Здравейте всички,
Решението ми да отворя тази тема е провокирано от подобна тема, която е била актуална преди няколко години и е вече архивирана. От нея разбрах, че явно тази школа, от която съм бил част преди много години (тогава бяха известни просто като сем. Иванови) предизвиква толкова диаметрално противоположни оценки, че чак не се сещам да съм чел по-конфликтна тема в интернет.
Тъй като кандидатстването след седми клас е вечно актуален въпрос, вярвам че съдържанието, с което ще бъде напълнена темата със сигурност ще е полезно за всички майки, а и за техните деца… всъщност за децата едва ли, защото вероятно ще има и грозни думички, но нека дори хората с негативно мнение се опитат да се държат на положение.
Аз съм много благодарен на това семейство, с което съдбите ни се пресякоха преди около 15 години, когато интернет в България не беше в зората си, ами по-скоро пред съмване. Сега когато в интернет се говори за всичко и случайно попаднах на писания за тях, реших, че им дължа няколко часа от времето ми, за да разкажа и аз какво са ми дали и от какво са ме лишили.
Ще пиша дълго, но предполагам, че ако читателите са родителите на бъдещите възпитаници на елитните гимназии, то четенето би трябвало да им доставя удоволствие.
По моите изчисления, би трябвало да е била 1995-та година, когато аз 12 годишния хлапак трябващ да започне седми клас, заедно с баща ми, по препоръка на не знам си кого, отидохме в един апартамент в квартал Хаджи Димитър, да се срещнем с Наско Иванов. В моето съзнание тогава ставаше въпрос по-скоро за „страховития г-н Иванов”.
Срещнахме се с неугледен дребен мъж, който в очите на един 12 годишен хлапак, беше почти стар чичко, но реално може и да е бил на не повече от 45… не мога да кажа. Държеше се приятелски, но не беше никак трудно да си го представиш как се превръща в истински злодей.
Баща ми с половин уста и по тактичен начин му каза, че съм жив гьон по математика, а в действителност бях много по-зле от това, което той си мислеше. 6-ти клас го бях пропуснал напълно – все едно съм бил във ваканция цялата година. Преди това винаги съм бил добър ученик, но в 6-ти клас имаше едно пагубно съчетание от страшно слаба учителка по математика, малко пубертетско отношение към живота от моя страна и много кофти като цяло ситуация в държавата. Хората сега могат да мрънкат колкото си искат, но да си на 11-12 години през 93-94 означаваше да те събарят на земята и да ти свалят маратонките от краката, а учителката, която преди обед ти е преподавала за Ботев, следобеда ти предлагаше да ти продаде чифт джапанки на пазара (не става въпрос за метафора, сравнение или друг литературен способ).
Изобщо в 6-ти клас се бях превърнал в едно хронично главоболие за родителите ми, а по математика бях за 3-ка по милост. Не си представяйте някакви картини от ада – не е имало наркотици, пиянстване или нещо подобно. По-скоро бях залитнал повечко по спорта отколкото на двама родители висшисти би се харесало и бях останал малко в безтегловност – повечко шляене, по-малко отношение към училището, пропуснеш да споменеш за някоя родителска среща и докато родителите се усетят на къде са тръгнали нещата в последните месеци, аз вече обмислях дали да не ходя в спортно училище, защото бях започнал тренировки по волейбол. Сервирах този вариант на родителите ми, които тогава, като опитващи се да бъдат модерни, не си позволиха категорично да ми отрежат мераците, но съм сигурен, че сърцата им са прескочили по един удар.
Не отидох в спортно училище и реших, че имам желание да уча в елитна гимназия, като се колебаех между Първа Немска и Национална финансово-стопанска гимназия с немски език, но истината беше, че в началото на седми клас аз бях страшно-страшно изостанал. Имаше да ми се преподава шести клас по математика, преди изобщо да се захвана с материала за седми. Още от тогава считах, че имах талант да пиша, но за нещастие в НФСГ (тогава само ФСГ) приемаха с висока оценка по математика и тоест нямах вариант да компенсирам с литературата за разлика от езиковите гимназии.
Та така, срещата с г-н Иванов мина, като на нея той ме попита как се справям с това или онова - явно бяха някакви аргументи по математика, които на мен почти нищо не ми говореха. Казах му, че имам някои пропуски, той ни каза, че те ще се погрижат, но че при тях „лабаво” няма и ако не покажа старание си заминавам защото нямало смисъл родителите ми да си харчат парите напразно. Беше нещо в този дух. Още помня как преглътнах със затруднение, защото г-н Иванов няма нужда да повишава тон, за да те накара да преглъщаш трудно, но дори тогава подсъзнателно ми проблесна, че те са моят шанс, ако въобще имаше някаква надежда за мен.
Тогава преподаваха само математика, а преминаха към преподаване на всичко, когато започнаха и тестовете или тоест в годината когато по-малкия ми брат беше техен ученик.
ЗАПОЧНАХА УРОЦИТЕ!
Тук искам много категорично да развенчая разни митове и легенди и да потвърдя други, като най-вече държа да дам моята интерпретация на някои от техните тактики, които те разбира се никога не разкриват в прав текст, за да не им отмъкне някой системата, но съм сигурен, че по-будните деца са разбрали за какво става въпрос.
1.Зубри се! НЕ Е ВЯРНО!
Хора, които твърдят, че може да се вземе изпит по математика със зубрене са… хайде нали си обещахме да се държим на положение, но за мен математиката и зубренето се изключват взаимно. Естествено трябва да научиш формули наизуст, но ми се струва, че единствената алтернатива на това да научиш една формула наизуст е да я измислиш – нали не очаквате това от седмокласник
2.Учи се много! ИСТИНА!
Изобщо не можете да си представите колко, ако не сте минали през Иванови. Не знам за другите им ученици, но лично аз се изкривих от учене. Никога в живота си след това, било то в гимназия, било в университет в България или в чужбина не съм учил и на 20% от това, което учех при тях. Беше преживяване на ръба на човешките възможности.
3.Наско Иванов е откачен лунатик, който те прави на салата без никаква причина. НЕ Е ВЯРНО!
Всяка негова реакция и сцена е абсолютно точно премерена, подготвена и перфектно изиграна независимо колко налудничаво изглежда! Естествено, това са неща, които разбираш в края на годината или дори след години, като се върнеш назад във времето и анализираш поведението му. Жертви на сценария ставаха винаги хора, които бяха пропуснали да спазят някое от не многото правила, които обаче не допускаха никакво изключение и толеранс. Един такъв си го отнасяше и държеше топло на цялата група с месеци. Вече ако този, който си го отнасяше е разказвал вкъщи, че е било незаслужено и не знам си какво, то той е лъгал. Аз се заклевам, че за една година там, не видях случай в който някой да е бил използван като лош пример без да е нарушил правило. Вече е друг въпрос кой е съгласен и кой не, такива тактики изобщо да се прилагат върху 13 годишни, но категорично заявявам, че си имаше ясни правила и нямаше любимци и нарочени, което на мен страшно ми харесваше защото най-гнусното нещо е да видиш как някой е любимец на учител поради някаква лична симпатия. Там нямаше такова нещо – ако ще да си най-брилянтният математик, ела без домашно и гледай какво става!
Казвам го в качеството ми на ученик, който от 8 групи с ученици подредени по познания и резултати, беше да речем в седмата или тоест една от най-слабите групи. Можех да бъда даван за лош пример всеки ден ако системата беше наистина както я описват, а именно, че най-слабите ги мачкат, а пред най-силните благоговеят. Пълна глупост, която съм сигурен, че е родена от децата, които не са издържали на темпото.
Правилата бяха, да се идва навреме (не помня да са следвали някакви страшни санкции за това провинение, но всички гледаха да са точни) и задължително да се идва с написано домашно. Не е казано, че трябва да си решил всички задачи точно или да си стигнал до решение, но трябваше задължително да имаш опит за решение по всяка задача. Трябваше да покажеш, че си си блъскал главата. Хванат ли те без опит за решение ставаше страшно. Оправдания нямаше – опиташ ли се да се оправдаеш, че си нямал време по някаква причина, въпросите бяха „1.Успя ли да спиш? 2.Успя ли да се храниш през последните 2 дни. Е тогава как не си имал време да се опиташ да решиш задачите?”.
Ако в издънка за без домашно дори на една задача те хванеше Наско Иванов бяха викове - „на какво прилича това”, „ти какво си въобразяваш”, „веднага телефона на родител” пред всички се обаждаха на родител, на който също му се викаше, че това е безобразие и че не може да се работи така и т.н. Искам обаче да ви уверя, че това изобщо не е ежедневие както се описва. То нямаше нужда да бъде - веднъж го направиха на едно момиче, някъде през ноември може би… страхотна сцена, всички настръхнахме от ужас… НИКОЙ ОТ НАШАТА ИЗОСТАВАЩА ГРУПА ПЪЛНА С БУНТАРЧЕТА НЕ СИ ПОЗВОЛИ ДА ДОЙДЕ БЕЗ ОПИТ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧА ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА! НИКОЙ! Към онзи момент едно момче вече беше отпаднало за несериозно отношение без да му се правят скандали. След това всички станахме много прилежни и да е имало максимум още един два такива момента за някакви подобни провинения, но нищо запомнящо се, за разлика от този първи път, който ще го помня до живот – между другото онова момиче в последствие влезе в НПМГ с профил математика.
Разбира се много от вас ще кажат, че това е нехуманно, брутално и никога не биха го причинили на децата си… всеки знае за себе си, кое е най-доброто за собствените му деца. Аз разказвам, вие си преценявайте.
Естествено от днешна гледна точка ми е ясно, че всичко е било театър и че са чакали само удобния момент, за да го направят. Сигурен съм, че се е случило във всяка от групите и то вероятно в същия период. Дали се уплашихме? О, ДА! Дали Наско Иванов постигна целта си да си пишем домашните? И още как! Сами си отговорете дали това е най-добрият начин или не, но това подейства на всички – напълно безотказно!
Незапознатите ще останат с впечатление, че Наско Иванов е учител. Не, всъщност той е съпругът на учителката по математика Петя Иванова, която имаше и други по-млади помощнички. Петя Иванова освен в много много редки случаи никога не повишава тон, обяснява страхотно и учениците я харесваха, Наско Иванов, който изобщо не е математик играеше ролята на „лошото ченге” в този перфектен сценарий. Децата харесваха учителката, не се притесняваха да питат ако нещо не е ясно и учебният процес сам по себе си беше много спокоен, дори с нормалните шеги и закачки от време на време. Наско Иванов беше само една сянка, която се появяваше от време на време за такива сцени или просто, за да напомни, че го има и никой да не си мисли, че отпускането е възможно. Никога той не е преподавал.
Това беше стратегията – мразете Иванов, обичайте Иванова. Тя ти дава необходимите знания и любознателност, той ти дава една невиждана мотивация да упражняваш наученото
4.Любимото „Потъване в блатото”! ИСТИНА
Един от любимите изрази на Наско Иванов. „Потъване в блатото”, неистината тук, е че той никога не използваше израза конкретно за теб или конкретно за някой. Говореше се за „потъване в блатото” по принцип – втълпяваше се идеята, че или се учи и се успява или не се учи, не се спазват правилата, става се посредствен и се „потъва в блатото”. Втълпяват ти идеята, че животът ти ще отиде на кино и сам те оставят да си кажеш, че не искаш това да ти се случва. Да, признавам, че е хард, но и това работеше много добре!
Иначе категорично заявявам, че аз от него нецензурна обида конкретно към някого никога не съм чул. Говори се за аборигени и прочие при ниски резултати на разни тестове, но винаги се говори за някаква неточно определена група от хора справила се зле е не „Ти тъп абориген” или нещо подобно.
5.Мизерни условия! ИСТИНА
И апартаментът в Хаджи Димитър, където се провеждаха уроците през седмицата и училището, което се ползваше събота и неделя за изпитите и допълнителните обучения бяха мизерни в чисто битов аспект. Училището се смени през годините, но все чувам за мизерни условия. Честно казано за апартамента не ми пукаше изобщо – беше топло имаше дъска, какво друго те интересува, но в училището беше гадно.
Ти правиш изпитна тема 4 часа, първо ти е студено, защото няма парно, после изгрява слънцето и ти сварява мозъка защото няма завеси – как да решаваш задачи при такива условия!?!?
В последствие на изпита по математика се оказах в една училищна стая без завеси, а вече беше и дошла лятната жега и тогава разбрах защо ни тренират да решаваме задачи при неблагоприятни условия. Явно защото не сме в Германия и училища не само нямат климатици ами често нямат и завеси. За щастие бях толкова трениран, че можех да решавам всякакви задачи дори на електрически стол.
6.Учениците се разделят на групи, като силните се третират като богове, а слабите като утайка, а целта е да бъдат мачкани. ЛЪЖА!
Това съвсем очевидно се правеше, за да си сред хора, които имат твоя ритъм на възприемчивост или сте с близко ниво на познания. Целта беше да сте хем в конкуренция и да се стараете, хем никой да не се чувства отчаян, че е много зле и че никога няма да догони останалите или изобщо да не разбира какво му се обяснява по време на урока. Ако някой напредваше по-бързо, се местеше в друга група и така нататък. Това пък беше най-логичното, което можеше да се направи и не разбирам защо се интерпретира по погрешен начин.
Имаше едни момичета, които тренираха синхронно плуване и в началото на годината бяха страшно зле в най-долната група и нищо не отбираха. Спортната дисциплина и това, че вече ги бяха направили бойци си каза думата и за месеци минаха през моята група и стигнаха до най-високите групи. Това показва, че системата изобщо не беше направена, за да те мачка, а за да те стимулира да се развиваш.
7.Възпитаниците на Иванови, имат по-голямо самочувствие и се държат все едно са завършили Харвард! ИСТИНА.
Едни мрънкат, че ги смачквали други мрънкат, че ги правели с прекомерно самочувствие. Моля ви срещнете се двете групи и решете последно как да се формулира точното обвинение, защото двете неща се взаимноизключващи се.
Аз съм съгласен със становището, че като минеш през Иванови, задължително придобиваш едно по-особено самочувствие и вече дали това е лошо или не, всеки да прецени.
Това е също част от тяхната програма – както Иванов те мачка цяла година и те кара често индиректно да се чувстваш нищожен и затъващ, така в края на годината, месец преди изпитите плочата се сменя. Изведнъж на всички почва да се казва, че са най-добри в София и най-добрите изобщо! Нахъсват ви супер здраво, казват ви, че няма от какво да се страхувате, че сте много над нивото на изпита, че няма кой да ви стъпи на малкия пръст, а на вас ви е лесно да го повярвате, защото виждате, че от пълна дупка по математика, изведнъж няма човек в класа в училище, който да може да се сравнява с вас. При мен беше така и продължи да е така в първа година на гимназията дори без да се напъвам.
Това е тактика, която съм забелязал, че се използва често в бойните спортове, а Иванови много успешно прилагат в подготовката на кандидат-гимназиалните изпити.
Започват да ви казват, че сега вие сте едно по-различно общество, че ще преминете като на парад през тези изпити и че трябва да не губите връзка и за в бъдеще. Изобщо всичко става много хубаво, а честно казано е такова още много преди това, защото и без да ти го казват, на теб в един момент самочувствието просто ти идва защото си открил, че си способен да се бориш така както никога не си вярвал, че е възможно. Откриваш, че си страшно силен и че границите на волята и на уменията ти са много по-високо отколкото някога си предполагал! Но нека продължа тази тема в следващата заключителна точка.
КАК ВСИЧКО ТОВА МИ СЕ ОТРАЗИ НА МЕН без да ангажирам никого с мнението си.
Превърнах се в истинска машина способна да се справи с всичко в живота!!!
В началото беше нормална сцена някой от нашите да влезне в стаята и да ме види как в 1 през нощта плача над тетрадката със задачите защото на другия ден в 9 съм на урок, но не съм готов с домашното, а задачите са ми много трудни защото съм пропуснал целия 6-ти клас. Беше им непонятно как изведнъж съм започнал да се впрягам толкова много и в последствие са ми казвали, че майка ми е била склонна, да ме отпише, но баща ми е смятал, че ще се справя. А аз нямаше как да не се впрягам защото системата работеше – не исках нито да съм в „блатото на посредствеността”, а още по-малко Иванов да ме направи на попара пред всички.
Започнах да ставам в 5 сутринта, за да мога да довърша домашните, защото колкото и да се мъчиш вечерта, в един момент просто блокираш. Е тогава родителите ми наистина зяпнаха! Майка ми беше станала да отиде до тоалетна и като ме видяла, събудила баща ми да ме покаже. Сигурен съм, че никога до тогава не са си и помисляли, че някога докато са живи, ще ме видят да ставам сутринта преди баба ми и то за да решавам задачи по математика. Родителите ми никога не са били болно амбициозни за децата си и аз не свиря на цигулка или на пияно, та не знаеха дали е добро или лошо това, което се случва, но в крайна сметка щом без някой да ме кара съм решил в 5 сутринта да решавам задачи, значи може и да е за добро.
За мен беше страшно тежко - със сигурност най-тежкото изпитание в живота ми, но лека-полека свикнах, че трябва да си организирам по-добре времето, а и започвах да разбирам все повече и повече математиката. В един момент почнах да правя абсолютно всичко, което съм правил и когато бях много по-свободен (спорт, уроци по английски, излизане с приятели) без да ставам в 5 сутринта или да се мъча до полунощ - просто станах много по-организиран.
В края на учебната година предполагам както повечето хора, които бяха на уроци при Иванови, имах чувството, че мога да преместя планини. За мен беше едно наистина осезаемо израстване, може би защото ме изкараха от една доста дълбока дупка, която дори не осъзнавах. Считам, че личностно ме промени и родителите ми бяха истински шашнати от мен, като намираха промяната за наистина поразителна. Стори им се, че съм започнал да разсъждавам толкова зряло, че изобщо не ми се месиха в избора на училище и ме оставиха сам да си попълня документите.
Изпитите минаха, изкарах 5.38 по математика и 4.50 по литература. Учителката по литература се отказа от мен по средата на годината, защото ми заяви, че не може да ме дели с Иванови, които ми отнемали прекалено много от времето, но аз не се впечатлих особено защото вече бях твърдо решил, че искам в НФСГ, където важна беше математиката.
Който от вас може, нека направи справка, но с тези оценки се влизаше абсолютно където си поискам. Първа Английска, Първа Немска, където пожелая.
На първия изпит по математика в НПМГ бях в столовата или някакво друго огромно помещение на училището да държа изпита – беше пълно с народ! Предадох първи след едва час и половина, изкарах 6.00 – аз, човекът без 6-ти клас!
В последствие Иванови организираха събирания на бившите си възпитаници и съм ги виждал няколко пъти през годините… отдавна живея в чужбина, но ще гледам скоро отново да ги посетя. Никога повече не видях страшния и намръщен Иванов, който говореше параноично – от тогава нататък се превърна в един вечно бодър и в добро настроение човек, винаги щом ме види.
Няма как да не ти стане по-различно самочувствието, защото дори когато животът ми е във временен спад или застой, си спомням онази година и от нея знам, че умея да се боря и че мога да размажа всяко препятствие на пътя. Знам, че моите възможности са страшно високи, защото съм бил там, където те се разпростират, а там ме заведоха Петя и Наско Иванови.
За другите не знам, но аз мога само да им благодаря от все сърце!
П.П. Знам, че сте доста чувствителни към теми на нови потребители, но ви уверявам, че съм напълно искрен и не става въпрос за някаква тъпа реклама, а и съм сигурен, че негативните мнения ще преобладават и без това.
Просто тук намерих тема за Иванови и реших, че тук е отново време да се постне такава и да си кажа мнението и аз.
Решението ми да отворя тази тема е провокирано от подобна тема, която е била актуална преди няколко години и е вече архивирана. От нея разбрах, че явно тази школа, от която съм бил част преди много години (тогава бяха известни просто като сем. Иванови) предизвиква толкова диаметрално противоположни оценки, че чак не се сещам да съм чел по-конфликтна тема в интернет.
Тъй като кандидатстването след седми клас е вечно актуален въпрос, вярвам че съдържанието, с което ще бъде напълнена темата със сигурност ще е полезно за всички майки, а и за техните деца… всъщност за децата едва ли, защото вероятно ще има и грозни думички, но нека дори хората с негативно мнение се опитат да се държат на положение.
Аз съм много благодарен на това семейство, с което съдбите ни се пресякоха преди около 15 години, когато интернет в България не беше в зората си, ами по-скоро пред съмване. Сега когато в интернет се говори за всичко и случайно попаднах на писания за тях, реших, че им дължа няколко часа от времето ми, за да разкажа и аз какво са ми дали и от какво са ме лишили.
Ще пиша дълго, но предполагам, че ако читателите са родителите на бъдещите възпитаници на елитните гимназии, то четенето би трябвало да им доставя удоволствие.
По моите изчисления, би трябвало да е била 1995-та година, когато аз 12 годишния хлапак трябващ да започне седми клас, заедно с баща ми, по препоръка на не знам си кого, отидохме в един апартамент в квартал Хаджи Димитър, да се срещнем с Наско Иванов. В моето съзнание тогава ставаше въпрос по-скоро за „страховития г-н Иванов”.
Срещнахме се с неугледен дребен мъж, който в очите на един 12 годишен хлапак, беше почти стар чичко, но реално може и да е бил на не повече от 45… не мога да кажа. Държеше се приятелски, но не беше никак трудно да си го представиш как се превръща в истински злодей.
Баща ми с половин уста и по тактичен начин му каза, че съм жив гьон по математика, а в действителност бях много по-зле от това, което той си мислеше. 6-ти клас го бях пропуснал напълно – все едно съм бил във ваканция цялата година. Преди това винаги съм бил добър ученик, но в 6-ти клас имаше едно пагубно съчетание от страшно слаба учителка по математика, малко пубертетско отношение към живота от моя страна и много кофти като цяло ситуация в държавата. Хората сега могат да мрънкат колкото си искат, но да си на 11-12 години през 93-94 означаваше да те събарят на земята и да ти свалят маратонките от краката, а учителката, която преди обед ти е преподавала за Ботев, следобеда ти предлагаше да ти продаде чифт джапанки на пазара (не става въпрос за метафора, сравнение или друг литературен способ).
Изобщо в 6-ти клас се бях превърнал в едно хронично главоболие за родителите ми, а по математика бях за 3-ка по милост. Не си представяйте някакви картини от ада – не е имало наркотици, пиянстване или нещо подобно. По-скоро бях залитнал повечко по спорта отколкото на двама родители висшисти би се харесало и бях останал малко в безтегловност – повечко шляене, по-малко отношение към училището, пропуснеш да споменеш за някоя родителска среща и докато родителите се усетят на къде са тръгнали нещата в последните месеци, аз вече обмислях дали да не ходя в спортно училище, защото бях започнал тренировки по волейбол. Сервирах този вариант на родителите ми, които тогава, като опитващи се да бъдат модерни, не си позволиха категорично да ми отрежат мераците, но съм сигурен, че сърцата им са прескочили по един удар.
Не отидох в спортно училище и реших, че имам желание да уча в елитна гимназия, като се колебаех между Първа Немска и Национална финансово-стопанска гимназия с немски език, но истината беше, че в началото на седми клас аз бях страшно-страшно изостанал. Имаше да ми се преподава шести клас по математика, преди изобщо да се захвана с материала за седми. Още от тогава считах, че имах талант да пиша, но за нещастие в НФСГ (тогава само ФСГ) приемаха с висока оценка по математика и тоест нямах вариант да компенсирам с литературата за разлика от езиковите гимназии.
Та така, срещата с г-н Иванов мина, като на нея той ме попита как се справям с това или онова - явно бяха някакви аргументи по математика, които на мен почти нищо не ми говореха. Казах му, че имам някои пропуски, той ни каза, че те ще се погрижат, но че при тях „лабаво” няма и ако не покажа старание си заминавам защото нямало смисъл родителите ми да си харчат парите напразно. Беше нещо в този дух. Още помня как преглътнах със затруднение, защото г-н Иванов няма нужда да повишава тон, за да те накара да преглъщаш трудно, но дори тогава подсъзнателно ми проблесна, че те са моят шанс, ако въобще имаше някаква надежда за мен.
Тогава преподаваха само математика, а преминаха към преподаване на всичко, когато започнаха и тестовете или тоест в годината когато по-малкия ми брат беше техен ученик.
ЗАПОЧНАХА УРОЦИТЕ!
Тук искам много категорично да развенчая разни митове и легенди и да потвърдя други, като най-вече държа да дам моята интерпретация на някои от техните тактики, които те разбира се никога не разкриват в прав текст, за да не им отмъкне някой системата, но съм сигурен, че по-будните деца са разбрали за какво става въпрос.
1.Зубри се! НЕ Е ВЯРНО!
Хора, които твърдят, че може да се вземе изпит по математика със зубрене са… хайде нали си обещахме да се държим на положение, но за мен математиката и зубренето се изключват взаимно. Естествено трябва да научиш формули наизуст, но ми се струва, че единствената алтернатива на това да научиш една формула наизуст е да я измислиш – нали не очаквате това от седмокласник
2.Учи се много! ИСТИНА!
Изобщо не можете да си представите колко, ако не сте минали през Иванови. Не знам за другите им ученици, но лично аз се изкривих от учене. Никога в живота си след това, било то в гимназия, било в университет в България или в чужбина не съм учил и на 20% от това, което учех при тях. Беше преживяване на ръба на човешките възможности.
3.Наско Иванов е откачен лунатик, който те прави на салата без никаква причина. НЕ Е ВЯРНО!
Всяка негова реакция и сцена е абсолютно точно премерена, подготвена и перфектно изиграна независимо колко налудничаво изглежда! Естествено, това са неща, които разбираш в края на годината или дори след години, като се върнеш назад във времето и анализираш поведението му. Жертви на сценария ставаха винаги хора, които бяха пропуснали да спазят някое от не многото правила, които обаче не допускаха никакво изключение и толеранс. Един такъв си го отнасяше и държеше топло на цялата група с месеци. Вече ако този, който си го отнасяше е разказвал вкъщи, че е било незаслужено и не знам си какво, то той е лъгал. Аз се заклевам, че за една година там, не видях случай в който някой да е бил използван като лош пример без да е нарушил правило. Вече е друг въпрос кой е съгласен и кой не, такива тактики изобщо да се прилагат върху 13 годишни, но категорично заявявам, че си имаше ясни правила и нямаше любимци и нарочени, което на мен страшно ми харесваше защото най-гнусното нещо е да видиш как някой е любимец на учител поради някаква лична симпатия. Там нямаше такова нещо – ако ще да си най-брилянтният математик, ела без домашно и гледай какво става!
Казвам го в качеството ми на ученик, който от 8 групи с ученици подредени по познания и резултати, беше да речем в седмата или тоест една от най-слабите групи. Можех да бъда даван за лош пример всеки ден ако системата беше наистина както я описват, а именно, че най-слабите ги мачкат, а пред най-силните благоговеят. Пълна глупост, която съм сигурен, че е родена от децата, които не са издържали на темпото.
Правилата бяха, да се идва навреме (не помня да са следвали някакви страшни санкции за това провинение, но всички гледаха да са точни) и задължително да се идва с написано домашно. Не е казано, че трябва да си решил всички задачи точно или да си стигнал до решение, но трябваше задължително да имаш опит за решение по всяка задача. Трябваше да покажеш, че си си блъскал главата. Хванат ли те без опит за решение ставаше страшно. Оправдания нямаше – опиташ ли се да се оправдаеш, че си нямал време по някаква причина, въпросите бяха „1.Успя ли да спиш? 2.Успя ли да се храниш през последните 2 дни. Е тогава как не си имал време да се опиташ да решиш задачите?”.
Ако в издънка за без домашно дори на една задача те хванеше Наско Иванов бяха викове - „на какво прилича това”, „ти какво си въобразяваш”, „веднага телефона на родител” пред всички се обаждаха на родител, на който също му се викаше, че това е безобразие и че не може да се работи така и т.н. Искам обаче да ви уверя, че това изобщо не е ежедневие както се описва. То нямаше нужда да бъде - веднъж го направиха на едно момиче, някъде през ноември може би… страхотна сцена, всички настръхнахме от ужас… НИКОЙ ОТ НАШАТА ИЗОСТАВАЩА ГРУПА ПЪЛНА С БУНТАРЧЕТА НЕ СИ ПОЗВОЛИ ДА ДОЙДЕ БЕЗ ОПИТ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧА ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА! НИКОЙ! Към онзи момент едно момче вече беше отпаднало за несериозно отношение без да му се правят скандали. След това всички станахме много прилежни и да е имало максимум още един два такива момента за някакви подобни провинения, но нищо запомнящо се, за разлика от този първи път, който ще го помня до живот – между другото онова момиче в последствие влезе в НПМГ с профил математика.
Разбира се много от вас ще кажат, че това е нехуманно, брутално и никога не биха го причинили на децата си… всеки знае за себе си, кое е най-доброто за собствените му деца. Аз разказвам, вие си преценявайте.
Естествено от днешна гледна точка ми е ясно, че всичко е било театър и че са чакали само удобния момент, за да го направят. Сигурен съм, че се е случило във всяка от групите и то вероятно в същия период. Дали се уплашихме? О, ДА! Дали Наско Иванов постигна целта си да си пишем домашните? И още как! Сами си отговорете дали това е най-добрият начин или не, но това подейства на всички – напълно безотказно!
Незапознатите ще останат с впечатление, че Наско Иванов е учител. Не, всъщност той е съпругът на учителката по математика Петя Иванова, която имаше и други по-млади помощнички. Петя Иванова освен в много много редки случаи никога не повишава тон, обяснява страхотно и учениците я харесваха, Наско Иванов, който изобщо не е математик играеше ролята на „лошото ченге” в този перфектен сценарий. Децата харесваха учителката, не се притесняваха да питат ако нещо не е ясно и учебният процес сам по себе си беше много спокоен, дори с нормалните шеги и закачки от време на време. Наско Иванов беше само една сянка, която се появяваше от време на време за такива сцени или просто, за да напомни, че го има и никой да не си мисли, че отпускането е възможно. Никога той не е преподавал.
Това беше стратегията – мразете Иванов, обичайте Иванова. Тя ти дава необходимите знания и любознателност, той ти дава една невиждана мотивация да упражняваш наученото
4.Любимото „Потъване в блатото”! ИСТИНА
Един от любимите изрази на Наско Иванов. „Потъване в блатото”, неистината тук, е че той никога не използваше израза конкретно за теб или конкретно за някой. Говореше се за „потъване в блатото” по принцип – втълпяваше се идеята, че или се учи и се успява или не се учи, не се спазват правилата, става се посредствен и се „потъва в блатото”. Втълпяват ти идеята, че животът ти ще отиде на кино и сам те оставят да си кажеш, че не искаш това да ти се случва. Да, признавам, че е хард, но и това работеше много добре!
Иначе категорично заявявам, че аз от него нецензурна обида конкретно към някого никога не съм чул. Говори се за аборигени и прочие при ниски резултати на разни тестове, но винаги се говори за някаква неточно определена група от хора справила се зле е не „Ти тъп абориген” или нещо подобно.
5.Мизерни условия! ИСТИНА
И апартаментът в Хаджи Димитър, където се провеждаха уроците през седмицата и училището, което се ползваше събота и неделя за изпитите и допълнителните обучения бяха мизерни в чисто битов аспект. Училището се смени през годините, но все чувам за мизерни условия. Честно казано за апартамента не ми пукаше изобщо – беше топло имаше дъска, какво друго те интересува, но в училището беше гадно.
Ти правиш изпитна тема 4 часа, първо ти е студено, защото няма парно, после изгрява слънцето и ти сварява мозъка защото няма завеси – как да решаваш задачи при такива условия!?!?
В последствие на изпита по математика се оказах в една училищна стая без завеси, а вече беше и дошла лятната жега и тогава разбрах защо ни тренират да решаваме задачи при неблагоприятни условия. Явно защото не сме в Германия и училища не само нямат климатици ами често нямат и завеси. За щастие бях толкова трениран, че можех да решавам всякакви задачи дори на електрически стол.
6.Учениците се разделят на групи, като силните се третират като богове, а слабите като утайка, а целта е да бъдат мачкани. ЛЪЖА!
Това съвсем очевидно се правеше, за да си сред хора, които имат твоя ритъм на възприемчивост или сте с близко ниво на познания. Целта беше да сте хем в конкуренция и да се стараете, хем никой да не се чувства отчаян, че е много зле и че никога няма да догони останалите или изобщо да не разбира какво му се обяснява по време на урока. Ако някой напредваше по-бързо, се местеше в друга група и така нататък. Това пък беше най-логичното, което можеше да се направи и не разбирам защо се интерпретира по погрешен начин.
Имаше едни момичета, които тренираха синхронно плуване и в началото на годината бяха страшно зле в най-долната група и нищо не отбираха. Спортната дисциплина и това, че вече ги бяха направили бойци си каза думата и за месеци минаха през моята група и стигнаха до най-високите групи. Това показва, че системата изобщо не беше направена, за да те мачка, а за да те стимулира да се развиваш.
7.Възпитаниците на Иванови, имат по-голямо самочувствие и се държат все едно са завършили Харвард! ИСТИНА.
Едни мрънкат, че ги смачквали други мрънкат, че ги правели с прекомерно самочувствие. Моля ви срещнете се двете групи и решете последно как да се формулира точното обвинение, защото двете неща се взаимноизключващи се.
Аз съм съгласен със становището, че като минеш през Иванови, задължително придобиваш едно по-особено самочувствие и вече дали това е лошо или не, всеки да прецени.
Това е също част от тяхната програма – както Иванов те мачка цяла година и те кара често индиректно да се чувстваш нищожен и затъващ, така в края на годината, месец преди изпитите плочата се сменя. Изведнъж на всички почва да се казва, че са най-добри в София и най-добрите изобщо! Нахъсват ви супер здраво, казват ви, че няма от какво да се страхувате, че сте много над нивото на изпита, че няма кой да ви стъпи на малкия пръст, а на вас ви е лесно да го повярвате, защото виждате, че от пълна дупка по математика, изведнъж няма човек в класа в училище, който да може да се сравнява с вас. При мен беше така и продължи да е така в първа година на гимназията дори без да се напъвам.
Това е тактика, която съм забелязал, че се използва често в бойните спортове, а Иванови много успешно прилагат в подготовката на кандидат-гимназиалните изпити.
Започват да ви казват, че сега вие сте едно по-различно общество, че ще преминете като на парад през тези изпити и че трябва да не губите връзка и за в бъдеще. Изобщо всичко става много хубаво, а честно казано е такова още много преди това, защото и без да ти го казват, на теб в един момент самочувствието просто ти идва защото си открил, че си способен да се бориш така както никога не си вярвал, че е възможно. Откриваш, че си страшно силен и че границите на волята и на уменията ти са много по-високо отколкото някога си предполагал! Но нека продължа тази тема в следващата заключителна точка.
КАК ВСИЧКО ТОВА МИ СЕ ОТРАЗИ НА МЕН без да ангажирам никого с мнението си.
Превърнах се в истинска машина способна да се справи с всичко в живота!!!
В началото беше нормална сцена някой от нашите да влезне в стаята и да ме види как в 1 през нощта плача над тетрадката със задачите защото на другия ден в 9 съм на урок, но не съм готов с домашното, а задачите са ми много трудни защото съм пропуснал целия 6-ти клас. Беше им непонятно как изведнъж съм започнал да се впрягам толкова много и в последствие са ми казвали, че майка ми е била склонна, да ме отпише, но баща ми е смятал, че ще се справя. А аз нямаше как да не се впрягам защото системата работеше – не исках нито да съм в „блатото на посредствеността”, а още по-малко Иванов да ме направи на попара пред всички.
Започнах да ставам в 5 сутринта, за да мога да довърша домашните, защото колкото и да се мъчиш вечерта, в един момент просто блокираш. Е тогава родителите ми наистина зяпнаха! Майка ми беше станала да отиде до тоалетна и като ме видяла, събудила баща ми да ме покаже. Сигурен съм, че никога до тогава не са си и помисляли, че някога докато са живи, ще ме видят да ставам сутринта преди баба ми и то за да решавам задачи по математика. Родителите ми никога не са били болно амбициозни за децата си и аз не свиря на цигулка или на пияно, та не знаеха дали е добро или лошо това, което се случва, но в крайна сметка щом без някой да ме кара съм решил в 5 сутринта да решавам задачи, значи може и да е за добро.
За мен беше страшно тежко - със сигурност най-тежкото изпитание в живота ми, но лека-полека свикнах, че трябва да си организирам по-добре времето, а и започвах да разбирам все повече и повече математиката. В един момент почнах да правя абсолютно всичко, което съм правил и когато бях много по-свободен (спорт, уроци по английски, излизане с приятели) без да ставам в 5 сутринта или да се мъча до полунощ - просто станах много по-организиран.
В края на учебната година предполагам както повечето хора, които бяха на уроци при Иванови, имах чувството, че мога да преместя планини. За мен беше едно наистина осезаемо израстване, може би защото ме изкараха от една доста дълбока дупка, която дори не осъзнавах. Считам, че личностно ме промени и родителите ми бяха истински шашнати от мен, като намираха промяната за наистина поразителна. Стори им се, че съм започнал да разсъждавам толкова зряло, че изобщо не ми се месиха в избора на училище и ме оставиха сам да си попълня документите.
Изпитите минаха, изкарах 5.38 по математика и 4.50 по литература. Учителката по литература се отказа от мен по средата на годината, защото ми заяви, че не може да ме дели с Иванови, които ми отнемали прекалено много от времето, но аз не се впечатлих особено защото вече бях твърдо решил, че искам в НФСГ, където важна беше математиката.
Който от вас може, нека направи справка, но с тези оценки се влизаше абсолютно където си поискам. Първа Английска, Първа Немска, където пожелая.
На първия изпит по математика в НПМГ бях в столовата или някакво друго огромно помещение на училището да държа изпита – беше пълно с народ! Предадох първи след едва час и половина, изкарах 6.00 – аз, човекът без 6-ти клас!
В последствие Иванови организираха събирания на бившите си възпитаници и съм ги виждал няколко пъти през годините… отдавна живея в чужбина, но ще гледам скоро отново да ги посетя. Никога повече не видях страшния и намръщен Иванов, който говореше параноично – от тогава нататък се превърна в един вечно бодър и в добро настроение човек, винаги щом ме види.
Няма как да не ти стане по-различно самочувствието, защото дори когато животът ми е във временен спад или застой, си спомням онази година и от нея знам, че умея да се боря и че мога да размажа всяко препятствие на пътя. Знам, че моите възможности са страшно високи, защото съм бил там, където те се разпростират, а там ме заведоха Петя и Наско Иванови.
За другите не знам, но аз мога само да им благодаря от все сърце!
П.П. Знам, че сте доста чувствителни към теми на нови потребители, но ви уверявам, че съм напълно искрен и не става въпрос за някаква тъпа реклама, а и съм сигурен, че негативните мнения ще преобладават и без това.
Просто тук намерих тема за Иванови и реших, че тук е отново време да се постне такава и да си кажа мнението и аз.
Но все таки- реклама. 
). Но пък даваше всичко от себе си за нас. Сърцето му беше в преподаването.
