Здравейте...питам ви,защото се чуствам много странно.Ще ставам майка,а се чуствам дете.На 21 год.съм ,а имам чуството че като се роди бебчо ,много тръдно ще се справя с всичко.И мъжа ми и всички около мен се държат се едно съм детенце,а и аз се чуствам такова:)Та ме интересъваше-има ли и други като мен,или всички сте"зрели"както се казва:)
- Публикувана: 23 юли 2005, 13:29 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2005, 14:09 ч.
ДО МЛАДИТЕ МАЙЧЕТА
Родих на 27год...през цялото време докато бях в болницата гледах бебка и имах чуството, че на мен се пада толкова голяма отговорност, все едно щях да спасявам света 
Беше ме страх....постоянно ми се въртяха какви ли не мисли в главата....
На изписването когато ми я дадаха, разбрах, че от тук нататък това малко същество разчита изцяло на мен. Още повече ме хвана шубето...даже вечерта, когато малката заспа...седнах и си поговорих с нашите...казах им как се чуствам....разплаках се, чуствах се безсилна.
Много се радвам, че майка, татко и мъжа ми ме разбираха и ме подкрепяха в този момент.
С времето разбрах, че тези страхове са били ненужно притеснение от моя страна...ноооо как да го разбера....
Та, исках да ти кажа, че на колкото и години да си...все ще се чустваш неподготвен и незрял..особено когато става дума за първото ти детенце.
Поговори с всички...кажи им как се чустваш..не им спестявай нищо.
Така ще ти олекне и на теб самата!
И не се притеснявай от нищо...Няма жена, която да не се е справила.
Пожелавам ти успех, лека бременност и раждане.
Да се похвалиш после с едно малко и сладко бебче
Поздрави
Беше ме страх....постоянно ми се въртяха какви ли не мисли в главата....
На изписването когато ми я дадаха, разбрах, че от тук нататък това малко същество разчита изцяло на мен. Още повече ме хвана шубето...даже вечерта, когато малката заспа...седнах и си поговорих с нашите...казах им как се чуствам....разплаках се, чуствах се безсилна.
Много се радвам, че майка, татко и мъжа ми ме разбираха и ме подкрепяха в този момент.
С времето разбрах, че тези страхове са били ненужно притеснение от моя страна...ноооо как да го разбера....
Та, исках да ти кажа, че на колкото и години да си...все ще се чустваш неподготвен и незрял..особено когато става дума за първото ти детенце.
Поговори с всички...кажи им как се чустваш..не им спестявай нищо.
Така ще ти олекне и на теб самата!
И не се притеснявай от нищо...Няма жена, която да не се е справила.
Пожелавам ти успех, лека бременност и раждане.
Да се похвалиш после с едно малко и сладко бебче
Поздрави
AЗ родих месец преди да навърша 21. И като другите се чувствах много странно, беше ме страх. Раждах в "Шейново", а там бебетата ги гледат и ги носят на майките само за кърменето. Така първите ни няколко дни бяха добре. Аз бях свободна по цял ден, бебето идваше колкото да му се порадвам, а на мен това ми беше достатъчно. Когато ни изписваха акушерката го повиваше и ми обясняваше, ама нищо не съм я и чула. И като се прибрахме ми стана някак много странно. Викам си сега вече по цял ден ще сме заедно с бебо. Първият му памперс му го залепих наобратно. Но после на 2-3 ден вече свикваш. И колкото и голямо дете да си/съм/сме някак отвътре ти идва силата, желанието и умението да се грижиш за малкото съкровище.
Поздрави и леко раждане.
Поздрави и леко раждане.
Аз съм на 32 и доскоро се чувствах дете.Е,наложи се да порастна.Вярно,че отговорността е голяма,но няма майка,която да не се е справила.Достатъчно е да го иска.
Моята снаха роди на 19 години,брат ми беше на 21.Справиха се чудесно.Имат вече 16 години брак и две прекрасни дъщерички.
Желая ти успех и лека бременност!Всичко ще си дойде на мястото,горе главата!
Моята снаха роди на 19 години,брат ми беше на 21.Справиха се чудесно.Имат вече 16 години брак и две прекрасни дъщерички.
Желая ти успех и лека бременност!Всичко ще си дойде на мястото,горе главата!
Здравейте и от мен,
Бях точно навършила 22г., когато родих дъщеря ни. В " Майчин дом" беше по същия начин както и в "Шейново", даваха ни бебенца само за кърмене и те се занимаваха с останалото. Дъщеря ни се роди 3900кг. , 51 см. и всички естествено казваха "...То отгледано..." . Да, обаче когато се прибрахме в къщи толкова мъничка ми се видя- голичка, прекрасна. Тогава истински и аз се уплаших, че няма да мога да се справя. Не мина и седмица и наистина започваш да усещаш, че всичко си идва на място самичко. Никога не съм слушала околните за това как да се грижа за детенце. Те иначе всички много знаят- съблечи ,облечи , нахрани.......Тогава (преди 9години) нямаше и толкова мами като тук, които да помагат. Ако нещо те тревожи сподели с нас.
Не се притеснявай за нищо, радвай се на бременността, бъди щастлива и усмихната винаги. Лека бременност
Бях точно навършила 22г., когато родих дъщеря ни. В " Майчин дом" беше по същия начин както и в "Шейново", даваха ни бебенца само за кърмене и те се занимаваха с останалото. Дъщеря ни се роди 3900кг. , 51 см. и всички естествено казваха "...То отгледано..." . Да, обаче когато се прибрахме в къщи толкова мъничка ми се видя- голичка, прекрасна. Тогава истински и аз се уплаших, че няма да мога да се справя. Не мина и седмица и наистина започваш да усещаш, че всичко си идва на място самичко. Никога не съм слушала околните за това как да се грижа за детенце. Те иначе всички много знаят- съблечи ,облечи , нахрани.......Тогава (преди 9години) нямаше и толкова мами като тук, които да помагат. Ако нещо те тревожи сподели с нас.
Не се притеснявай за нищо, радвай се на бременността, бъди щастлива и усмихната винаги. Лека бременност
Аз сега съм на 23, а след седмица ще стана на 24. Честно да ти кажа, по-скоро се чувствам като на 30 
, но то е дълго за разправяне. Както и да е, не се чувствам малка, знам че с приятеля ми можем да се справяме сами, но въпреки това съм страшно изплашена от предстоящото събитие, просто не знам какво да очаквам, а и както и другите мами са писали - никога не сме напълно готови за подобно нещо, като раждането на дете...
, но то е дълго за разправяне. Както и да е, не се чувствам малка, знам че с приятеля ми можем да се справяме сами, но въпреки това съм страшно изплашена от предстоящото събитие, просто не знам какво да очаквам, а и както и другите мами са писали - никога не сме напълно готови за подобно нещо, като раждането на дете...
Абе все ми се струва, че ние дето раждаме около 30 те, при нас все пак е по-различно... само се сещам къде летях на 21 и като си помисля за бебе... някак си.. Колкото и да ни е било страх - има разлика - но то дори не е от годините , а по-скоро от степента на зрялост и готовност за това прекрасно преживяжане.... 
И аз чак около 30 се престраших, а и ми отне време да намеря подходящ баща , много съм придирчива 
. Но така и не станах съвсем готова за бебе. Като видях двете черти умрях от страх, ами сега, точно сега ли, как ще го гледаме това бебе ... Още в родилния дом тук обаче всяка сестра на смяна те оценява колко добре се справяш с новороденото и как си с мотивацията , може и да не ти го дадат ако не се грижиш добре, та като видиш възможността да не ти го дадат, поне не докато са сигурни че се справяш, много бързо се стягаш и решаваш че точно това си искала .
Мислили сме си с мъжа ми какво щеше да е ако бяхме на 19-20 и с бебе, ами не знам, това не е за всеки, някои на 18 още са готови и искат бебе. Зависи и дали живеете с баби и дядовци, моята братовчедка роди на 19 навремето, еми тя от бабите така и не се вреди да го държи това дете, само за хранене и го даваха и да го показва на разходка с приятелки, просто го изгледаха като още едно дете наред с майка му ...
, много съм придирчива . Но така и не станах съвсем готова за бебе. Като видях двете черти умрях от страх, ами сега, точно сега ли, как ще го гледаме това бебе ... Още в родилния дом тук обаче всяка сестра на смяна те оценява колко добре се справяш с новороденото и как си с мотивацията , може и да не ти го дадат ако не се грижиш добре, та като видиш възможността да не ти го дадат, поне не докато са сигурни че се справяш, много бързо се стягаш и решаваш че точно това си искала .Мислили сме си с мъжа ми какво щеше да е ако бяхме на 19-20 и с бебе, ами не знам, това не е за всеки, някои на 18 още са готови и искат бебе. Зависи и дали живеете с баби и дядовци, моята братовчедка роди на 19 навремето, еми тя от бабите така и не се вреди да го държи това дете, само за хранене и го даваха и да го показва на разходка с приятелки
, просто го изгледаха като още едно дете наред с майка му ... 
Аз съм на 29 и ще ставам мама за първи път. Също се чувствам мноогоо странно и имам огромни страхове ще се справя ли. А това, че се държат с мен като с дете... ти поне си на 21, а аз с моите 29 -доста е странно . Макар че и аз си се чувствам детенце още (особенно в присъствието на мама 
). Та не се притеснявай за щуротии, гали си коремчето и му се радвай. Лека бременност и от мен!
. Макар че и аз си се чувствам детенце още (особенно в присъствието на мама ). Та не се притеснявай за щуротии, гали си коремчето и му се радвай. Лека бременност и от мен! 
Аз съм на 19години и след 2 седмици ставам на 20! месец-два след това ще родя...
Да ти кажа и аз се чувствам малка от време на време. Даже до преди малко стоях и разпитвах майка ми разни неща за това как се гледа бебе. Струва ми се раничко за дете, но смятам 4е ще се справя. И ти ще се справиш!
Да ти кажа и аз се чувствам малка от време на време. Даже до преди малко стоях и разпитвах майка ми разни неща за това как се гледа бебе. Струва ми се раничко за дете, но смятам 4е ще се справя. И ти ще се справиш!
Според мен никога няма да се чустваш достатъчно голям, достатъчно сигурен материално, достатъчно реализирал се професионално и т.н., за да кажеш - Да, готов/а съм за дете. А е толкова хубаво да имаш млади родители! isaikova , горе главата, предстои ти най-хубавото и уникално нещо в живота и изобщо не грешиш. Ти сериозно ли мислиш, че ако беше на 28 примерно, би се справила по-лесно с бебето?
Първото си дете родих на почти 20 години,а второто на 21г.И аз съм си притеснявала дали ще се справя,но всичко идва от само себе си,важното е ти да си вярваш,че си дорасла за по-сериозни неща!"УЗРЯВАНЕТО " става с времето и с отговорностите ,които поемаме.А и всички в този форум се подкрепят и си помагат-така,че НЯМА СТРАШНО!
Аз родих първото си детенце на 19г, второто на 20г, сега съм почти на 24 и чакам трето. Мъжът ми все още се шегува с мен, че дете гледа деца, така че на колкото и години да стана винаги ще нося една малка частица от детското в мен. Чувствам се страхотно като толкова млада мама!