спане на две деца в една стая

  • 1 619
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 764
Здравейте, момичета,

моля ви да споделите вашия опит или съвети по повод следното: до този момент двете ми деца спят през нощта разделени - синът ми като по-голям в детската стая, а сестра му- при нас. Знам, че много от вас биха ми казали, че това е грешка (и може би е така), но това беше моят избор - малката се будеше адски често през нощта, заради зъбите и за да са по-лесни нощите и за мен и за нея, аз реших да постъпя така.
Синът ми сега спи в детската, но понякога и той се буди през нощта и пристига при нас (все по-рядко слава Богу). Той, разбира се, заспива сам, но малко по-късно от нея. С дъщеря ми се приспиваме дълго, което започва да става доста досадно и реших, че е време вече да се прекрати.
Искам ми се лека полека да ги сложа да заспиват заедно и се чудя как да постъпя. Отначало си мислех, че ще изчакам тя да стане малко по-разбрана, да проговори и тогава с хиляди обяснения и кандърми, работата да стане, но дали това няма да се измести много с времето и после да стане оше по-трудно.
Можете ли да споделите ваш подобен опит или някакви хитринки, които да помогнат  Simple Smile

# 1
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Ами така като гледам, разликата на твоите деца е горе-долу като на моите.
Значи, когато преместих сина ми в детската при кака му, му обясних, че вече е голям да спи при мама и тати, за това ще спи с кака, която също ще го пази през нощта, че тя ще му пее песнички преди да заспи, или ще му разказва приказки, а и така той ще се чувства по-самостоятелен...нали е момче, взе че му хареса да спи при кака, а не при мама и тати...но той по принцип не спеше всяка нощ при нас, а само в проблемните моменти-зъбките, ако е болен или нервен.
Сега вече няма проблеми-спи си при нея, и спи като пън, докато се будеше при нас, търсейки мама.
Може би това ще ти помогне-нека баткото да вземе малко нещата в свои ръце-остави бебка една нощ, нека той й прочете приказка/изпее песничка, да я гушне дори...нека да почувства, че и при него  е в безопасност, а и не е сама.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 3 227
Може би след втората годинка на малката ги събрах окончателно заедно. Имах опити и преди това, но тя се разболяваше много, пристъпи, спазми и прекарваше повечето нощи при мен. Общо взето от един момент нататък се разредиха и болестите, и с това и нощите на собственото й легло в детската станаха повече. Иначе действахме по стандартния начин - че вече е голяма, ще спи при кака и т.н.

# 3
  • Мнения: 56
Здравейте и аз също се чудех как и кога да преместя двете ми деца в една стая. За момента спят в различни стаи сами. Имам две момчета на 2,9г. и 9 месеца. Мисля когато малкият стане на 1г. и почне да се буди по-късно сутрин за ядене да ги пробвам в една стая. Допада ми идеята да кажа на баткото, че е голям вече и ще пази малкия.

# 4
  • Мнения: 764
Опитвам се да пробвам с номера, че тя вече е голяма и че батко й ще я пази, но...ляга и след малко започва да става и да си носи завивката към нашата спалня Simple Smile
А и батко й заспива по-късно от нея...
Проблемът е, че тя все още не говори и не могат много да си общуват двамата - изграят много и се забавляват, разбира се, но тя се справя само с няколко малки думички.  Simple Smileкак са постъпили мамите в подобно на нашето положение

# 5
  • у дома
  • Мнения: 965
Моите са също така - имам дъщеря на 6,5 и син на 1г. и 10м.
Малкия спи при нас, все още проплаква през нощта, пие мляко и от раждането до сега е при нас. Не мога да си представя да го сложа при кака му - първо тя хърка /трета сливица/, а той спи леко и второ -той все още не спи спокойно през цялата нощ. По-добре моя сън да се разстрои, отколкото този на детето. За мен е малък още да го отделям...

# 6
  • Мнения: 56
Според мен детето трябва да се отдели в самостоятелна стая до към 6- тия месец, така е по- лесно за всички и по-безболезнено. Аз така направих с втория ми син и мисля, че мина много добре. Колкото по-големи стават толко по- трудно е преместването. Стига всички да го искат, защото някои предпочитат да спят с децата си. Въпрос на избор.

# 7
  • На топло...
  • Мнения: 584
Май само аз си мисля, че на две годинки е нормално да спиш в спалнята... Според мен децата сами си показват кога са готови за това Peace, не бих ги насилвала. Моите и двамата са при нас на голямото легло (тройно е). Големият е на 3 почти, малкият на 1,4 години. Баткото е спал само веднъж сам в друга стая,  повече не пожела... Но не ни и пречат.

# 8
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Май само аз си мисля, че на две годинки е нормално да спиш в спалнята... Според мен децата сами си показват кога са готови за това Peace, не бих ги насилвала. Моите и двамата са при нас на голямото легло (тройно е). Големият е на 3 почти, малкият на 1,4 години. Баткото е спал само веднъж сам в друга стая,  повече не пожела... Но не ни и пречат.
Shocked Не искам да ти оспорвам подхода в никакъв случай, но за мен не е нормално това. Имам предвид, за мен и мъжа ми като двойка, не е нормално постоянно да делим леглото си с децата...най-малкото това убива близостта ни. А колкото и да си обичам и двете деца, не смятам изобщо за редно да се научават, че могат да бъдат нон-стоп до мен.
Аз не съм насилвала никого. Дъщеря ми също сама пожела да спи в отделна стая, но беше сравнително мъничка-на 3 години. Преди това спеше в нашата стая, но в нейното си легло...Значи за мен 3 години беше някаква мечта, едва ли не да бъда интимна с мъжа си в собственото ни легло...Не сме страдали от липса на секс, но не го правехме там Thinking Което за мен е доста неприятно, особено като се има предвид факта, че обичам да заспивам след секс Mr. Green
Както и да е....лично за мен този подход е неправилен както за една двойка, така и за техните деца, но все пак ако се чувствате и четиримата ок с това положение, значи нещата са добре. newsm78

# 9
  • На топло...
  • Мнения: 584
Хехе Grinning, нормалното за различните хора е с много размити граници, затова се и включих. Просто на нас така ни е добре и най-практично. Имаме две много емоционални деца, кърмени на поискване, което пък изключва вариант отделно легло. А междувременно обичаме да си гушкаме децата на заспиване.
Интимността ни като двойка определено не страда от споделеното "семейно" легло  Laughing.

# 10
  • Мнения: 764
Момичета,
предполагах, че темата може да прерасне в спор - дали е нормално или не децата да спят с родителите си в едно легло. Нека да не навлизаме в него, защото ще има и "за" и "против".
Понеже и аз като Нану мисля, че децата в крайна сметка сами показват кога са готови да се отделят. Аз лично сина ми не съм го насилвала - докато започне да спи спокойно, което беше докъм 2.г и малко, или аз ходех при него, или той идваше при нас. Мислех си и със сестра му да направя това - когато е достатъчно съзнателна за възрастта си и когато започне да спи сравнително спокойно, да я сложа при него. В същото време си казавам дали пък няма да стане късно и после още по-трудно да свикне..
Като за начало искам да ги свикна да заспиват в една стая заедно, защото както писах в началото, сега с дъщеря ми е едно приспиване, едно чудо, което вече става досадно, защото минава вечерта....Те че ще се будят през нощта, ще се будят и че някой от двамата ще идва при нас (понякога сигурно и двамата  Simple Smile), в това няма съмнение. Заспиването заедно ми се вижда по-трудния момент  Thinking

# 11
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
В никакъв случай не желая да се превръща това в спор. Изложих мнението си по въпроса, който си задала, коментирайки поста на  Нану...Естествено, че избора си е техен, за това казах, че щом и четиримата се чувстват добре в това положение, значи нещата са ок.
По-скоро обаче го коментирах и като психолог. Когато едно дете привикне, че това е "правилния" начин за спане-между мама и тати, нещата рядко се променят за в бъдеще. Дали ще е под формата на търчане от детската към спалнята, дали ще е инат, че изобщо не желае да се отделя в друга стая/легло, дали ще е под формата на промяна в поведението...Просто влияе.
Естествено го има и другия вариант-родителя едва ли не да принуди детето да спи в друга стая/легло, от безсилие, че е късно вече за това, или изчакване на детето само да прояви инициатива да се отдели от мама и тате...
Както и да е, пожелавам ви все пак успешно отделяне Wink

# 12
  • Мнения: 2 106
Според мен детето трябва да се отдели в самостоятелна стая до към 6- тия месец, така е по- лесно за всички и по-безболезнено. Аз така направих с втория ми син и мисля, че мина много добре. Колкото по-големи стават толко по- трудно е преместването. Стига всички да го искат, защото някои предпочитат да спят с децата си. Въпрос на избор.
+ 1 Peace Стига да има възможност - няма нищо по-хубаво от това
всеки да бъде в самостоятелна стая ,със собствена баня и тоалетна.
Относно на каква възраст трябва да се отдели детето - всичко е много индивидуално.
За мен е важно спокойствието и здравият сън, а няма някой който да не се е научил
да спи  самостоятелно, както и да не държи чаша и лъжица.
И когато вече децата са минали първият етап, следва втори/не задължително/ ,
отказват да делят една стая - отново може да те побъркат.

Последна редакция: ср, 26 окт 2011, 19:24 от красива белла

# 13
  • На топло...
  • Мнения: 584
Ех. Разбира се, че в бъдеще нещата се променят и децата спират да спят при родителите си в един момент. По-скоро развили първичното доверие, че родителят винаги е на разположение за едно рамо подкрепа ако щеш, те ще растат по-уверени и сигурни в себе си... Поне това е, което аз съм чела, също писано от психолози Peace.
Децата ми са изключително самостоятелни, нямат никакви проблеми и с чужди хора, и с места като площадки за игра и детска градина. Просто получават това, от което имат нужда в тази възраст...
Имам и приятелско семейство, което отдели детето си веднага след раждането. Е, като стана достатъчно голямо да ходи само, започна да спи при тях Grinning и не успяха да го изгонят в неговата стая!
Всяко дете има нужда от индивидуален подход и той се установява емпирично Peace...

Общи условия

Активация на акаунт