Формиране на поведение у бебе - откога, как, късно ли е ?

Не бих казала,че е късно,но за да го отучиш до някаква степен ще ти се опънат нервите.Много са умни мъниците,както го гледаш на един месец примерно така им сече пипето,че нямам думи.И моята се опитва да си придава важности ама няма да и мине номера.Оставям я да пореве и след малко я гледам заспала.Следи пъпчето да не се развие от рев и кураж.Няма друг вариант иначе тежко ти и горко.Има да теглиш....Не се сърди на докторката ама тези неща сами си ги докарваме до главата.

Дъщеря ми беше по същия начин-не можех да я оставя за секунда.Не съм правила нищо особено,просто я оставях да пореве,което пък траеше около 5минути.Сега вече дори не иска да я преспиваме,дори когато заспива иска да е съвсем сама в стаята иначе не става.Знам,че е трудно да го слушаш как плаче,но няма как.

Не мисля, че е късно. Като гледам синът ти е по-голям с около месец от моя, а аз донякъде успявам да му влияя на поведението му. Не би трябвало 1 м. да е от такова значение.

Аз все пак записах час при невролог, нищо че без направление. Положението е много зле. Като реве, му избиват червени петна по кожата. Ако го оставя, може да се дере и 1 час без прекъсване, ако не заспи от умора. Одеве си играхме на леглото, само станах да изключа един електроуред в същата стая, и се почна мрънкане. А за да направя нещо друго, се наложи да го оставя в кошарата и отново без да напускам стаята, засиня се да реве. Сега се носим с кенгуруто и чакам бабата да си дойде от работа, хубаво че е тя, иначе няма да мога нищичко да свърша.

Не мисля,че невролога ще ти помогне по някакъв начин,но опитай.Изразява характер твоето мъниче и ако не стане на неговата не мирясва.На приятелката ми малката е така,но само че когато и се наложи да я набие.Казва ми,че глас не му оставяло да реве обаче не млъква и не слуша,докато при баткото поне след боя става послушен.Ще чакам да споделиш какви напътствия ти е дал невролога.

Нито ревът, нито боят признавам като методи за възпитание  .
По темата - моята дъщеря също иска постоянно да е в мен/с ме/до мен. За мен е напълно нормално. Все още са много малки, смятам че ще го израстат с времето. Гледаме си я сами, най-близката баба е на 350км

Напълно съм съгласна със тебе,но всеки сам решава как да възпитава децата си.Приятелката ми е изтървала влака и сега да го пребива все тая(според мен).

Здравей,
и тук ще ти пиша - напълно те разбирам  , ние също ВСЕ ОЩЕ сме така. 
На мен ми е много приятно да сме "залепени"  , но живеем сами тримата и все пак трябва да се готви, чисти и т.н.
Таткото ходи на работа и като се върне и той почва да вършее вкъщи, за да помага, а това, което той не може, го правя през нощта след като дъщеря ни заспи.   

Поне при нас проблемът се оказа повишена емоционалност и енергичност - наследствено. 
Изпратиха ни на невролог - потвърди го /отдавна имах съмнения за това, но се успокоявах, че таткото е бил същият като бебе и дете, та даже и сега като голям, но в по-малка степен/.
Поне при нас си е ген и темперамент, предполагам и при вас така и не мисля, че той може да се промени. 

Все пак консултация със специалист не е излишна. 

ох, леле...лошо било....ама че глупачка.
ами иска детето внимание...ти какво си представяш от едно бебе да седи мирно и да гледа тавана по цял ден ли???
Вземи си едно кенгуру или слинг и си го разнасяй, обръщай му внемание, играй си с него, извеждай го възможно повече....
като  почне да се заиграва един ден сам, ще имаш собственото си спокойствие...

не бих си оставила детето да реве....
бебетата разбират от новородени и от тогава имат нужда от целенасочено отношение.

 



Бих добавила още нещо. Бебето ти е във възраст, в която започва да осъзнава, че ти ти то не сте едно цяло. Затова, когато не си до него и не те вижда, си мисли, че вече не съществуваш/няма те. А ти за него си най-важният човек на света - ти си неговия шанс за оцеляване. И съвсем нормално инстинктът му да заработи и да се противи на това, че те няма/не те вижда. На тази възраст у бебетата възниква т.нар. страх от изоставяне. Съвсем нормална реакция е това, но за съжаление са малко бг педиатрите, които са наясно с психо-емоционалното израстване на бебето - за тях е важно да тъпчат попарата и това е. След месец-два ще започне да осъзнава, че като не те вижда, това не означава, че те няма и ако изчезнеш от полезрението му, ще те търси, но ще знае, че те има. Ще започне да се движи/пълзи и ще опознава света и ти ще си му все по-малко нужа за това (естествено трябва да го пазиш от падане). Това всичкото го казвам от личен опит. Може малко да почетеш за психо-емоционалното израстване при бебетата и ще си обясниш много неща и ще знаеш как да реагираш.

И последно да кажа защо не бих оставила детето си да плаче. Защото така бих изгубила доверието му, че ще откликна на неговата нужда от мен. Не очаквайте от дете, чието доверие сте изгубили  да споделя с вас в бъдеще и да сте близки.

Боят няма да го коментирам. Да сте виждали при животните майка да бие/рита/хапе/кълве малкото си, за да го възпита?

Все пак може да го заведеш на невролог, ако това ще те успокои.

Успех!

Прекрасно е, че сте чели за психо-емоционалното израстване на бебето, но това не ви дава право да обиждате жената! Тя е притеснена, изплашена, объркана, изморена....и търси съвет как да се справи! Споделете опита си, не я наричайте глупачка!
.......................
Прочетох в една др тема, че детето има зъбче, което явно го е мъчило и изнервяло. Бебета са различни, явно е и темперамент, но според мен роднините, с които живеете ви правят лоша услуга! Много е приятно да си го дундуркат за 30мин, но те отиват на работа, а вие ще трябва да го разнасяте на ръце.....

И аз се чудих дали го няма и този момент. Като сме били на гости при роднини за няколко дни и след това не мога да си позная детето. Предполагам, че и при авторката се получава нещо такова.

30god, извинявам се, къде видя в моя пост думата "глупачка" ?

Видях, че е цитирано мнението, което съдържа това определение и вие го подкрепяте /или поне аз така го разбирам това  /
Безмислено е да влизаме в спор, жената има нужда от практични съвети и подкрепа!