Здравейте момичета!Искам да се оплача и възмутя!Нали беше задушница, и майка ми и баща ми ходиха на гроба на дядо ми.Аз не можах да отида, и ми се дорева като ми казаха, че някой е откраднал полувината ограда от гроба на дядо ми.А той сам я беше правил преди 30 тина години за дъщеря си.И това е в Централните Софийски Гробища.На него едва ли му пука вече, но за нас е ужасно!Чувствам се ограбена и ........незнам как да го опиша!А гробът е купен за вечни времена......Чудя се заслужава ли си да се подаде жалба или нещо такова..... И въобще нали уж има някаква охрана все пак там..........
- Публикувана: 9 ноем. 2011, 11:25 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2011, 22:46 ч.
Е ТОВА НА НИЩО НЕ ПРИЛИЧА!КАК НЕ ГИ Е СРАМ!
То гладните накрая живи ще ни изядат!
А може и да не са били братята роми.
То гладните накрая живи ще ни изядат!
А може и да не са били братята роми.
Да, съгласна съм, че като нямаш пари за хляб и с какво да нахраниш децата си, не мислиш какво правиш,просто борба за оцеляване е , но на мен ми се струва, че това не е направено с тази цел...... знам ли.........
Всичко се краде на гробищата, което за мен е отвратително.
Дори паметни плочи се крадат и се преправят, а после препродават.
Посадиш цветя, следващия път ги няма. Събират свещите, като си тръгнат
хората, за да ги претопяват после. Взимат букетите и обратно на сергията.
Грозно, отвратително, нагло и безочливо.
Толкова пъти ми се е искало да отида сама на гробища,
да си поплача, да си споделя нещо, което ми тежи, но ме е страх
от тумбите цигани и ако гробът е по-закътан, си е направо
безумие да отидеш сам.
Дори паметни плочи се крадат и се преправят, а после препродават.
Посадиш цветя, следващия път ги няма. Събират свещите, като си тръгнат
хората, за да ги претопяват после. Взимат букетите и обратно на сергията.
Грозно, отвратително, нагло и безочливо.
Толкова пъти ми се е искало да отида сама на гробища,
да си поплача, да си споделя нещо, което ми тежи, но ме е страх
от тумбите цигани и ако гробът е по-закътан, си е направо
безумие да отидеш сам.
jullianna колко точно и вярно си го написала! Олигофренията и там е пълна!Не е като по филмите, та чак приятно да ти стане /малко налудничаво, но факт/, като отидеш там.
Не е налудничаво.
В Лондон например, едни от най-посещаваните места
за разходки са гробищата - тихо, спокойно, зелено.
Имаш усещането за едно уникално спокойствие.
Дори преди дни, една приятелка беше пуснала снимки
и разказа, че е предпочитано място за разходки на майки
с бебета.
Блазе им, там нямат цигани, които да грабят и да те е страх
да идеш да почетеш близките си
Оооооо, я стига с този глад. гладни са защотоне ИСКАТ да работят. поне в Сф ниско квалифицирана работа , като за гладни цигани бол.Хайде като са гладни да крадат и точно от гробищата, сякаш хората не са отделяли от залъка си за да изградят всичко това за своите близки, много хора също са ги отгладували тези гробове.
Не съм изненадана, а най-ужасното е, че вече не съм и възмутена. Спрях да си задавам въпроси "що за човек трябва да си, за да...". Има всякакви хора. На тях не им е съвестно да крадат от баби, покойници или деца. Не им е съвестно и да убиват, и да изнасилват. И не, със сигурност не ги е срам! А аз се опитвам просто да свикна с факта, че колкото и да се ядосвам, колкото и да се тюхкам - нищо не мога да променя. Не съм аз тази, която трябва да промени. Да, все още подавам сигнали за нарушения и каквото и да е, и не, не съм се примирила до там, че да повтарям "това е положението", но разсъждавайки с подтиснати емоции - само по себе си е така. Съжалявам за случилото се.
На мен ми стана ужасно тъжно, като прочетох началото на темата. eli_kelli, прегръщам те 
Наскоро загубих баща ми, като ходя на гробищата постоянно минавам покрай стени с урни, много от които са със свалени или счупени плочи, някои от урните са обърнати и с разсипан прах. Всеки път изпитвам страх да не заваря същата гавра и при баща ми.
Наскоро загубих баща ми, като ходя на гробищата постоянно минавам покрай стени с урни, много от които са със свалени или счупени плочи, някои от урните са обърнати и с разсипан прах. Всеки път изпитвам страх да не заваря същата гавра и при баща ми.