От 1 месец на градина_викане ,тръшкане, отрицание и мн.др.

  • 4 956
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 572
Дъщеря ми е в градина от 1 месец.(частна) на 3 години. Поведението и се промени видимо не не само в добро а и с промяна на настроенията! Когато иска нещо но не го получи веднага започва да реве, да вика и да хвърля това което иска! Когато я викаме не ни отговаря! Постоянно иска да е при баба си! Едвам се разбираме за каквото и да е! Не знам каск да реагирам и се мъча да не се вбесявам и да викам и наказвам но...
До скоро беше послушна и се разбирахме отлично! Никога не е отказвала да помага или да отговаря на въпроси!
Ако имате подобни проблеми МОЛЯЯ! Споделете как се справяте!

# 1
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Същия проблем имам, само че моето дете е на ясла. Мисля, че е някакъв вид протест, да не говорим, че и три дни отказваше да го къпя. С течение на времето едно по едно нещата се нареждат. Аз не му се карам и не го наказвам, като започне да се тръшка го гушкам и целувам, и после го оставям и му казвам "Като се успокоиш ела при мама да си играем", за сега върши работа.

# 2
  • Мнения: 21 270
Ние имаме подобен проблем,но само когато е при свекърите,те са много добри хора и й угаждат за всичко и може би оттам при нас е коренно различна,но тях си ги върти на малкия си пръст както си иска,и аз не знам вече как да процедирам,сега понеже е болна от 3 седмици вече ( идната седмица ще е третата) и отказвала да си яде манджите,а при мен като я взема вечерта всичко си изяжда,наистина не знам как да процедирам вече,като я попиташ  казва ,че няма да прави вече така и ще слуша,но дойде ли другия ден пак старата песен на нов глас,наистина ако някой има идеи да помага на всички нас  Praynig

# 3
  • Мнения: 5 577
подобна тема щях да пускам.
дъщеря ми е на 3 години и от 2 месеца ходи на градина, там много слуша, харесва и, постоянно я хвалят, но в нас е като обезумяла. имам чувство, че нещо изживява, там не може да си покаже емоциите и си го изкарва на нас.
уикенда е кошмар, почти не спира да хленчи, да реве, да ходи гола и боса, да се търкаля по пода и такива  Shocked не знам колко ще издържа.

онзи ден 35 минути! рева на стълбите на детската градина, нито иска да си тръгва, нито да остане там - изредиха се всички учителки, възпитателки и родители да я успокояват. накрая извиках баща и и я изнесе насила от там, боса и без яке.

приемам всякакви съвети, иначе всичко разбира и може да се общува с нея пълноценно, т.е. прави нарочно. знам, че ще е период, но просто ще откачим

пробвах с приказване, с угаждане, с добро, със лошо - нашамарвала съм я, карала съм се, изкарвала съм я пред входната врата, абе нищо не помага. по-зле става

# 4
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 828
Вергилия , след като я вземете от градината питате ли я как е минал денят й?

# 5
  • Мнения: 21 270
Моята сама започва да ми разказва,само не може да каже какво са яли  Blush

# 6
  • Мнения: 572
Предлагам да организираме събиране на майките пред нервен срив!
Аз на моята принцеса не и позволявам да реве на вън! Опитвала се е да се глези но веднага съм парирала, я с думи я с подвикване и всичко е било спокойно! Един ден това лято в градинката след 3 часа игра трябваше да се прибираме а тя се разрева и започна да крещи, казах и че тръгвам и потеглих, тя се просна по лице на земята и зарева зарита в пясъка, това ме извади от кожата ми! Върнах се и с шамари по дупето и "псувни"от устата ми, я вдигнах  на конче и си тръгнахме а една майка ме гледаше и аха да ми направи забележка, само я изгледах и... Вървях и ревас със глас, А Наталия ме пита:  Мамо защо пачеш?
От тогава рядко ми се е тръшкала на вън, но вътре... всеки ден.

# 7
  • Мнения: 572
Когато се прибира от градина до скоро само я питаме как е било в градината и тя казва! От 2 дни сама си казва без да я питам, а всеки ден били яли супа, а в къщи не яде!

# 8
  • Мнения: 21 270
Когато се прибира от градина до скоро само я питаме как е било в градината и тя казва! От 2 дни сама си казва без да я питам, а всеки ден били яли супа, а в къщи не яде!
Тези малки ангелчета наши могат да ни съсипят с тяхната мембранна-пропускливост къде какво да ядат... хихи,но нека са ни живи и здрави,пък ще видим как ще ги оправяме с това тръшкане

# 9
  • Мнения: 15 379
Нормално.
В първа група и моето дете беше послушно, изпълнително и прекрасно.
Щом го вземех и започваше с магариите. Така отпушват един вид цялото напрежение от деня.
Защото да си послушен цял ден е наистина трудно Laughing.

Дами, минава. Не се безпокойте.

# 10
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Sourcherry, при твоето детенце кога отмина този период? Аз имам чувството, че става по-зле.

# 11
  • Мнения: 15 379
Наскоро отмина.
Колкото по-големи стават, толкова повече се усъвършенства речта, способността да се изразяват адекватно емоциите си. Тогава можеш да преговаряш с тях, могат да обяснят, да чакат, да отлагат във времето.
Други дертове идват на по-късна възраст. По-сложни.

# 12
  • Мнения: 14
Здравей,
И ние бяхме така около месец /също в частна детска/. В началото всичко беше наред, но след около седмица-ужас. В градината, спокойна, щастлива,излизаме от там и след около 5 мин. се почваше едно тръшкане, за щяло и не щяло, мрънкане и недоволство от всичко. Минава и този период. Аз си го обясних с това, че в градината, се старае  да слуша, да бъде най-добрата  и после всичко подтиснато там избива в къщи.Мисля, че е нормална реакция и по този начин освобождават излишната енергия и негативизъм/ако е имало такъв/.

# 13
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Дано отмине по-скоро. Той ходи 3 седмици, и уж посвикна, после му биха ваксина и се разболя сериозно за 2 седмици и прекъснахме яслата. Сега пак наново и пак ад. Ужас! Едва се сдържам да не си изпускам нервите и да му се разкрещя.

# 14
  • Мнения: 7 109
промяната за толкова малки хора е драстична. Изведнъж светът им се променя рязко. В яслата/градината го има респектът от непознатите външни хора, но срещата с мама открива неподозирани реакции. За подобно поведение мислех да говоря с психолога на яслата им да съдейства и да ми даде насоки. Поотминаха настроенията, но примерно към четвъртък/петък се забелязва, че е трудно да бъде в добър дух мъничето и прави разни сцени. Когато ме види, че отивам да я взимам започва невероятен емоционален плач от радост, че съм при нея.
Емоциите при децата не се лекуват с шамарации и други демонстрации, колкото и да ме засърбява точно това да направя понякога. 

Общи условия

Активация на акаунт