Тъжно ми е ...

  • 30 310
  • 440
  •   1
Отговори
  • Мнения: 293
 Историята е повече от романтична,датираща от моята крехка 15 годишна възраст.

Заминах за чужбина където беше майка ми,на ваканция ...ваканция,в която се запознах с голямата си детска любов.. Преди 12 години. Бяхме заедно 6 години,на 5 тата се оженихме / заради други причини,но така или иначе се обичахме безумно и решихме,че е просто въпрос на време /. Не правихме сватба,нито празненство,просто се разписахме,защото бяхме притиснати от времето.
Година по-късно ми писна от всичко,от другата държава,от многото работа,от липсата на среда,от постоянните наши караници - тъй като сме различни като денят и ноща. Аз съм романтичка до мозъка на костите си,а мъжът ми здраво стъпил на земята без грам романтизъм.
Беше ми много тежко и въпреки,че го обичах се прибрах в България,опитах се да започна наново живота си,а изпращайки ме там където света и на двама ни се сриваше той ми прошепна ,,Това не е краят,НЯКОЙ ДЕН ние пак ще сме заедно,, ...
Много страдах,адски много,но въпреки всичко си казах,че трябва да започна живота си отначало и,че след като съм стигнала до това решение,значи наистина не съм била щастлива.
Започнаха нови връзки. За 4 години - една тригодишна връзка и още 3 бързи. Понякога бях щастлива,понякога не. Същевременно чаках развод. Уж беше подал документи,но развода така и не излизаше.
Започнахме пак да си говорим, нещо започна да ме човърка, в много наши разговори разбрах,че той още ме обича много и вярва,че ние сме родени един за друг.
Да не разказвам надълго /защото наистина е много дълго / събрахме се.Реших да дам шанс на нас и самата аз като,че ли започнах да вярвам,че пътят ми е предопределен с него.
Ето ме 8 месеца по-късно. Нещастна. Не знам защо. Обичам го,пука ми за него, виждам,че ме обича много.....,но не съм щастлива,за Бога.  Cry Cry
Не знам какво да правя. На 27 години съм,отново изгубена ....
Възможно ли е да обичаш,да си обичан,а да си нещастен ?????
Тъжно ми е...

Жадувам да изживея нещо ново,разтърсващо,да се влюбя,да сияя ....
А само като си го помисля ме обвзема вина, /че ще го нараня ужасно за кой ли път ... /

# 1
  • Мнения: 6 365
И аз, като теб, рано взех решение за човека до мен. Поради по-различни причини се разделихме. Имаше го у мен това чувство, че съм ограничена от нещо.

Сега съм свободна да търся нови връзки, но не бързам. Знам, научих по трудния начин, че единственото нещо, което прави човека трайно щастлив, е неговата вътрешна ценност и идентичност. Ако човек прехвърли идентичността си върху преходна красота, връзката, брака, дори майчинството, ще се разочарова от многото удари, които няма как да не се получат в тези ситуации.

Съветвам те да прочетеш или препрочетеш Зорба Гъркът и да се замислия коя си ти и какво искаш. Само човек, който е уверен, че няма съдба и е свободен, може да избира съдбата си. Докато не се почувстваш вътрешно свободна, едва ли и във връзката ще си щастлива.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 217

Възможно ли е да обичаш,да си обичан,а да си нещастен ?????

Възможно е....
Аз предпочетох да направя другия щастлив, да не го ранявам, да не го изоставям......Не съжалявам....Но плитко погребаната тъга се съживява постоянно.....Обяснение все още нямам.....

# 3
  • Мнения: 293

Възможно ли е да обичаш,да си обичан,а да си нещастен ?????

Възможно е....
Аз предпочетох да направя другия щастлив, да не го ранявам, да не го изоставям......Не съжалявам....Но плитко погребаната тъга се съживява постоянно.....Обяснение все още нямам.....


Много е трудно. Не знам дали бих могла да живея с такава тъга цял живот....

# 4
  • София
  • Мнения: 2 217
Тежка задачка е, определено....Аз имам навика да обичам другия повече от себе си....
Но..все пак, твоят избор може да е друг.....

# 5
  • Мнения: 293
Тежка задачка е, определено....Аз имам навика да обичам другия повече от себе си....
Но..все пак, твоят избор може да е друг.....

И аз имам този навик и затова и ми е толкова трудно да взема решение.  Cry

# 6
  • София
  • Мнения: 2 217
Тежка задачка е, определено....Аз имам навика да обичам другия повече от себе си....
Но..все пак, твоят избор може да е друг.....

И аз имам този навик и затова и ми е толкова трудно да взема решение.  Cry

Има няколко личности тук, които силно се надявам да се включат - със сигурност ще кажат нещо полезно...
Аз не мога да ти помогна със съвет - само ще ти пожелая да се наредят нещата не толкова болезнено и за двама ви.....

# 7
  • Канада
  • Мнения: 264
Според мен проблемът е, че ти не искаш това, което ти предлага този човек.Ти мечтаеш за ново влюбване, за нов мъж и нова емоция.Като това се случи, ще минат 2-3 години и пак ще се повтори историята.
Не си готова за брак, това е моето мнение.
Но няма смисъл да заблуждаваш човека отсреща, кажи му как се чувстваш, бъди искрена.

Успех!

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 372
О, разбира се, че може! Когато не бяхте заедно, нещо те глождеше, че си сгрешила, нали? А когато се събрахте, отново изпитваш същото.. Може ли това да е въпрос на нагласа, въпрос на очакване? Т.е. ти просто да очакваш това и то се случва. Може би го обичаш, но имаш друга, своя представа за човека, който ще бъде до теб, обичаш този с когото си, но искаш повече, искаш нещо, което той няма. Това ли е? Помисли дали не очакваш твърде много, и от него, и от останалите си партньори. Не се съсредоточавай само в това, което той няма, повярвай, винаги ще има още нещо, което да искаш, нещо различно от това, което имаш. Не знам дали успях точно да уловя емоциите ти.

# 9
  • Мнения: 116
Аз мисля,че си депресирана,защото животът ти извън връзката там не е какъвто го искаш и това не е пряко свързано с човека до теб.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 217

Но няма смисъл да заблуждаваш човека отсреща, кажи му как се чувстваш, бъди искрена.

Е,....защо да го заблуждава....Тя вероятно е съвсем искрена -обича го, но нещо не достига.....Ама се изказах и аз... Mr. Green

# 11
  • София
  • Мнения: 17 142
И аз като Мидичка се замислих дали тъгата ти не е от връзката, а от нещата от живота ти извън нея?
Казваш, че ти е омръзнала държавата - сега пак ли се върнахте в нея, или той направи компромис да дойде при теб?

# 12
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
След деня  идва нощ и след нощта -ден. Не е ли време да намериш първо себе си,да заобичаш себе си на първо място и тогава да прецениш дали това е голямата любов,дали там е твоето място.Струва ми се,че търсиш в този мъж увереността,обичта ,която ти липсва.Така този сценарий на неудовлетвореност ще се повтаря с всеки следващ мъж-казвам го от личен опит.Все нещо няма да достига на човека до теб,за да бъдеш щастлива.А ключето е в теб-повярвай си и откри какво наистина искаш за себе си,на първо място сложи себе си -тогава всичко си идва на мястото Hug
Тогава разбираш,че не чуждото място,не липсата на среда , а твоята обърканост е причина за тъгата ти.

# 13
  • Мнения: 4 569
Защо ти е тъжно?За какво?

# 14
  • Мнения: 293
Не мисля,че е държавата,защото дори когато сме си заедно в България пак се чувствам така.
От друга страна - като започна да мисля за бъдещето ти ми става ясно,че ще сме разпокъсани между две държави през целия си живот и това съвсем ме стъжнява.
Мъчно ми е,защото виждам колко много ме обича, помня колко много значеше този човек за мен,а сега в един момент стоя просто до него,но съм нещастна.
Не знам какъв път да поема и кое е най-доброто за мен занапред.
С него имам спокойствие, истинска обич,сигурност, всичко. НО не се чувствам жива.

ПС : Между нас няма емоции,страст.... а аз съм само на 27 години. Мисля си - какво ли би станало ако реша да посветя живота си на този човек ...

Общи условия

Активация на акаунт