Снощи при паркирането ни до един голям магазин се получи един лек конфликт. Само ще поясня, че по нас се развика човек, който беше паркирал на широк тротоар, че нямало как да излезне / имаше място с два тира да се размине/. Ние на улицата, той на тротоара и ни вика. Но не това ме накара да пусна темата. На второто изречение тай каза, че се казва еди как си и е полицай 
Не разбрах какво значение има каква е професията му в случай, особено пък когато точно той е в нарушение. Отговорих му, че аз пък се казвам еди как си и не съм полицай 
После се замислих- дали подобни реплики трябва да ни стряскят? Да се плашим ли от някой, който парадира с положението си. Трябваше ли веднагически да спра движението и да се разкарам, защото " Аз съм полицай"
Не разбрах какво значение има каква е професията му в случай, особено пък когато точно той е в нарушение. Отговорих му, че аз пък се казвам еди как си и не съм полицай После се замислих- дали подобни реплики трябва да ни стряскят? Да се плашим ли от някой, който парадира с положението си. Трябваше ли веднагически да спра движението и да се разкарам, защото " Аз съм полицай"
Паднахмеее. 
Нямам роднини и приятели в тази сфера и не искам да звучи като нагласено, но останах със зяпнала уста от реакцията на нашия квартален преди няколко години. Правих ремонт в нас и мебелите от хола бяхме изнесени на терасата. Майсторът си беше свършил работата и почвах да подреждам, та се чудих кой да викна за да пренесем мебелите, тъй като мъжа ми беше в чужбина. И така замислена отивах към магазина и ме среща кварталния(не се познаваме лично). Човекът ме видял и кой знае каква физиономия съм имала, защото ме спря и попита:"Извинете, добре ли сте?" Аз се учудих на това и му казах, че съм добре, ама си мисля за чисто битови неща... Кой да ми пренесе мебелите 
/извинявай/