може ли да стане "по-добре"?

Разбира се, че може.

Стига да не сте стигнали дъното и да не са се случили непоправими неща.

Няма универсална диагноза, нито пък рецепта, всичко зависи от вас, или от този, за когото питаш.

Имали сме тежки периоди, как иначе. Далеч не са свързани с обичайните драми в този подфорум - финанси, изневяра и т.н. Как сме ги преодолели - в нашия случай с разговори, с компромиси, с опит да се погледне от точката на другия, но най-вече с желание проблемът да бъде решен, независимо от това кой накрая ще се окаже прав и кой крив. Резултатът е, че се опознахме много добре и знаем, че всеки може да разчита на другия - понеже едно е да разчиташ на някого преди да си го видят как действа по време на криза, друго е след това. От тази гледна точка за мен това са били много полезни житейски уроци.

Да.Имали сме такива периоди.
Не знам дали сме излезли по-силни от тях,но определено ни направиха по-сплотени и още повече обичащи се.
Смятам,че една личностна криза би могла да разклати или разруши вече разклатени отношения.
А при здрава и стабилна връзка трудности и кризи само биха я заздравили още повече.

Не знам за другите, обобщения тук трудно могат да се правят.
Все пак мисля, че трудностите е възможно и да отдалечат хората един от друг. Може просто да ги направят безразлични дори, приемащи нещата и просто вървящи ей така напред.
Ние не сме много години заедно, около 7. Не е същото като в началото, определено, но и ние не сме същите, много се променихме. Според мен днес голям проблем са парите, тяхната липса е способна да съсипе и най-стабилната връзка. Виждам го пред очите си. 

чувал съм, че всичко е възможно в една връзка.

Може. С желание от двете страни.

Все още сме нямали такава голяма криза..

благодаря за отговорите дотук. искам да поясня, че трудностите в живота от всякакъв характер, се подразбират - всеки ги има в различна степен и от различно естество. по-скоро ме вълнува дали след криза в отношенията (независимо дали са предизвикани от споменатите трудности или не), е възможно нещата да се превъзмогнат напълно.  но не просто да се "избутат", а както спомена аргун, да дадат ценен урок, който да направи хората по-близки, по-прощаващи и обичащи се - по добри ако щете.
прави ми впечатление просто как винаги всичко е "цветя и рози" в началото. когато някой споделя какви трудности има (във форумите това личи особено много), винаги се започва с "отначало беше добре,но после започнахме да не се разбираме..."; "омъжих се наскоро и вярвах, че съм намерила истински обичащ ме мъж"; "както всяко начало и нашето беше прекрасно". това са просто примери, при това взети оттук. но дори базирайки се на собствения си опит, аз установявам че вярно е така - всичко е много хорошо, ама до един момент.
в момента лично аз нямам такава житейска ситуация - да не се разбирам с партньора си. не търся мненията ви защото в момента имам този проблем. но бъдещето ме тревожи донякъде. въпрос на няколко години ли една връзка да се "изчерпа" и да се разруши. и какво правим после, вече сме родили децата и установяваме тънка граница на търпимост?! ами не вярвам да е в това изхода как да успяваме да излезем от тежките периоди още по-силни и да ги превърнем в "ценни житейски уроци"... защо този първоначален розов период, някои хора просто го изстискват докрай и се налага да захвърлят всичко след това? не може ли някак да се спасим, ако просто имаме криза в отношенията. тук не говоря за драстични случаи като насилие в семейството например, а просто моменти - кратки или не толкова - на неразбирателство  

Аз лично мога да дам пример с познати - в обратна насока, за съжаление.

Можем, разбира се.
Отначало помислих, че говориш наистина за срив, нещо, което е донесло интензивна болка, обида. В този случай не знам, защото в първия ми брак не го преодоляхме, но пак не е показателно, защото да го превъзмогна исках само аз.
Няма по-дълга връзка, в която да няма тежки моменти, спадове, кризи (освен, както всички знаем, в брака на Краси*), но в кои отношения не е така - и в тези с родителите ни, и в тези с приятелите ни, и отношението ни към себе си търпи обрати  .
Напълно споделям мнението на argun. Поне така е и в моят настоящ брак.

Ами зависи От толкова много фактори зависи, че няма смисъл да ги изброявам. "По-добре"  - едва ли. Но ставаме по-мъдри и по-улегнали със сигурност. Не казваме "това на нас не може да ни се случи". Може би затова нещата тръгват "по-добре". Защото самите ние ставаме по-добри и по-качествени хора. По-толерантни, по-широко скроени...И в крайна сметка се чувстваш по-комфортно във връзката си, защото виждаш до себе си един по-ценен човек, с когото си минал през някаква гадост и някак си сте успели да изплувате от другата страна Това сплотява страшно много.

вилико, и за примерите "в обратна посока" в изобилие се сещам, за съжаление
белинда, именно затова се тревожа понякога - имала съм случаи с някой човек да нямаме сериозни ситуации и "гадости", през които да минаваме и въпреки това не сме успявали да съхраним връзката и отношенията си.
за "истинския" и "единствения",  аз прагматично не вярвам. не че съм се разтревожила кой знае колко, защото в крайна сметка ще става каквото има да става. но все пак какво ми пречи да питам и да разговарям по тази тема с хора, които са преживели повече неща. и да се опитам да извлека наготово каквото може. не искам да си родя децата и тогава да се сетя, нали ... и при евентуален провал, да се спасявам със заветното "ами явно не сме били един за друг, той не е бил моя човек" итн. затова занимавам форума с това.

foreplay ,няма гаранции за нищо .Дори и да имаш усещането,вътрешното убеждение,че точно този е "твоят човек",и 10 години нещата да вървят по мед и масло,пак може да се съсипят.
Както и обратния вариант....Животът е шарен.
А чуждите съвети и споделени истории как биха ти помогнали?
Едва ли ще изпаднеш в точно същите ситуации....
А дори и да стане,при теб техният опит може да не подейства.Най-малкото ,защото хората са различни и реагират различно на едни и същи събития и провокации.

Имали сме голяма криза.Даже две.Мислех,че е непреодолима,но я преодоляхме.Не е като в началото връзката ни-сега ми харесват отношенията повече,защото съм го опознала по-добре,някак са по-топли.От 5 години сме заедно.Но при всеки е различно.