Никога не съм предполагала,че ще пиша в този форум,но понякога живота ни го поднася.Етои моята история.Младостта ми започна прекрасно.На 18 години срещнах мъжа на живота си,ходехме 2 години след което едва 20 годишна се омъжих за него.Живяхме щастливо,в мир и разбирателство.През Септември 1993 се роди дъщеричката ни Деяна.Бях на 7 небе от щастие,проблемът ми тогава беше че родих много тежко,и доктора не ми даваше особени надежди за второ дете.Както и да е-Когато Дидка навърши 7 години с мъжа ми се разведохме защото имаше друга жена,но той ми се оправда с това че съм обръщала прекалено много внимание на малката,което разбира се не беше истина.Отгледах я сама от 7 годишна,до навършването и на 17 годишна възраст където започна същинската трагедия за мен.На 18 Октомври 2010 дъщеря ми тръгна на училище втора смяна,като каза че вечерта ще излиза с гаджето си,съгласих се,към 9 часа вечерта ми се обади да каже че той ще я докара с колата до вкъщи.Бях много изморена от работа,и реших докато я чакам да седна пред телевизора.Към 10 без 15 ми се обадиха от болницата,че дъщеря ми са катастрофирали,и че веднага трябва да отида там.Прилоша ми,за момент не успях да реагирам,но взех колата и отидох.В 10 часа бях там.Отидох при доктора,питах го,къде е тя,как ,той ми отвърна че се нуждае от спешна операция,но трябвало да изчакаме защото операционната била заета.Когато отидох при нея,не можах да повярвам че това е моята дъщеря,бяха я оставили на системи,цялата и възглавница беше в кръв,а тя се задушаваше.Веднага извиках на доктора,и го питах защо са я оставили в това състояние,да я вкарат в операционната по спешност,или да я транспортират до друга болница.Отговора беше:Ами има опасност за живота и ако я преместим другаде,има още малко време до края на другата операция,изчакайте с нея тук,за сега е СТАБИЛИЗИРАНА.Оставиха ме с нея,мина 1 час,през който детето ми плачеше само,виках отново доктора,отговора беше да почакаме още малко.Това чакане се оказа фатално.Към 11 и 45 вечерта,детето издъхна в ръцете ми.Светът ми се срина пред очите ми,а никой не ни помогна с нищо.Трябваше да съдя този доктор,но нямах сили за абсолютно нищо.Не знаех дали ще издържа.На 20 Октомври 2010 беше погребението,идеше ми да скоча с нея,но ме спряха.Живота ми е пуст,нямам си никого на тази земя освен майка,татко и сестра ми,но те не могат да заместят дъщеря ми,никой не може,тя беше уникална,най-доброто дете,не мога да живея без нея.Днес стана 1 година,болката не спира,просто се свиква с нея,това ще ми е рана за цял живот.Боли дъще,боли и не спира ,сърцето ми изгаря скъпо дете,ти ми остави прекрасни спомени ангелче мое,много любов която и смъртта не може да вземе от сърцето ми..Ще се срещнем отново рожбо,някой ден ще бъда с теб,безценно мое слънчево дете.Да запазим минута мълчание в паметта на Деяна,и на всички ваши ангелчета отишли си малки и без време. 
