В следващите години платих една много висока емоционална цена за горните две последователни решения, включително и с това, че се омъжих, но така и не намерих причина да имам деца с тогавашния ми съпруг. Бях честна с него, втората цена която платих, беше развода ми.
Към днешна дата имам няколкогодишна връзка с друг човек, за който доскоро бях убедена, че искам деца. От свой преден брак той има момиче, което би трябвало да е връстница с моето неродено дете. Живеем далече от нея и той всячески се старае да компенсира разстоянията с комуникации... Напоследък обаче започвам да изпитвам някакви съмнения. Все едно искането се беше появило, дефинирано, но колебливо... и в момента се крие в ъгъла. Той споделя, че иска дете, но и двамата се съгласяваме как все не е момента....
След цялата тази прелюдия, ето и въпроса: успявате ли да искате дете след аборт? Как се справяте с последиците?
Аз съм на почти 35 години вече, чисто физиологически ми е време да стана майка. В момента обаче това е рационално, не емоционално твърдение. Нормално ли е това усещане?