На 21 години съм и от около 9 месеца водя активен полов живот с приятеля ми, той ми е първият и единствен за сега. От тогава насетне никога не съм изпитвала удоволствие от секса. В началото ме болеше много, отдавах го на това. После болката отмина,но удоволствие така и не се появи. Не знам има ли ми нещо, физически или психически? Четох много подобни теми из всевъзможни форуми и поне разбрах, че не съм единствена. Но това не ме кара да се чувствам по-добре.. Нещата се задълбочават, имам чуството, че започвам да приемам секса като задължение, защото знам, че не мога да държа приятеля ми на сухо, макар и на мен да не ми се прави секс. И то по простата причина, че секса няма с какво да ме привлича, той е все едно да отида до магазина, нещо, което просто правя, защото така трябва.
Има и още нещо. Четох коментари от сорта на "може би приятелят ти не те привлича чисто физиччески". И започнах да се замислям. Тази физическа страст никога не е съществувала и винаги съм си мислила, че това е нещо нередно, дори и сега. Никога не съм имала желанието да му се нахвърля, да му разкъсам дрехите, макар че наистина го обичам, той е прекрасен човек. Просто винаги ми е липсвало животинското в нашата връзка. Мисля си, че може би това е една важна причина да не изпитвам удоволствие. Но какво да правя, акое така? Да сменя партньора ли? Не бих го направила.. Макар че и живот, лишен от сексуално удоволствие също не ми се нрави..
Мастурбирам от малка, може да се каже, но само чрез стимулиране на клитора, и когато го правя това е единствения начин да получа удоволствие. Гледала съм и много порно, винаги, когато мастурбирам си представям някоя сцена от порнофилм и това ме възбужда. Докато приятелят ми стимулира клитора ми също изпитвам удоволствие, но отново трябва да си представям тези сцени, за да "свърша", ако може да се нарече така.
Понякога, когато не сме правили секс няколко дни да кажем, изпитвам силна болка докато го вкара, после нещата се нормализират и започвам да си чувствам онова "нищо". От известно време забелязвам и едно гъсто бяло течение, което ту се появява, ту изчезва и това допълнително ме притеснява.
Не знам какво да правя, чувствам се объркана и виновна, не мога да му споделя всичко това, защото той е много чувствителен и ще му се отрази силно на психиката, ще започне да си мисли, че за нищо не става и т.н., пък и досега се преструвам, че всичко е наред с надеждата някой ден това да стане, но уви..
Какво да правя? Какво ми е? Дали съм свикнала с порното и мастурбирането до такава степен, че съм се увредила и не мога да изпитам удоволствие от нормалния секс? Дали партньорът ми не е човекът за мен? Дали не съм болна? Моля ви, кажете ми какво мислите?