Имат ли ангелчетата ни някаква връзка със своите братчета/сестричета

Мила Рони,много ме заинтригува поста ти!
При нас обаче се изявява по друг начин.По големият ми син неспира да приказва за братчето си което почина преди пет месеца,говори сякаш разговаря с него,постоянно ми приказва че го боляла главичката,че плачел за мама,постоянно пита за него и си намира повод да ме осведоми какво правело бебето че плачело от докторите и от инжекциите че искало мляко и т.н.По едно време си имахме и въображаемо бебе вкъщи...Искам само да кажа че в къщи за братчето му не се говори освен ако малкия не започне да пита,като бременна на мен не ми личеше понеже съм си едричка по принцип и на него не му направи впечатление когато родих.Интересното е че никога не нарича друго бебе което види с името на брат си,а когато види снимки на бебета винаги показва тази на която е нашето бебе и се започва "мамо Иван това..."Съпругът ми започва да го разпитва за бебето(примерно от къде знае тези неща,дали не ги е чул от някого,защото ние сме забранили на всички покрай нас да говорят за случилото се в присъствието му) и изведнъж той започва да говори бързо и на бебешки разбираме само името.А напоследък в главата му е влязло че в корема ми имало бебе,на което аз не знам как да реагирам а в нашето обкръжение няма нито бременни нито малки бебета.
Според мен колкото да са ни малки децата разбират доста от нещата които се случват,преживяват ги по свой начин,но ние като родители сме длъжни да ги предпазим страх ни е от това те как ще възприемат истината и не искаме да ги натоварваме с нашата болка...поне при нас е така...

Би било добре да я имат .Техните братчета -ангелчета ги пазят и закрилят навярно от всяка опасност,но най-лошото е ,че на са тук при тях..............

Дали я имат?

Определено да. Според мен.

И точно те са агелчетата, които им помагат в трудни моменти и ги пазят от злото.

Така както щяха да ги пазят и ако бяха тук на земята с нас.

Но не са...

Не съм забелязала подобна връзка със сестра им.По-скоро ми направи впечатление как дъщеря ми сама взе да разсъждава по въпроса за смъртта,болестите и починалите ми родители.Отварям скоба че това е абсолютно забранена тема у дома и тя не общува с други хора който знаят и биха и казали.Незнам,сигурно има нещо...

Нашият по-малък син, който вече е мъж... преди време ми сподели:

"Всъщност знаеш ли, мамо, че адът е тук на земята? От тук по-надолу няма накъде. И трябва да минем през ада, за да отидем след това на онова място, където всичко е толкова хубаво...
А онези, които са грешни отново ги изпращат тук, за да изкупят греховете си."


Тогава не обърнах много внимание на това, което ми каза. Просто се съгласих. Сега обаче се замислих...

Мила Мари,знаеш ли и аз това си мисля,напоследък.Не вярвам че има и Рай(по този си начин по който е представен в Библията),а вярвам че има място където както казва синът ти е"толкова хубаво" и те са там и ни чакат.
Когато родих големият ми син ми казаха:"Слушай го когато проговаря,може да разбереш много истини за живота,и какво ще те очаква в бъдеще" "Децата до към 3-тата си година имат връзка с ония свят и могат да ни разкрият много неща".
Сега когато го чуя да си говори с въображаемите си приятели,се питам дали наистина са въображаеми или аз просто не виждам.А когато започне да говори на бебешки и само се разбира името на брат му,се напрягам да разбера поне думичка от казаното,но нищо,той се смее,забавлява се с това бебе и само ме осведомява че то е тук при нас.На моменти си мисля че полудявам,но скоро зълва ми дойде уплашена и ми заяви "Ти знаеш ли че той говори с брат си!" аз успях да кажа само "знам".

Не знам дали тук е мястото да пиша.Дъщеря ми се роди след като сина ми почина, все още е малка, не виждам никакви признаци да има връзка с братчето си, освен че понякога страшно много ми прилича на него. Замислям се , че някой ден като порасне ще разбере какво е станало, какво да й кажа тогава, как да обясня, как да не я натъжа или уплаша...?

Загледах се, че линийката ти показва, че си бременна. Ти знаеше ли или сина ти е бил прав? Лека и безпроблемна бременност

За бременността си разбрах преди седмица,а той го повтаря от месец.Не знам дали усеща нещо,но да си призная вече свикнахме с тези му изяви  .Не знам и дали му липсва брат му,все още е мъничък,а ние бебето в къщи не сме го прибирали,освен на погребението,но тогава бяхме оставили синът ни в роднини за три дни,но е факт че когато малкият се влоши,големият вдигна температура и така до деня на погребението,после изведнъж му мина.
Но сега е превъзбуден и само повтаря моето бебе това...аз ще го разхождам...
Благодаря за пожеланието и аз се моля този път да имаме щастлив финал!

Щом ще го разхожда, значи всичко ще е наред  Късмет и усмивки от мен

Това са и моите притеснения....

Аз също си мисля ,че трябва да кажа на Александра и Калоян за Ники ,тя е тяхна сестричка и не мога да си премълча за нея ,само че трябва да са достатъчно големи за да ме разберат и аз не знам кога ще им кажа  ,но със сигурност ще знаят за нея .Никой в нашето семейство няма да я забрави  ,тя си остава за винаги нашето дете . като си целувам и прегръщам децата ,винаги ми става мъчно ,че нея не мога да си я прегърна да си целуна ,да си я гледам  ,ох спирам до тук ,че ми е много мъчно за детето ,чувствам вина ,че я родих да страда и да си отиде толкова бързо .
За всички деца ,които никога няма да прежалим  

Сега се сетих ,моята Алекс когато рисува ,винаги рисува сърца ,най различно оцветени ,но на всички рисунки има по няколко сърца и то доста големи  , когато видя и чуя за сърце няма как да не го свържа с Никол нали се роди със сърдечна малоформация . искам да кажа че Алекс не помни бебето защото беше на 2 години и половина и не сме носили сестричката и в къщи ,и никой не споменава името и в нас ,засега .
Никой не може да каже имали нещо нямали ,но аз предчуствам много от нещата ,които са ми се случвали в живота ,едно от което е ,че аз няма да имам 3 дъщери ,и когато ми казаха ,че и третото ми дете е момиче ,аз казах ,че няма да съм майка на три дъщери ,и че ще имам две момичета и едно момче ,така и стана след 3 години ,Година и половина преди да забременея с Калоян ,сънувах на БЛАГОВЕЩЕНИЕ на 25 март ,че раждам със секцио син ,който е жив и здрав ,така и стана . Благодаря на Бог за него  .

Кроелка като ти прочетох поста и аз се замислих за миналите неща и пак тръпки ме побиха. Има хора, които наистина сънуват такива сънищя, зет ми е един от тях. И преди е сънувал такива неща, но като бях бременна беше ми казал, че ме е сънувал с едно момченце и като казах, че съм бременна с близнаци и то момичета, доста се учуди. Наскоро сестра ми ми каза, че още тогава и е казал, че е сънувал, че ще стане нещо, но тя му викала, недей така да приказваш.