Из литературата за бременни пише,че трябва да му говорим,да изпитва нашата любов още през месеците в майчината утроба,дори някъде срещнах,че може да му четем приказки?!
Звучи ми добре,защото понякога като почна да му говоря и се изчерпвам на 2-3то изречение,изглежда малко странно отстрани понякога като продължа с едни лиготийки...май по-добре приказки да четем...
Иначе ръката ми,винаги когато съм свободна,е на коремчето и си го галя,макар че още сме мъници в 4ти месец Сутрин му казвам "добро утро",а вечер "лека нощ",макар че вечер го усещам как си шава и май не спи.
Таткото пък вечер като се прибира от работа ме целува и после се навежда да целуне коремче.
Може би като порастне и почна по-добре да го усещам ще си му приказвам повече...
Кажете при вас как е?