Как обичаме децата, без да ги разглезваме?

  • 1 373
  • 20
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 223
Е това е въпросът, който напоследък все ми се върти в главата. Знам, че всичко до голяма степен зависи от характера на детето, но и аз май съм прекалено мека. Синът ми вече е на 2г., а спи при нас повече от година. Постоянно ми търси косата нощем да пипа, да скубе , усеща ако ме няма и надава кански писъци "Мамиии, къде си, мами". Сигурно е в мен проблема, не сме се разделяли за повече от 3ч. откакто е роден, (претърпяхме гаден инцидент в родилното и си знам, че вината е моя, но все още не смея да го оставям за повече). През деня си е много добро дете, винаги усмихнат, дори сега когато е болен... Само че, понякога го прихваща нещо и нарочно си излива сокчето на пода, хвърля  чашата със всичка сила (съвсем съзнателно) или просто объща храната си на пода и почва да я тъпче . Тогава го наказвам с вдигнати ръце към стената, той с желание и много сериозно изражение си изтърпява две минутното наказание, сигурно защото знае, че после има гушкане и безкрайно обясняване, че всъщност това което прави е лошо, а не той (май нещо бъркам). Според мен и  таткото си има принос за това поведение, постоянно пътува, а като се върне, авторитета ми отива на кино  Cry   Глезотии от всякъде, а детенце става неузнаваемо, но винаги когато повдигна въпроса, се отсича, че това са си мъжки работи и отказва да повярва, че в негово отцъствие малкия се държи коренно различно  #Cussing out  Както и да е, нямаше да се притеснявам толкова, ако бившият ми приятел не беше до голяма степен зависим от майка си и на свой гръб усетих последствията (не ме разбирайте погрешно, но горката жена постоянно беше третирана като обслужващ персонал и то без капка уважение  #2gunfire) Оф, дълъг и объркан пост се получи, дано схванахте за какво се притеснявам  Embarassed Мисля  да го запиша на детска градина след около година, да разбере, че не се върти света около него.... В заключение да кажа, че съм срещала и мами чиито деца (независимо от пола) не обичат да бъдат глезени, да ги гушкат, и дори съм била свидетел, как след целувка и то от майка им се бършат и протестират по своему- но са единици. Как да подходя, не искам да си травмирам детето, за мен е важно да се чувства обичан, но чувствам че за момента не вървят на добре нещата  newsm78 

# 1
  • Мнения: 46 438
Ти сама го каза, до дете си е ...

Моята дъщеря не обича да се гушка, което пък ме натъжава  Confused никога не заспиваше, ако има човек в стаята, успокояваше се, след като я сложим нейното си легло и я оставим сама  Confused
До сега само аз съм я гледала, но когато майка ми е идвала на гости съм я оставяла и никога не ме е търсила. Може и още да е малка, не знам ...
За тръшкането, аз се надявам да е период /бебешкия пубертет/ и дано скоро свърши, защото нито пошляпване помага, нито обяснения  ooooh!
Единственото, което правя е да съм сериозна, когато казвам забраните, за съжаление на нея не й прави никакво впечатление  Confused

# 2
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Охаз за съжаление не мога да ти помогна,но поне знай,че не си сама.Описала си моят живот в момента на 100 % едно към едно Rolling Eyes
Вече незнам какво да правя.От няколко дни дори гледа баща си сърдито и не иска никой освен мен.Баща му работи по 24 часа и 24 почива.Като се прибере от работа му се радва 2 минути и пак се залепя за мен. ooooh!

# 3
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Не смятам че правиш нещо лошо. Ще дойде време когато детето ти ще се срамува да се гушка в теб и да се глези - ще е мъж! Говоря от опит, не са празни приказки. Големия ми син откакто влезе в пубертета не дава да го пипнем и все иска да е самостоятелен. Това не го прави лошо дете. Винаги е много внимателен, споделя с мен доста неща върши доста домакинска работа и ми помага да гледам малкия. Аз съм от майките които си мачкат и гушкат децата така че той е доста глезен като малък. Сега с малкия се държа по същия начин. Гушкам го и го глезуркам по цял ден. Спи при нас в леглото, пие мляко по цяла нощ ако поиска, като ревне трима души се надпреварват кой ще стигне пръв... изобщо както се казва хванал е господ за брадата. Смятам да бъде така колкото се може по-дълго защото като порастне ще мога само отстрани да му се радвам и ще го целувам само докато спи.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 223
Писана, донякъде ти благородно ви завиждам за самостоятелната малка красива дама дето я имате. От друга страна, ако планирате второ бебче, искрено ти желая, да е много гальовно, а защо не и да прилича на кака си по самостоятелност  Heart Eyes
Алабала, знаех си, че не сме само ние така, но нашият татко го няма по седмица (на всеки 10 дни  Cry) и като си дойде за два-три дни,  извежда  детето  за час- два дневно, , то не са влакчета, то не е София-Ленд... Аз не шофирам и съответно не предлагам такива екстри, а разходката из квартала се вписва в ежедневието ни. Факт е, че когато сме заедно, Митко става супер изобретателен откъм глезотии, но откровенно казано, тогава сме най-щастливи  Mr. Green Дано да сме в бебешки пубертет, че тия мятания на посуда хич не ми се нравят  Naughty

# 5
  • Мнения: 2 863
Аз мисля, че гушкането и целуването не пречат да възпитаваш и да налагш ограничения. Аз си побъркавам детето от целуване и гушкане, даже имаме таква  игра, но това не пречи да й се карам и то съвсем не на шега, когато си позволява да се налага или да крещи безпричинно. Определила съм ограничения, от които се старая да не отсъпвам и също има винаги кой да ме саботира, но все пак тя знае прекрасно, какво не й е позволено(на 1.6м е). Понякога пробва, само за да види дали пак ще й се скарам.Също съм с нея нон стоп и откакто се е родила не е оставяна изобщо. Най-голямата грешка, която мисля, че правят родителите е, да смятат, че докато детето е малко, не разбира от ограничения- аз твърдя, че разбира прекрасно, друг е въпроса, че има доста упорити деца. Но точно последните трябва да бъдат подлагани на ограничителен режим мноог от малки, иначе става страшно като пораснат. Може да спи при теб, но да знае, че няма да те скубе примерно, или след като счупи посуда, да го накараш да събира заедно с теб, след като си изтърпи наказанието, а ако това с което наказваш не помага, смени го с друго. Аз я изпращам в другата стая, беше на 8 месеца, когато я научих да се извинява като удря или като направи нещо, от което боли... просто гледаш на детето като на друг човек с  когото живееш.... след като не би позволила на някой друг да те скубе(просто взех това за пример) значи и на него не бива да позволяваш. такива общовалидни неща... не позволявам на детето нищо, което не бих позволила и на голям човек. Не може да се качва на масата например, независмо дали има храна или не, щото масата е за хранене, а не за игра, настоявам да казва думата моля, когато иска нещо и ако пищи не й го давам ... ей такива работи... дано съм ти помогнала.... и не се съревновавай с таткото- всеки от вас му дава различни неща, така има майка и баща, а не две майки:))

# 6
  • Мнения: 1 134
И аз смятам, че детенцето ти е прекалено малко за крути мерки от твоя страна.
Дъщеря ми също започна да се извинява на годинка. Непреклонна съм за удряне, бутане, хапане и такива неща. Пращам я в другата стая, казвам, че съм обидена и не ми се играе с нея  и пр. Пробвах други наказания, но истината е, както сама казваш, че те свикват много бързо при мисълта, че после ще има пак гушкане и игра и в един момент тези наказания нямат силата на санкция за тях.
Когато много прекали (истината е, че го прави само когато е много уморена или превъзбудена), я лишавам от детското филмче за деня.
Тя е на 3г. и независимо, че от бебе спи сама сега е окупирала нашето легло, заради кризата с тръгването на градина. Не смятам, че това я разглезва. Има нужда в момента, когато го надживее сама ще се окаже. Така, поне се надявам.
Редуват се периоди на любвеобилност от нейна страна и на дистанция. Опитвам се да ги уважавам и да се възползвам, когато мога да я намачкам и нацелувам Crazy.
И преди съм писала, че според мен истинското разглезване настъпва на много по - късна възраст, след тотално безхаберие на родителите. А, щом ти си задавш тези въпроси от сега, значи няма за какво да се притесняваш. Wink

# 7
  • София
  • Мнения: 4 865
не мисля, че има изобщо някаква връзка между обичането и глезенето. да не би много обичаните деца да са много разглезени или пък добре възпитаните, сдържани деца да не са обичани?!?!

според мен във всеки миг децата се нуждаят от следните няколко простички неща:
1. убеденост, че мама и татко ги обичат винаги - уморени, сърдити, потни, кални, с пукнати глави, с обелени колене, със счупени играчки, с кошмарни безсънни нощи и чудовища зад вратата - мама и татко обичат по един начин и засмяното, и разплаканото дете.
2. ясни простички правила  - не много на брой, но за сметка на това пък категорични.
3. доверие, че мама и татко знаят кое е най-добре и могат да взимат най-правилните решения.
4. гушкане, целувки, нежност, боричкане - т. е. физически контакт между децата и родителите.

разглезването според мен е следствие от непостоянство при определяне и спазване на правилата.

явният бунт е реакция на детето, с която то целИ или да привлече внимание (т.е. липсва му увереност в безусловната обич на родителите или пък физическия контакт с тях), или да пробва колко твърд е родителският авторитет.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 999
Моята дъщеря не обича да се гушка, което пък ме натъжава  Confused никога не заспиваше, ако има човек в стаята, успокояваше се, след като я сложим нейното си легло и я оставим сама  Confused

И моята дъщеря е така Sad Нямаш представа колко ми е мъчно, особено като вчера, когато се върнах от работа чак в 10, тя спи. Искам сутринта да я гушкам и целувам, а тя ме отблъсква.  Cry Само понякога сама идва и слага глава на крака ми - просто си умирам от кеф, ама това е рядко.

Иначе според мен можеш и да си строга с детето си и то пак да те третира като прислуга /от което явно те е страх/, а може и да си безкрайно мек и нежен и то пак да те уважава. Просто не му позволявай да прави неща, които ти не искаш, а не да си бепричинно строга, само за да е мъж.

И любимото ми, което се стремя да прилагам с детето си, казано от Янита : 2. ясни простички правила  - не много на брой, но за сметка на това пък категорични.

# 9
  • В офиса
  • Мнения: 3 998
Ще ми се да имам и аз самочувствието да напиша това, което са написали яни и иса, ама тц. Притеснявам се от всичко, което си написала. Нашият баща не пътува на 10 дни, а сме заедно за по 3-4 дни на месец  Sad Cry Няма баби и дядовци около нас. Бъдещето може да изисква жертви, ама чак толкова, съмнявам се. На практика се гледаме само двете - говорим си много, гушкаме се, глезим се, изслушваме се, имаме време за всичко, но в нашия свят какъвто е в момента, място за други няма. Като си дойде баща й настава малък ад. Тя не е свикнала, нервна е, ужасно много ревнува. Той изобщо не знае как да подходи към малко дете, очаква от нея да се държи като възрастен. Тя прави повече глупости от обикновено, той й се кара за по-големи дреболии от обикновено. В тези дни тя плаче по-често, иска да се гушка много повече, изобщо не се държи като нея си. А аз отнасям дълги тиради за това колко съм я разглезила и в какво тиранче съм я превърнала. Не мога да го убедя, че не е така, всъщност аз не съм убедена в това. Оттам и усещането ми на способен родител и възпитател се разбива на парчета Simple Smile

При нас има и друг момент. Тя има огромно самочувствие, говори ужасно много и (ами кво пък, признавам си) умна е. Ходи на градина, там я обожават. Стои по 2-3 часа вечер в работата ми, там също я обожават. В магазините, в които пазаруваме, също я познават и й се радват. Т.е. винаги има хора около нея, които искат да я глезят, да й подаряват разни неща, да й обръщат огромно внимание. За нея в момента светът е едно място, в което всички са добри, хвалят я и искат да й угодят. Което в комбинация с огромното й самочувствие й дава една изкривена представа за нея и за хората около нея. Тя си мисли, че може и знае всичко. Готова е да спори за ограниченията, които й се налагат и го прави. Факт - спори аргументирано, но й е прекалено рано за това. Уж точно това исках. Винаги съм я убеждавала с истински аргументи - първо, второ, трето, а не с "така трябва", т.е. научена е да слуша какво й се казва, а не кой й го казва, но това понякога е трудно. Освен това настроението й се отразява прекалено много на поведението. Може да е безкрайно мила, когато е на кеф, и ужасно арогантна, когато не е. Тактът и съобразяването с другите са й чужди, заради което допълнително изглежда адски невъзпитана понякога. Успокоявам се, че е малка и че с много говорене и с личен пример ще се научи, но дали съм права? Изобщо не съм сигурна в това. Уж 3-те години били златва възраст, в която децата били добри...добри ли?
Е, и моят пост стана объркан, но поне не си сама Simple Smile

# 10
  • Мнения: 5 647
Откакто тръгна на детска градина, малката като че ли още повече взе да ме обича. Непрекъснато ме търси и се пазари аз да я вземам вечер от градината. Обича да се гушка в мен и не заспива, без да има някой до нея. Хваща мен или баща си за ръката и така заспива. Обича да ни гали и прегръща.

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Tinkerbell, защо не пробваш да ги оставиш сами с татко? Не за много - час-два като начало е добра идея.

Нашия татко /хъм как да го напиша по-леко/ влияе ужасно на Дариа. Позволява й всичко - да се качи на масата, да включва разни уреди в контактите, да му пие от чашата с кола, да му хвърля телефона... всичко, което хрумне на детето да поиска. Като капак в момента, когато сме заедно тримата и аз кажа за нещо 'не', тя тръгва с рев към него, ама реве, та се къса, а той започва да ме убеждава да й разреша  #Cussing out

Обаче като ги оставя двамата - изведнъж и той поумнява. Някак си се разбират по-добре ако ме няма като наблюдател. Та и при вас може да проработи същото, все пак мъжете са си деца.

# 12
  • Мнения: 1 493
Дани, искренно ти завиждам, че се гушкате и глезите с малкия. Това е толкова прекрасно изживяване ! Само, дето синовете изведнъж стават "мъже" и край на целувките даже !
Може да се възпитава и с чаровна усмивка, а може и да се разглезва със ледена строгост !
Важно е да има правила, които да се спазват винаги и от всички , без изключения. Трябва да има единодействие между родителите, дори когато няма единомислие ! Щом единият е забранил нещо, не може другият да го разреши ! В противен случай детето се обърква и разглезва. То винаги усеща , " къде му минава номера " и започва да прилага старата римска тактика : Разделяй и владей ! Лошо е за детето ако му позволите ТО да владее ситуацията и да ви манипулира !

# 13
  • Мнения: 668
това е една много болна и за мен тема, тъй като имам чувството, че синът ни става много разглезен и свикна да получава всичко, което поиска и не приема не за отговор. Според мен причината е в това, че и двамата с баща му сме на работа от сутрин до към 18 ч. вечер и когато се приберем бързаме да го напрегръщаме, нацелуваме, носим му подаръци... Никога не сме го удряли и когато му повиша тон започва да плаче, да се гушка и на мен ми дожалява и дори да знам, че трябва да съм твърда не мога. Баща му пък изобщо не смята за нужно да му се кара, те двамата само играят.
Да не говорим, че от 8 месечен го гледа свекърва ми и тя също го глези и той направо й се качва на главата и сега когато отново съм бременна и от 2 седмици съм болнични ми прави впечатление, че става все по-неконтролируем и хитър ( в смисъл, че когато иска нещо е много находчив, идва гушка се,прави някоя сладка физиономийка и никой не може да му откаже).Свикнал е винаги някой да играе с него, да го забавлява и му се обръща внимание. Той е единственото внуче поне засега Laughing и наистина всички много го обичат и много го глезят, въпреки че винаги съм си казвала че моето дете няма да е глезльо, ама....Положителното в този случай е , че децата израстват със самочувствие и в много случаи впоследствие стават много по-добри и уверени хора от тези деца, които като малки не са получавали чак толкова много любов или поне родителите не са им я показвали. newsm78

# 14
  • София
  • Мнения: 1 223
Притеснявам се от всичко, което си написала. Нашият баща не пътува на 10 дни, а сме заедно за по 3-4 дни на месец  Sad Cry Няма баби и дядовци около нас.
Възхищавам ти се, че издържаш. Аз изкарах само 6м. Бяхме на квартира близо до п. Левски с/у математическата, в една стара сграда на 4 последен етаж, без асансьор и с кошмарно тясно стълбище. Чашата преля, когато групичка наркомани окупираха тавана. Въпреки, че сложихме СОТ , си умирах от страх, когато с бебо се налагаше по тъмно да отскочим до магазина. Нямах комшии до нас, под мен някаква откачена лелка, а надолу само офиси. Така, че за добро или зло се преместихме при нашите. Да не говорим пък те колко ми развалят дисциплината ( непрекъснато ме дебнат, да го тъпчат малкия с  нещо сладичко  Twisted Evil , или аз му се скарам, те тичат да го гушкат) но има и моменти когато за незаменими. Сега го заведоха на лекар, за контролен преглед, че аз във вторник когато го водих от държането на ръце си секнах кръста и за нищо ме не бъде в момента, пет крачки не мога да направя  Cry Другият плюс е, че мога да работя когато съм в къщи (апартамента е огромен и едната стая сме я префасонирали за компютърни и копирни услуги) Вярно, че мъж ми вади сериозните пари, но някак самочувствието ми е друго, като си покривам поне ежедневните разходи   Sunglasses  Ясно си давам сметка, че в тая ситуация, няма как да не объркано детето, но живот и здраве, догодина вече ще имаме собствено жилище и поне ще си знам, че ако бъркаме някъде във възпитанието, то поне ще са си наши грешки  Mr. Green
Иначе за гушкане и боричкане само мен признава. Много е любвеобилен (в никакъв случай не го смятам за лошо). Знам, че това си е неговият начин да се убеди, че мама винаги е на линия, обича го и каквото и да стане ще има подкрепата и. Както и по-горе писах, притеснява ме само да не стане някога прекалено зависим от мен (още повече, че съм го имала примера). Сега, като не може да направи нещо сам, идва, хваща ме за ръка, води ме до мястото и наглася ръцете ми да сглобя или мушна нещо. Откажа ли, започва да се тръшка, но не търси друг, освен мен да му свърши работа  Wink Сигурно все някога ще дойде денят, когато ще започне да воюва за свободата си, само се надявам  тогава аз да съм готова Rolling Eyes   
 

Общи условия

Активация на акаунт