Случвало ли ви се е ? Защо става така?

  • 3 951
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Например като се запознаеш с някой, или допуснеш някой до себе си, с желанието да бъдете приятели, в началото се притеснява от теб, а после като види че си добронамерен и мил и не прекрачваш никакви граници, той или тя, ти се качват на главата? Започват да се държат надменно и спират да ти обръщат внимание, ама абсолютно без причина?

Случвало ли ви се е, защото на мен да, и се чудя дали ако стана малко по - лоша нещата ще се оправят? Или да продължа да си бъда добра и мила и да чакам бяла лястовичка? Изобщо много трудно се създават приятелства...

# 1
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Че е трудно - трудно е. На мен това също често ми се случва защото и аз съм от търпеливите и спокойно хора, обаче се научих и директна да бъда. Като го сваля на земята тоя дето ми се е качил на главата втори шанс не му давам. За щастие приятелите ми, дългогодишните, това е ясно и не смеем да  се качваме на главите си. Към околните, не много близки, или скорошни познати обикновено спазвам дистанция, която ако реша постепенно скъсявам. Peace

# 2
  • Мнения: 11 785
Знаеш ли имам приятели от преди 20 години, които се държат по същия начин Rolling Eyes. Много е тъпо, но си мисля че това е до човек. Защото аз например няма да го направя това нито на нов приятел нито на стария си от преди години, просто защото не съм такъв човек Peace.
А какво значе да станеш по-лоша newsm78, просто си кажи директно каквото мислиш и това е, ако другия държи на теб ще те разбере, ако не...прав му път.

# 3
  • Мнения: 6 991
Не, с приятелите не, защото тях не ги допускам дотолкова близо.
Виж, с мъжете, с които имам отношения - да. Те обикновено много ми се катерят по главата.

# 4
  • Мнения: 5
Ами, като казвах да стана по - лоша, имах предвит малко по студена, защото когато съм супер внимателна и се усмихвам и съм любезна, започват да ме гледат като полезно изкопаемо и ми се подиграват в очите, сякаш тези неща ги карат да се чувстват сякаш ме превъзхождат и вече дори ми нямат уважение. Не знам как точно да го кажа. Преди години бях много жестоко излъгана от "приятелка" от детството и така и не намерих сили да допусна някого до себе си.
Сега се опитвам, но се получава това. Не зная къде греша, макар че се опитвам да съм мила, услужлива, да давам повече от колкото очакват. Май малко съм се вманиечила и прекалено обръщам внимание. Това ще да е проблема.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 217
С приятелите нямам такива проблеми, но, както е написала Еовин, с мъжете е друго....
Не понасям хора, които обичат игрите на котка и мишка и спокойните и уважителни отношения ги карат да скучаят. Такива хора за мен са доста ....празни....
Можеш да бъдеш по-хладна, но хората около теб ще общуват с фантом....Ще се чувстваш ли добре във вечна роля?

# 6
  • Мнения: 1 788
...защото когато съм супер внимателна и се усмихвам и съм любезна, започват да ме гледат като полезно изкопаемо и ми се подиграват в очите, сякаш тези неща ги карат да се чувстват сякаш ме превъзхождат и вече дори ми нямат уважение. ...

Приказката - "Колкото си по-добър, толерантен, любезен, човечен (и т.н.), толкова повече ти се качват на главата!" не е от скоро. А особено в последните години явно е модно мисленето, че който се държи по-възпитано, любезно (и т.н.), е пълен наивник и глупак. Т.е. нещо от рода на "С нахалство към прогрес!".
До такъв извод съм стигнала аз, следствие от отношенията ми с хората.
И по-скоро не е до човек, а до възпитание и среда.
Имам познати, с които не съм близка толкова, но е удоволствие да общувам. За разлика от някои, които са откровено ненаучени на поведение. И които мислят, че щом се усмихваш, щом нямаш претенции за някои неща, щом правиш компромиси, щом умееш да се извиняваш (и т.н.), си кръгъл глупак.
Опитвам се да избягвам подобни хора, но понякога ми е трудно.

# 7
  • Мнения: 14 817
Не допускам много приятели  до себе си . Имам няколко които през годините са се доказали и не ми се качват на главата / няма и да го допусна/.  Ако все пак някой се опита значи той не става за приятел и  тактично/ а понякога и директно / го отсвирвам. Показала съм че държа на хората около мен и от тях очаквам същото коректно поведение.  Но са много малко вече истинските хора и приятели за съжалание- всеки гледа да се възползва по някакъв начин. Създала съм и по нови контакти но трудно бих ги нарекла приятелствазащото според мен приятел не се става за един ден. Приятелството се изгражда , изковава се с години , но че хората се промениха и сякъш станах по цинични и неуважителни един към друг  това е самата истина

# 8
  • Мнения: 5
djoleva, напълно съм съгласна с тебе. Напоследък си го мислих много, но все не намирах правилните думи да го кажа. Няма да издребнявам, като давам примери, макар да са много, защото знам, че се е случвало на всеки и всеки сам ще си спомни няколко от своите случки в този момент.
Хората идват, взимат и си отиват. А след това сякаш си прокажен.
Вече поне знам, че когато някой обсъжда другите пред теб, със сигурност обсъжда и теб пред другите. Ужасно е, че има такива хора. Приятелите наистина останаха малко и са късметлии тези, които имат такива изградени проятелства през годините. Те май са най - истинските.

# 9
  • Мнения: 11
Така е хората станаха по-цинични, отрицателно-излъчващи и недобронамерени.Аз бях  същия"глупак" все с добро, все да помогна, отдавах се на приятелството, винаги намирах време за новите си познанства, излизах с удволствие с тях, когато ме поканваха да се видим.Накрая обаче, все излизаше, че са го правили или с цел запълване на времето или с друга цел.Сега съм се позатворила, контактувам само с детските си приятели, доказали се с годините, защото доста и от тях окапаха.
Бъди такава каквато си, все някой истински човек е останал и ще оцени приятелството ти реално! Peace

# 10
  • Мнения: 5
Сега съм спокойна, че не съм единствена, понеже напоследък се чувствах сякаш аз греша някъде, всички парадират с приятелствата си и ме караха да се чувствам все едно съм недостойна и неспособна да завържа контакт. Аз имах само една приятелка, такива приятелки бяхме, че все ни говореха, накрая тя тръгна по надолнището и всяка си тръгна по пътя, като тя обвини мен. Детски истории... Тя си намери нови приятели и забрави за мен... Сега новите и приятели се изпожениха и я зарязаха, а тя няма друг избор освен да излиза с 15 - годишни момичета, които на шега казано, могат да и бъдат дъщери.

И така... ето ме сега, сама, но пък имам семейство, в което се фокусирам.

Благодаря, че обърнахте внимание на темата ми. Олекна ми. Надявам се и на вас.  Hug

# 11
  • Мнения: 2 510
Случвало ми се е и то доста често, да не кажа винаги.
Може би аз давам първоначална "фалшива" информация и понеже съм доста либерална, когато реагирам другите остават изумени.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 817
Добре де, някой може ли да ми каже какво точно означава приятел да ти се качи на главата? Дайте ми някой пример (ако ще и измислен да е).

# 13
  • Мнения: 5
Добре де, някой може ли да ми каже какво точно означава приятел да ти се качи на главата? Дайте ми някой пример (ако ще и измислен да е).


Разбира се, ами примерно както онази поговорка с кучето - "Даваш му храна, а то ти отхапва ръката".. "Храни куче да те лае" и т.н. Ще дам истински пример. Да речем, отиваме да си снимаме учебници, имах точни пари и реших да платя за мен и за колежките си, за да не объркваме продавачката, накрая нито една от колежките не се сети да предложи поне да си плати учебника или да ми възстанови поне малка сума. Не че бяха много скъпи, по 4 - 5лв., но за мен това си е качване на главата, понеже в началото като се запознахме се притесняваха от мен и за най - малкото се извиняваха, а сега вече си позволяват и това. Но пък моя грешка и мой си урок, нали? Simple Smile
Не знам вие как разбирате качването на главата, аз лично така. Изведнъж "приятелят" се променя и своеволства някак арогантно спрямо теб самия.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 817
^Pink.Star..., благодаря за разяснението.
Честно казано, имах подобна случка с "приятелка" преди няколко години - дадох й назаем дребна сума с уговорката от нейна страна: "Ще ти ги върна!" Месец-два по-късно същото момиче пак ми поиска пари със същата уговорка. Е, аз бях лоша - отворих си устата и й казах: "Няма да ми ги върнеш, ама айде...!" Пък тя била забравила, представи си.

Но повече са ми се качвали на главата съученици навремето. Тъй като бях кротка и добра лесно ставах обект на подигравки. Само че в момента, в който искаха да ме помолят за услуга - се  правеха и те на мили и добри. Проблемът ми е, че въпреки че знам, че след като им помогна, пак ще се държат като "задници" с мен, пак не можех да им откажа. И съответно те си знаеха - можеха да ме тъпчат и мачкат колкото искат, пък ако им потрябва помощ - винаги съм насреща.
И май още съм си такава... Честно казано не вярвам да се променя.

За сметка на това пък, приятелите ми са си приятели - вярно, малко са, но пък знам, че мога да разчитам на тях и обратното. 

Общи условия

Активация на акаунт