Установявам, че с времето ценностната ми система се променя.
Опорите, които са ми дадени като човек и личност, понякога ми пречат.
Трудно ми е да се променя, но опитвам, в резултат на което съм станала цинична.
Само незнам дали това, на което ще науча детето си, един ден няма да изглежда безмислено.
Да кажем, че го науча:
Да е скромен - най-много да стане несигурен и да не изказва мнение.
Да е възпитан и учтив – тогава дали ще може да отвърне, ако някой го обиди?
Да бъде патриот - за какво му е?
А ако го науча да е гражданин на света, дали няма да скита като чергарин без да иска да спре?
Да смята семейството за "най-важната градивна единица на обществото" - това звучи толкова остаряло.
Днес установих, че го уча не на ценности - бъди такъв и такъв, а на негативности - не вземай наркотици, не пуши, не общувай с хора които..... Винаги с частицата „НЕ” в началото. И го правя, защото тези примери са по-лесно обясними от това какво е да си благороден например.
Ами егоизмът – напоследък не е ли добродетелна ценност и той?
Затова питам, има ли според вас универсални човешки ценности, които времето няма да промени, на които да се опираме, на които да научим децата си и които няма да им навредят.
