Привет на всички,
знам, че може би много от вас ще се зачудят на проблема ми, но аз наистина търся помощ и мисля, че хора, на които им е познато моето състояние биха могли да ми помогнат с личния си опит. Ето за какво става въпрос: след като разбрахме с мъжа ми, че имаме неизяснен стерилитет - веднъж причината е в него, веднъж в мен, започнахме с инсеминации. Една беше успешна, но не можа да се задържи и сега започваме отначало. От 2 месеца съм на стимулация 6,8,10 ден Мерионал 75 единици. Дотук горе-долу добре. Проблемът е, обаче, че всъщност много ме е страх от самата бременност като състояние - гаденията, повръщанията, промените в тялото...представям си едва ли не, че ще съм в изключително тежко състояние, че ще лежа по болници и т.н. Т.е. възприемам бременността като състояние, което е заплаха за моето здраве и живот. Ще кажете, че съм пълен егоист, но не е така. Другите ми мисли са, че като забременея и възприятието на околните около мен ще се промени в насока "остави я, няма да й се обаждаме, тя сега е бременна и си има други грижи...". Тези мисли са особено силни когато очаквам да ми дойде. На моменти дори изпадам в нещо като паника. Когато, обаче ми дойде, се успокоявам и огромното желание да имам дете се завръща с пълна сила и аз започвам отново с процедурите по забременяване. Всеки път си казвам - този път няма да си мисля лоши работи, този път ще е различно, но уви не е. Въртя се в омагьосан кръг, от който се съсипвам психически, емоционално, а и физически. ако не исках дете до сега 100 пъти щях да спра с опитите, които и без това не са от най-приятните предвид това, че са свързани с инжекции и лекарска намеса. Но страхът си не успявам да преодолея. А повярвайте ми, работя над себе си, чета какво ли не само и само да си променя нагласите, боря се със себе си.
Моля, ако на някой му е познато това състояние, което изпитвам, нека да ми пише. Ще ми е от огромна полза.
Предварително балгодаря за отговор
ите
знам, че може би много от вас ще се зачудят на проблема ми, но аз наистина търся помощ и мисля, че хора, на които им е познато моето състояние биха могли да ми помогнат с личния си опит. Ето за какво става въпрос: след като разбрахме с мъжа ми, че имаме неизяснен стерилитет - веднъж причината е в него, веднъж в мен, започнахме с инсеминации. Една беше успешна, но не можа да се задържи и сега започваме отначало. От 2 месеца съм на стимулация 6,8,10 ден Мерионал 75 единици. Дотук горе-долу добре. Проблемът е, обаче, че всъщност много ме е страх от самата бременност като състояние - гаденията, повръщанията, промените в тялото...представям си едва ли не, че ще съм в изключително тежко състояние, че ще лежа по болници и т.н. Т.е. възприемам бременността като състояние, което е заплаха за моето здраве и живот. Ще кажете, че съм пълен егоист, но не е така. Другите ми мисли са, че като забременея и възприятието на околните около мен ще се промени в насока "остави я, няма да й се обаждаме, тя сега е бременна и си има други грижи...". Тези мисли са особено силни когато очаквам да ми дойде. На моменти дори изпадам в нещо като паника. Когато, обаче ми дойде, се успокоявам и огромното желание да имам дете се завръща с пълна сила и аз започвам отново с процедурите по забременяване. Всеки път си казвам - този път няма да си мисля лоши работи, този път ще е различно, но уви не е. Въртя се в омагьосан кръг, от който се съсипвам психически, емоционално, а и физически. ако не исках дете до сега 100 пъти щях да спра с опитите, които и без това не са от най-приятните предвид това, че са свързани с инжекции и лекарска намеса. Но страхът си не успявам да преодолея. А повярвайте ми, работя над себе си, чета какво ли не само и само да си променя нагласите, боря се със себе си.
Моля, ако на някой му е познато това състояние, което изпитвам, нека да ми пише. Ще ми е от огромна полза.
Предварително балгодаря за отговор
ите 
. Единствения ми страх заради който даже отлагах дълго време забременяването беше от раждането, него го приемах като заплаха за живота ми. И мисля, че повечето страхове на майките са от това, така че честно твоят страх ме учудва 
. А да ти кажа и за мен правенето на бебе(когато го решихме) не беше страстна нощ, а малко се случваше като по задължение 
.Та сега за бремеността - ами първо една нормално протичаща бременост не е толкова страшна, напротив 
, но аз ужасно много се радвах на нарастващия ми с всеки месец корем и ходех гордо изпъчена всички да го видят. Ежедневието ми не се е променило особено, просто си бях наложила много да се разхождам и това ми се отразяваше още по-добре. 
. 
. 