на буквите. Аз я записах в библиотеката и това, че тя можеше да си избира книжките я стимулира да чете не само през ваканцията, а и сега през учебната година. Ще видим нататък.
Сега се впечатлява от колко страници е книгата, която с баща им четем и как сме успели за толкова кратко време, но хич не я стимулира да прочете нещо. Честно казано не знам и кога успява да си прочете книгите, които е взела от библиотеката.

Ние четем на малкия, големият сам си чете. Много се запали по книгите покрай книгите на Пърси Джаксън , Хари Потър, Бисет. Всички други книги вече сам си ги харесва в книжарницата. У нас е пълно с книги, ходим заедно да ги купуваме и четенето се смятат за нещо приятно.

Забелязала съм при деца, които не четат, че или родителите им не четат, или не им се предлага правилната книга.
На една приятелка дъщерята е в 8ми клас, до тази пролет не беше прочела нищо, освен книгите от списъка по литература. Дори ми се хвалеше с това и се възмущаваше на четящите. Вече е от тях, след като прочете правилната книга, нещо с вампири тинейджъри беше .

Не зная дали зависи от детето или средата. Аз чета много и децата виждат. Според мен това е рецептата, защото вероятно си задават въпроса "Какво ли пък има там?"
Големият ми син започна да срича на 5 от буквара, но му беше отегчително. Докато една вечер не го видях с една енциклопедия и му отказах да му чета аз.  Така се наложи сам да си чете. Изкупих цялата поредица на ПАН - енциклопедии, като към края на първата детето само четеше и искаше още.
Винаги съм му подбирала книгите. Сега вече започва да проявява сам интерес към тях, но се старая да го насочвам, да купувам любими поредици и т.н.
Но се стигна и парадокса да крия книги  - забравя, че има да учи или да свърши нещо, ако има книга наоколо. Е, и той си ги крие, току намирам нещо скатано зад шкафа 
Малкият /няма още 3/ няма търпение да му чета, все иска да гледа картинките. Повече му разказвам приказки, като го карам да отгатва кого имам предвид или какво ще се случи. Така се получава измислица - премислица, но пък на детето му е интересно.

С кански мъки. 
Големият ми син го мързи, та две не вижда.
Първите му бебешки снимки са как той "чете" книга. Когато беше малък, нямаше хубави книги за най-мъничките, та вземах някоя чужда книга (заради страхотните илюстрации) и си измислях текст. После продължихме с поредицата за Франклин, израснахме я и нападнахме детските книги. Всяка вечер задължително си четем преди лягане, той вече е на девет, но какво от това - четем книги за големи. Той на мен, аз на него. През това време съпругът ми чете на малкия син.
У дома има много книги. Много детски книги също.
И въпреки всичко, беше много трудно детето да се "разчете". Къде-къде по-лесно е да играеш електронни игри (а ние имаме всички конзоли) или да гледаш филмче. Независимо от ограниченията във времето.
Затова аз прокарах нов закон. Днес е ден за "игричка", утре - за детско, на трети ден - четене. (То така или иначе си четем всеки ден, но по този начин излиза ден, в който САМО се чете.  )
В крайна сметка, детето чете. И забелязвам, че все по-често сам посяга, никой не го кара. Стана му интересно. Разбра, че дори най-хубаво направения филм по една книга не може да се сравни с нея.
Така че аз смятам - щом моят мързелан чете, всяко дете може. 

А сега за другите деца. Не само за моите собствени. 
Опитвам (пак с кански мъки), да "разчитам" един клас. Всяка седмица имаме "Таен клуб". Много ми е трудно. На път съм да се откажа (че не ме и бива за учителка, това е ясно).
Миналата седмица ги заведох в Столична библиотека. Да се запишат. Беше като в "Малкия Никола". Ужасно.  Чоплих ги после един по един откъде ли не - кой слязъл в мазето, кой дава акъл на директора, кой се качил на тавана, кой под бюрото на портиера.
А от библиотеката звънили в Детски отдел:
- Пригответе се! В момента се записват ТРИ КЛАСА ученици. Идват после при вас!
Всъщност, децата не бяха и двадесетина. 
Но така, да се запише цял клас и да посещава библиотеката не се е случвало от много години.
А защо?  Какво пречи да се заведат децата? Детски отдел е прекрасно място, има много нови заглавия, има комикси, списания и книги на чужди езици. Картата е само пет лева за цяла година (като говорим, че книгите са скъпи).

Ние имаме много книги от моето детство, но големият син не ги харесва. Предпочита си бозите, плъзнали по книжарниците. За сега го оставям да си ги чете, все се надявам като поотрасне да почне да отбира.

Извинявай, Ейми, обаче това е една от причините децата днес да не четат. Родителите налагат на децата книги, които не са им интересни.
Аз забелязвам например, че няма никакъв интерес към "индианските" книги, на които така се радваше моето поколение.
Много често, когато кажа пред четящи деца, че обичам Астрид Линдгрен, те правят физиономии от досада и казват:
- Да, да, знаем - Пипи Дългото чорапче.
Колкото и да ни е мъчно (на мен поне ми е мъчно), това е положението.
Трябва да уважаваме избора на детето.
На мен ми се смееха, че чета "булевардна литература". Четях Балзак.  По онова време Балзак беше много критикуван. За разлика от Марсел Пруст. Да, ама Балзак е бил любим автор, еталон и пример на Марсел Пруст...  (Това разбрах доста по-късно, за съжаление).
В тази връзка, днес има страхотни детски книги! В световен план има разцвет на детската литература. Можем само да завиждаме на днешните четящи деца.   

Точно Пипи Дългото Чорапче с мъка я прочете на занималнята, там ги редуват по половин час чете различно дете, та да не им тежи. Ми много описания има, почти като в Карлсон, детето му доскучава. Чак след първите глави му стана по-интересно. Обаче Патиланско царство и приказките на Бисет много му харесаха. Лукчо също има описания.

Може би сега на 12 ще му е по-лесно с описанията, но вече го влекат вампири, богове и вещици. Ние едно време нямахме избор, нямаше детски предавания и се радвахме повече на четенето. Сега малко книги се съревновават с супер 7 и картун . То затова Здрач ги впечатлява, тъповата история, разказана като сапунка, но много приличаща на игралните филми по картун. Да ме извиняват почитателите на Здрач(вкл. и големият ми син), ама е така, книгата е боза.

Аз помня как й се радвах на Пипи Дългото чорапче едно време и с кеф си я четях, обаче сега като я препоръчам на някой по-малък и ми оцъкля ей такива   очи и ми се чуди. Децата се променят и различни неща ги вълнуват вече, дори тези, които са по-малки с една две-години четат едни... ъм, бози(Здрачоманите, феновете на "Училище за вампири" и всякакви подобни да извиняват   ), които ничие човешко въображение не може да роди.
И все по-рядко срещам някого с книга, не само на моята възраст, а и по-малките, което е ужасно тъжно.

Иначе, по темата, понеже аз не мога да дам, да речем, "достатъчно адекватно мнение" (Май трябваше да вметна, че съм на 17 и съм още ученичка, а не мама  ) - смятам, че просто трябва да се нацели подходящата книга(разбира се, без натрапвания тип "чети!", защото ефектът с правенето на пук е добре известен на всички) според интересите  И възрастта, пък било то дори някоя книга с не чак толкова дълбок смисъл. Веднъж запалил се, мисля че всеки би проявил достатъчно интерес към различните книги, за да намери това, което смята за стойностно и хубаво.

Сега в петък хванах за ръката една девойка (от онези, които записах в библиотеката) и я заведох до книгите за мацки, тоест, тийнейджърските.  Поредиците "Това е тайна", една немска поредица друга също, "готини книги за готини момичета"... Приятелства, първа любов, ей такива неща.  Тя ги разгледа и каза:
- Ще потърся нещо друго.
И се връща, ухилена, с едни книжки за кучета. Много обичала кучета.
В това време съученичките бяха награбили "Това е тайна" вече...
Важното е да предлагаме, пък децата все ще си харесат нещо.
Много често чувам:
- Аз му дадох "Хари Потър" (примерно), ама то не я чете...
И с това приключват "даването". Решават, че детето не обича да чете и толкова.

Синът ми от малък много често ме вижда с книга в ръка. И разбира се, иска да прави като мама 
Още на годинка и малко беше когато започнах да му чета. Какво точно е разбирал не знам, но ме слушаше с интерес. Така е и до днес. Едно от любимите неща, които правим заедно е да четем, през деня, вечер преди сън, винаги когато имаме време и желание и двамата за това.
Никога не съм го насилвала. Правим го само, когато той иска и аз имам време и желание.
От скоро доста успешно може и сам да чете, но не спирам да му чета и аз.
На нова книга се радва, както на нова играчка.

Първото нещо е винаги да има книги наоколо. Лесно е, ако е изпълнено второто - родителите да четат. Тогава има и трето - ходенето до книжарници и библиотеки като ритуал. Ако е речено, книгата ще заеме своето място в живота на детето.