Парфюмни размисли и страсти - 143

Следващата манекенка, която дефилира пред нас по подиума на парада на съставките, е


Ванилията (Vanilla) е род орхидеи, включващ около 110 вида едносемеделни, многогодишни растения. От някои видове (предимно Vanilla planifolia) се извлича подправката със същото име. Името идва от испанската дума vainilla, която в превод означава ножница. Ванилията е разпространена в тропичните и субтропичните зони. Има видове в Западна Африка, Нова Гвинея, както и из тропическите зони на Америка и Азия. За родина се смятат Мексико и околните зони - там са единствените опрашвачи на това растение. В останалите части по света, където тя се отглежда, този процес се извършва изкуствено.

Ванилията е била позната и почитана от Ацтеките, които правели специална напитка от нея - смес от какаови зърна, ванилия и мед, смятана за мощен афродизиак. През 16 век ванилията е пренесена в Европа от испанците.

Растението представлява много дълга лиана. С времето и еволюцията при някои видове изчезва листната маса и остават единствено дългите стъбла. Цветовете са най-често бели или зеленикавобели, по-рядко зеленикави или жълти.

Ваниловата есенция се добива чрез филтрация през алкохол и вода на натрошените зърна, подобно на производството на кафето. Ваниловата есенция е много силна. Тя има голямо приложение и извън кулинарията. Използва се при производството на парфюми, пури и ликьори.

Легендата за ванилията на племето Тотонак разказва, че принцеса Ксанат избягала със своя смъртен любим в гората, след като нейния баща й забранил да се омъжи за него, но влюбените били заловени и обезглавени. Когато тяхната кръв докоснала земята, от нея прорастнали лозите на ванилената орхидея.

През 15 век Ацтеките покоряват Тотонаките и скоро развиват вкус към ванилията. Наричат я “черно цвете”, на узрялото зърно, което се набръчква и става черно скоро след като се откъсне. В империята на Ацтеките, тотонаките плащат данъка си във ванилени зърна, а ацтеките я употребяват за овкусяване на кралските шоколадови напитки от какао и царевично брашно.

След откриването на Америка, ванилията става известна и на Европа. През 16-ти век ванилени зърна достигат Африка и Азия, а през 1754 година думата влиза в английския език, след като е включена в актуален ботанически наръчник.

Отглежданата в Мексико ванилия се смята за най-добрата, но всъщност най-големия производител на ванилия е Мадагаскар с годишен добив от 1000 тона.

Ванилията е втората най-скъпа подправка след шафрана, заради усилния труд за нейното производство и добиване. Въпреки това, тя се цени високо заради своя чист, благоуханен, деликатен аромат.

Ванилените шушулки се образуват и растат от жълтите и жълто зелените-ванилени цветове. В естествени условия цветовете се опрашват от насекоми и колибри, но в плантациите това се прави ръчно. Зелените шушулки остават на клона 8-9 месеца, след набирането им се сушат още половин година. По време на процеса на сушене се отделят кристали ванилин.

Има три вида масово отглеждана ванилия.

Мексиканската ванилия, произхождаща от V. Planifolia се произвежда в много малко количество и се маркетира според произхода си. Ванилията обаче, която туристите си купуват често, не е чист ванилен екстракт, а е смесена с такъв от бобова тонка, който мирише по същия начин, но съдържа кумарин.

Таитянската ванилия расте по островите на Френска полинезия (Таити) и е по-скъпия и рядък вид. Генетични тестове са доказали, че е възможно тя да е хибрид между V. planifolia и V. Odorata. Вкусът й е по-мек от този на Vanilla planifolia, но миризмата е по-силна. Тя съдържа по-малко ванилин и повече хелиотропин, който дава плодов нюанс.

Западно-индийската ванилия се прави от сорта V. pompona, който се отглежда на Карибите, в Централна и Южна Америка.

Френската ванилия, която се среща в описанията на парфюмите не е отделен вид, а е марка за качество, интензитет и идентичност на аромата на даден овкусител с този на натуралната ванилия. Всъщност, ванилията в масовото производство е изкуствен заместител, който не е абсолютно същия като естествената ванилия.

Употребата на ванилията в парфюмерията е изключително широка. На практика в състава на парфюм от всяка една парфюмна група може да се срещне ванилия. Най-удачна, разбира се, ванилията е в ориенталските и в така наречените gourmand scents (ухания, чиито съставки са силно ароматични и вкусни – шоколад, какао, кафе, карамел).

Открай време се смята, че аромата на ванилията действа като афродизиак и облекчава треската. Това не е медицински доказано, но е установено, че ванилията увеличава нивото на катехоламините, поради което може да се смята, че има пристрастяващи качества. Според ароматерапията ванилията стимулира амбицията, физическата и интелектуална активност, засилва волята, помага за борба с летаргията.

Темата е със специално намигване към нашата любима съфорумка Денонощница, наскоро внезапно овОнилила се. Очаквам развитие на съспенса, в който ни хвърли последно - дали ванилените й страсти я държат все още в плен или ще отшумят толкова внезапно, колкото и я нападнаха.


Скъпи дами,
с рязкото застудяване и доста рано пристигналия първи сняг (поне за София) извадихме наред с топлите дрехи и топлите парфюми. Последните са единствената причина да обичам зимата. Когато Богомил Райнов е писал "Няма нищо по-хубаво от лошото време", едва ли е имал предвид това, което ние изпитваме, утешавайки се от студа с любимите си гушкави, топли, нежно обгръщащи аромати. Обичате ли ванилия в парфюмите или смятате че нейното място е само в кухнята и съответно - в десерта ви? Имате ли предпочитан сезон за нея или я носите целогодишно? Как я предпочитате - обсебваща и доминантна или нежно загатната и дискретна? Моля, споделете  



Предишната тема.