Ръцете ми заети бяха през деня Не можех да играя или да ти почета;Когато молеше и канеше ме ти,За теб минутка аз не отделих.Днес кърпих дрехите и сготвих,
после прах, ти дотърча с рисунка
и със весел смях,и каза: „Мамо, Виж каква шега?"Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега"Внимавам хубаво да те завивам,Молитвата като си кажеш, и излизам,на пръсти отивам
лампата да загася ...А трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е, годините летят
и изведнъж момченцето пораснало е
и е вече мъж.Не е край теб с молбите си безкрайни И не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани,Игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна, целувка за нощта Това са вече минали неща. Ръцете ми, заети постоянно,сега притихнали стоят.Тъй бавен, муден, празен е денят.Да можех да се върна и да сторя ония нещица, които искаше ти с:
„Мамо, моля"
Този стих е от неизвестен автор и се отнася и за момченцата и за момиченцата, нашите мили дечица, които пораснаха и поеха своя път. Но за нас си остават малките ни душички, които изпълват сърцата ни.