Искам да го напусна, но как...?

  • 11 809
  • 57
  •   1
Отговори
Здравейте...
Трудно събрах смелост да ви пиша... Но имам нужда да споделя с някой, и реших че тук мога да намеря хора, които да ме разберат....
Ситуацията е следната...
Живея с "мъжа" ми и майка му. Слагам го в кавички, защото не сме подписвали и слава богу... Преди почти 2 месеца родих дете от него и това е най-хубавото нещо което ми се е случвало някога.
Заедно сме от година и малко. Атмосферата вкъщи е ужасна. Изпокарах се с майка му, която много се месеше в гледането на детето и се разминаваме мълчейки из коридора...
Мъжа ми е изнервен щото има проблеми в работата и си го изкарва на мен... Прибира се за по 2 часа и почва да дава наставления как да гледам детето и да обеснява как не удобрява че детето му ходело навън или пък на гости.... Преди 4-5 дни сина ми се разболя и за всичко бях обвинена аз...
Напада ме и не само по повод на детето, ами и лично мен... Все си въобразява, че се заяждам и все е недоволен каквото и да направя... А аз гледам да му угодя за да ме остави на мира... По някога се изпуска и ми говори много грубо, обижда ме и ме унижава... Случвало се е да ме заплашва... Избухва без видима причина... Помоля го да изсипе коритото на детето и той ми се развика, че е уморен... И ми вдига такъв скандал.... аз само си мълча за да неме закача, ама на него не му трябва някой да му отговаря...
 Ако някога съм изпитвала нещо към този човек, то вече не изпитвам нищо... Забременях случайно и реших да задържа детето.. Трябваше да го напусна още докато бях бременна, защото сега е мнооого по-трудно... Всъщност проблема с напускането е, че има доста контакти с най-различни хора и ме е страх, че може да направи нещо на мен или на близките ми. Страх ме е и да не се опита да ми вземе сина... Той го припоснал, но аз не съм наясно какви са му правата...
Имам къде да отида... Майка ми и баща ми никога няма да ме върнат... Но много ме е страх...
От друга страна, няма да издържа дълго под такова напрежение... Това си е психически тормоз от всякъде... Нещата много се промениха след раждането... Дали аз се промених или той незнам... по скоро и двамата се променихме.. Знам че ще ме посъветвате да говоря с него, но това е невъзможно... Нито ще ме чуе, нито ще ме слуша... Ще се вбеси и пак ще ме разреве...
Никога не е бил нежен особено много с мен... Дори в началото...
преди около месец имах желание да чуя че има някой до мен и не съм сама. Беше около 21:30 часа и той вече спеше... Попитах го дали ме обича няколко пъти и той изведнъж скочи и започна да крещи по мен и да ме нарича ненормална за това, че го будя посред нощите... Исках да му обесня, че съм имала нужда от нежност, но той се разкрещя, че не ми трябвала нежност... Бебето спеше и аз се свих в един ъгъл и плаках цяля нощ, а той през половин час скачаше изведнъж от леглото и почваше да ме пита крещейки защо плача.... как да му обесня, че се почувствах толкова самотна и нещастна... на сутринта все едно нищо не беше станало...
от тогава реших, че трябва да се отърва от тоя ужас...
Усещам се напоследък че само го чакам да заспи и се успокоявам ...
Предпочитам да го няма вкъщи...
Искам да се махна
Искам да съм щастлива
Не съм си представяла живота така...
Да се чудя как да угодя на някой само и само да ме остави намира.. Искам мъжа до мен даме обича и да ме уважава.......
Толкова съжалявам, че не послушах майка ми и баща ми, когато ме предупреждаваха за него...
А сега ме е страх...
Тази Коледа беше доста ужасна... Нито имах коледно настроение, нито нищо... Тук в това семейство подаръци не се подаряват, защото са глезотий... Нито аз получих, нито купих.... Тъжно беше... Винаги сме се събирали с цялата ми рода на КОледа, но тази година мъжа ми не се съгласи... Бяхме си само аз той и баща му и бебето... Беше ми много тъжно...
И не смея нищо да кажа... Защото отсреща ще получа грубо отношение... Никога не съм права и това което мисля аз никога няма значение... Прибира се вкъщи, яде и ляга да спи... Минава само да надникне бебето и не си и помисля да ме отмени за малко...
Ми не си представям живота така...
Живея с мисълта, че някой ден ще срещна човек, който да ме обича и с него да съм щастлива... Да обича сина ми като свое дете и да имам още деца искам, но не от този човек, който е до мен сега...
Вярвам че ще успея да се измъкна и да започна нов живот само със милото ми детенце.... Но не зная как да го направя..
Моля ви помогнете ми... Дайте ми съвет как да постъпя. Някой от вас имал ли е подобен проблем..
Много съм нещастна и съм тръгнала да се депресирам... Всъщност бях адски щастлива само покрай раждането на съна ми... Преди това и след това все съм била нещастна...
Успокоявам се всеки път като погледна личицето на малката душичка, която съм родила!
Знам със сигурност, че сина ми ще е единствения човек, който ще ме обича истински и винаги...

# 1
  • Мнения: 5 790
Ох, миличка, направо ми се насълзиха очите, докато четох! Но трябва много бързо да приключиш с това, за да се радваш на детенцето си. Моят съвет е - събирай бързо куфарите и отивай при родителите си. Никой не заслужава такова отношение, никой няма право да те унижава, да не би майка ти да те е родила, някакъв изрод да те тормози! Доколкото имам поглед, хората от този тип, който ти описваш, че ти съсипва живота, са доста плашливи и са много велики на приказки. Може баща ти да му скръцне със зъби и да приключи това нещо. Още повече, че не си подписвала.
Стискам ти палци животът ти да се нареди, да си спокойна и щастлива, за да си отгледаш съкровището!
И бъди силна заради детенцето!

# 2
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Това със събирането на нещата е лесно да се каже, но с мъж, който описваш ми е ясно от опит , че няма да стане лесно, освен ако той не го иска. Има един такъв момент след раждането на детето, когато мъжа се чувства пренебрегнат,защото вниманието е насочено към малкото човече и някои мъже реагират с пренебрежение или дори агресия към майката. Казваш, че нещата са се променили след раждането, може би там се крие причината. Щом си в лоши отношения с родителите му, очаква се, че той няма да вземе твоята страна. Чудя се какъв съвет може да ти се даде в тази ситуация, може би като начало стисни зъби и прояви лицемерие, "вслушай" се в съветите на свеки. Това ,че си го събудила не е било добра идея, и аз побеснявам ако ме събудят без наложаща причина.
 Разбирам страха ти, аз се принудих да напусна града в който живеех, напуснах и прекрасна работа, за да се отърва от бившия, и това съвсем не стана безболезнено, пострадаха и някои мои близки. Опитай се да се нагаждаш засега, ако нещата не се подобрят тогава предприемай нещо. Сина ти няма ка да го вземат, ако свеки работи, малко дете се гледа трудно и това е свързано с разходи, отсрещната страна е силна само на приказки и използва заплахи за да те държи в подчинение. За съжаление и аз поддадох на такива заплахи и загубих много, направо всичко в материално отношение.

# 3
Казвам ви умирам от страх само като си помисля, че може да ми отнеме детенцето.... Не знам какви са му правата при положение, че го е припознал, но нямаме брак. Ако знаете, кажете ми...
В интерес на истината относни свекърва ми взима мойта страна, защото тя е ужасна и той си го знае...
Свекър ми е златен човек(разведени са със свекървата) и много повече се грижи за нас от колкото мъжа ми... Постоянно ми купува плодове и гледа аз да съм добре, а за бебето да не говорим.
Мъжа ми е живял в отвратителна обстановка - постоянни скандали и разправий, агресия, простотия до край... От там му идва проблема - той няма изградена представа за семейство...
Това обаче не означава, че трябва да му тръпя изблиците на ярост...
Относно това дали се чувства пренебрегнат... Той е този, който ни пренебрегва... Ако ви кажа, че имайки предвид че извеждам детето от 20я ден всеки ден и той е дошъл само първия път с нас на разходка....
Много ви благодаря за бързите отговори и се надявам да се появят още мами, които да ми дадът съвет... Много съм объркана и ми е адски тежко... Току-що приключих с кърменето на детето и през цялото време си мислех колко много го обичам... Не искам да живее в къща, където баща му навиква майка му и баба му.. Но ме е страх...

# 4
  • Мнения: 463
Много ми стана мъчно като прочетох.
Ти не заслужаваш да бъдеш обиждана, унижавана или заплашвана,и щом като чувстваш че няма смисъл от разговори с него,и най-вече щом не го обичаш, мисля че е най-добре да се махнеш!
Разбирам те че се страхуваш, поговори с родители и близки,обясни им ситуацията,за да знаят за какво става дума,и за да имаш подкрепата им,а така и ти ще си по-спокойна.
Най-важното не отчайвай!Права си да искаш щастие и любов, и спокоен дом за  детето си,това е най-нормалното нещо на света!
За правата над детето не мога да дам съвет.
Стискам палци и пиши как си.

# 5
  • София
  • Мнения: 77
Ох, мила, като те чета сякаш чета себе си - да не сме се събрали с един и същ?  Shocked
Не, не сме, поради малката разлика, че свекървата ми е злато човек.
И аз така - повече от 4 години след раждането на детето - търпях какво ли не в името на малката. Не си струва, вЕрвай ми! В даден момент предателството ще надскочи всички граници. В момента в който престанах да се лутам и взех решението, че ще се изнасям, се почувствах отново старата - свободна, успокоена, усмихната.

Но, на въпроса. Не знам как си с финансиите, но ако си зависима от него, по-добре първо помисли как да тръгнеш на работа и да станеш по-независима. Свържи се с родителите си. Непременно! Поне си в по-добра ситуация от мен относно това. Те ще те защитят.
Казваш - нямате брак - правата му върху детето са същите, каквито и при брак. За съжаление няма как да му ги отнемеш, но не се притеснявай - няма как и той да ти отнеме малкия пашкул, освен ако не те изкара луда, наркоманка или с никакви възможности за отглеждане на детенце. А това  е много трудно да стане в днешно време. Говорила съм с адвокат по въпроса - каза, че особено относно децата, съдиите вече се страхували да взимат подкупи и винаги решавали в полза на майката, дори и да е доказано че тя не иска да се грижи за децата си.
Не го слушай какво те заплашва - и аз така се страхувах от моя благоверен, ама с вечен страх нищо няма да направиш. Ако пак те заплаши, че по един или друг начин ще ти вземе детенце, съвсем спокойно му отвърни, че той не може да се грижи за него. И че ако иска да ти направи мръсно на теб, да не използва малкия, защото така ще направи него нещастен.
Най-чистото е да си подготвиш нещата така, че да можеш да го напуснеш без особено големи финансови сътресения (не говоря за емоционалните - там ще има срив) и да му кажеш, че се махаш така че да те ЧУЕ.

За да е чиста съвестта ти, ако искаш - дай му един последен шанс, ама му и дай да разбере, че това е последния му шанс, не си мисли, че някой може да ти чете мислите.

От тук нататък имаш два пътя - той или ще се промени (в което дълбоко се съмнявам) или ще продължи в същия дух - което значи, че хич не му и пука. Аз вече пети месец /докато си оправя апартамента/ се пека на огъня на уж променения ми мъж, който избива агресията си в леко насилие, но затова пък изведнъж стана страхотен баща  Rolling Eyes

Успех, в каквото и да решиш!  И пиши как си. Hug

Последна редакция: вт, 27 дек 2005, 07:08 от raliuha

# 6
Здравейте пак от мен...
Боже колко съм ви благодарна за подкрепата... Вече дори се чувствам по-добре..
Относно финансите... Още един-два пъти ще си взема заплатата, която не е малка и после по 160 лв на месец майчинство...
За това мога да разчитам на родителите ми до известна степен, защото ако се изнеса от тук ще отида да живея при тях... Майчинството ще ми стига за памперси и такива разни бебешки нужди...
А относно взимането на детето ме е страх да не го направи по по-скоро незаконен начин...
Яд ме е, че бързо забравям... Като се скараме и аз на другата сутрин съм забравила... Сега отношенията ни са добри и аз си мисля, че всичко си е ок, ама в един момент като ми избухне в лицето и се чудя откъде ми е дошло..
И ако се изнеса... мен ще ме е страх всеки път когато извеждам детето да не би да дойде и да ми го вземе от ръцете едва ли не.... А най-ме е страх за близките ми.. Виждала съм го как тормози и заплашва хора... представям си как може да тормози майка ми и баща ми по същия начин...
От негови разкази знам за случай на негови гаджета как са се изнасяли от тях ... Той излиза и като се върне госпожицата я няма...
После той не е предприемал нищо особено, ама сега има бебе...

# 7
  • Мнения: 2 863
Здравей мила,

На първо място според мен е нужно да говориш с твоите родители. Ние тука сме ти подкрепа, но тя е само морална, имаш нужда от реална подкрепа...  Мъж няма да се промени, всички приказки как ще разбере какво е загубил, ако за малко се изнесеш, ги остави за филмите, в живота тази прожекция я няма. Колкото до това, че те е страх- страха е най-лошия съветник. Нито ще нарани вашите, нито теб, но като вижда, че заплахите му дават резултат, що да не се възползва? Казваш, че преди теб момичета са се изнасяли и той не е предприемал нищо след това- ами ето ти го отговора.... аз не познавам мъж, който ще тръгне да прави чудеса, за да си гледа сам  детето- ми това нали са ангажменти, отговорности... той сега коритото като не иска да хвърли как точно ще стане тая работа???.... това са фишеци, просто ти сега си слаба, след раждане, изплашена и той играе хоро на главата ти....Освен това не сте били много време заедно, сега се виждате каквито сте наистина...
Да, можеш за известно време да се примиряваш, не казваш на колко си години???но накрая пак ще дойде време да взимаш решение и ти ще трябва да го правиш, понеже ти си основния човек, който носи отоворност за малкия вързоп в леглото до теб.
Ако родителите ти те подкрепят на мен ми изглежда, че най-доброто решение е да му кажеш, че и двамата сте много изнервени, ти имаш нужда от помощ и  известно време ще поживееш при тях.И после като свикнете, ще се разделите окончателно, просто така може да избегнеш евентуална агресия първоначално. За мен ключовата дума е, че не изпитваш нищо към него вече и само го чакаш да заспи и че те е страх!!!....никой не заслужава да живее така.
ГОВОРИ С ВАшИТЕ И ТО СЕГА!

# 8
  • Мнения: 843
Подкрепям повечето от гореказаното. Няма да се промени, човека, дори и някога да ти го обещава на колене. Избухливостта и яростта са си Характер. Така е расъл, такава среда ще предложи и на детето си.Утре и малчото няма да празнува Коледа със жена си и ще и крещи..  кръгът се затваря.Simple Smile
    Подготви родителите си...Обзаведете кътче у тях за бебо/отдели пари и ги стискай здраво/ от заплатите които ще имаш до майчинството/  Ще се справиш!!
    Действай бързичко.  Изнеси се ненадейно и тихомълком. Не се страхувай, ако започне да те заплашва -веднага подай оплакване до дежурен прокурор за тормоз и заплахи.
    Тук има мами, които са юристи , има и такива , които се занимават с насилието в дома. и пр. Има начини да се защитиш.
    Детето не може да ти вземе, както по- горе се написа. Можеш да му предложиш да го вижда , когато пожелае.. така няма да има желание да прави глупости.
     И ако можеш  не се вързвай на обещания за промяна... Невъзможно е за съжаление..
 Успех  и Горе главата,  мило:-))  bouquet

# 9
  • Мнения: 2 327
Щом не искаш да си с него, намери начин.
След като той има такова отношение към теб и детето мислиш ли че ще се оита да го вземе наистина? Освен ако не го направи само и само да те нарани. Това което описваш за него никак не звучи добре и едва ли ще се промени за в бъдеще. Най-много агресията му да вземе друга форма - по-неприятна.
Разбирам защо се страхуваш да не пострада някой. Единия вариант е да подходиш така че да го накараш той да вземе решението. Но не знам дали може да стане във вашия случай. Все пак опитай.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 827
 Rolling Eyes защо винаги трябва да започвате с това: "това и аз съм го преживявала" и т.н. или пък: "оправия от това няма"...недейте така..
Жената е живяла една година с тоя мъж- това не е малко, ама не е и много... хубаво има свекърва ама само ми кажете: вие всичко това не сте ли го преживявали? Тука има няколко месечно бебе...Ами и аз дето не съм имала свекърва нито за ми се пречка, нито да ми помогне....Всеки е минавал през всичко това. Опитвам се да кажа на "Една мама от форума" и най-вече на вас, форумстващите с къде къде по-голям опит в "самотните" родители: в началото е трудно и го знаем всички, защото сме майки, всички са изморени и изнервени, всички имаме нужда от нежност и от блага дума, от любов и секс...Но не отписвайте това създадено семейство така...Поговорете, успокойте се, бъдете толерантни...а пък детето като спре да су буди посред нощ и да реве  толкова Laughing ще ви стане по-лесно..Погледни в сърцето и разбери дали има любов... тепърва ще имате трудности и тепърва на детето ви ще му никнат зъби и битовизмите ще ви затискат...
Здраве ви пожелавам  Hug

# 11
Ето ме пак...
До сега се разправях с мъжа ми - той не дава да изведа детето, щото е малко болно, ама на това слънце... и не е излизал от 4-5 дни.. Както и да е. Пак се ядосах.
Относно годините - на 20 съм - твърде малда за да се примирявам със тая ситуация....
Ще намеря начин да се измъкна... и да измъкна и детето си.
Вие казвате, че той няма да го гледа... Така е, но ще го връчи на майка му. Тя му е като прислужница... Аз мувикам "обели картофите, да ми помогнеш" а той се обръща към майка си и казва "майка ми, обели картофите"
Бе с две думи добре че е мама да го гледа, щото на 30 години и едни гащи неможе да си изпере... Та  ако реши да ми взима детето ше й го връчи на нея и ще я накара да напусне работа, а тя щото е проста селянка(не го казвам като обида, проста си е и е със селски манталитет) ше се навие и ще гледа детето му както гледа кучето му... Уж негово, а не го е разхождал от месеци... да не говорим че не го и хранил. Всичко майка му прави... Той само яде и спи... Ама тя и майка му си е виновна де... Тя му прислужва, а той я ругае и се държи адски грубо с нея... Ми то детето като чува как баща му вика на майка си идиот или пък я заплашва, че ще я удари или че ще я затрие и т.н. как ще се отнася с мен някога????
Мен като ме заплашва, не казва нищо конкретно а по-скоро нещо такова "Внимавай, щото ако продължаваш ще си докараш неща до главата дето хич няма да ти харесат..." то и аз незнам кво мога да си докарам...

# 12
  • Мнения: 1 343
Надали аз съм човека който трябва да ти дава съветите Simple Smile предвид доскорошните ми постинги, но при мен има промяна в положителна посока. Прецени си сама дали ще можеш да издържиш и да го превъзпиташ / ХОРАТА СЕ ПРОМЕНЯТ - или поне за малко за сега държим/. Ако се отнася добре с детенце и ако наистина си ли4и 4е го обича има защо да се бориш .. с уважението и аз бях така т.е. мислех че не ме уважава. А се оказа че ме и то доста но е възпитаван че подадеш ли на жена пръст ти отхапва ръката или ти издухва къщата оказа се че ме хвали пред други когато аз не съм там и не го чувам, че ме смята за мъжко момиче / и от тук че ако ми даде малко да се почуствам сигурна и ще го превърна в путьо /съжалявам за нецензурата/ което е глупост но той така мисли/. Просто тегли чертата с + и - прецени имаш ли сили да се бориш и има ли за какво .Моята сага е от 8 години и бях вече много на вътре а ти си в началото още можеш да се измъкнеш с що годе здраво сърце / имам впредвид с по малко емоционална зависимост си/ и ако сметнеш че няма смисъл взимаш си детето / лекаря е препоръчал разходки на чист въздух за час час и половина за да се справи по бързо с микробите на отрицателните температури навън / и ако прави проблеми СЛУЧАЙНО щото не ми се вярва но има вероятност телефончето и оплакване в полицията. А що се отнася до незаконното взимане = отвличане и подсъдно така че пак полицията. Въоражи се със смелост за всяко едно от решенията и не се обръщай назад.
Целувки и дано вземеш правилното решение .Знай само че семейство трудно се гради не е даденост привилегия е която си извоюваш .
Без майтап обаче при мен не помогна разговор Simple Smile помогна едно предаване по BTV "Море от любов " даваха една двойка с 30 годишен брак и отговора на мъжа как са съомяли да издържат май затрогна дълбоко половинката. Беше от рода на че неможе да се прибереш да вирнеш краката и да кажеш това е твоя работа и да делиш всичко на мъжка и женска работа ... Всеки помага на другия иначе хомота натежава .

# 13
  • Мнения: X
И моите очи се насълзиха като четох. Аз имах подобни проблеми със съпруга ми, още в началото на бременността. Не търпях много. Един ден му казах: кажи нещо на бебето и той вика: не искам. Или пък исках да влезем в един магазин за креватчета и той каза: не искам, ще стоя отпред. Тогава не съзнавах, че това е началото на края. Сега вече знам. Незнам дали тръгне ли се по тоя път има връщане. Не съм чела останалите постинги. Може да се повторя. Тук някой мами ме обвиняват, но аз ще си кажа мойто: Опитай се да поговориш с него. Дето се вика, длъжна си да го направиш. Сериозно. Седнете, кажи му за какво става дума. Дай му време - месец, два месеца. Ще ги издържиш, като знаеш че са последните. След това нещата или ще се оправят между вас, или пак ще се оправят, като се махнеш. Знай, че тези дни седмици колкото му дадеш са последните.. после няма вече да страдаш. И това ще ти даде сили да ги издържиш по-лесно.
Относно гледането на детето сама - ми аз не знам какво е, дори не съм родила, но всичките мами тук в този форум пишещи са се справили с тази задача, значи... искам да кажа че човек знае и 2 и 200 и НЯМА НЕОТГЛЕДАНО ДЕТЕ.

# 14
  • Мнения: 3 394
много мъчно ми стана като прочетох за напрежението при теб-не е хубаво, когато точно първите месеци от живота на малкото човече са наситени с толкова негативизъм при родителите.

Ако наистина толкова се страхуваш от този човек може би е хубаво да потърсиш и професионална помощ, както и съдействие от родителите си-ако наистина имаш основание не бива в никакъв случай да се оставяш на течението.

Ако поговориш с него на спокойствие няма ли да има резултат....или може би аз съм от идеалистите,че разговорите помагат винаги ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт