Здравейте,
това ми е първата публикация, но съм толкова щастлива, че близо половин година вече не боли по време и преди месечният цикъл, та искам да го споделя с всички жени страдащи от особено тежък ПМС.
Първо искам да обясня, че моя ПМС беше от доста тежките, години наред – болки в гърдите, в кръста, в главата, да не говорим за тези в корема, заради които не можех да стана, та чак надолу по краката се разпростираха. Ако не вземех Аулин, понякога и до повръщане се стигаше..., но вие предполагам знаете как е. С това исках да уточня, че не беше леко, а и се случваше почти от както ми дойде първият цикъл.
Пробвах всичко, което съм могла – лекари, билки, противозачатъчни и т.н нищо не помогна, естествено, освен това мое прозрение за което ей сега ще напиша. Нарочно изчаках половин година, за да съм убедена, че е наистина работи, чак още не мога да повярвам какво съм си причинявала сама толкова време.
Попадна ми една хубава книга – Болестта като път”, която разглежда връзките между психическите процеси и физическото им проявление, като болест.
Там, накратко, пишеше, че проблеми с цикъла имат жене, които имат проблем с женската си същност.
„Жена, която изживява болезнено менструацията, болезнено изживява и своята женска същност.”
„ В зависимост от степента, до която една жена не е съгласна с това регулиране, през периода на месечния й цикъл се появяват смущения и оплаквания. Те определено намекват, че някаква (често неосъзната) сфера у жената не иска да се отдава: на менструацията, на секса, на мъжа. Тъкмо към това бунтуващо се „аз обаче не искам" целенасочено се обръща рекламата за дамски превръзки и тампони. Тя гарантира, че с употребата на съответния продукт жената щяла да бъде независима и въпреки т.н. дни, можела да прави всичко, каквото си иска. Така рекламата умело се насочва към същинската конфликтна точка: жената е съгласна да бъде жена, но не приема това, което женската същност носи със себе си.”
С последното изречение уцелиха в десетката за мен лично. Сега приемам цикъла си като 5те дни в които най-пълноценно съм жена и това е моето време за един вид почивка от всичко
, а не като 5 дни божие наказание, както беше преди.
Установих още и че определени мисли засилват спазмите и болката, а други ме отпускат и карат болката да изчезне.
Мисли засилващи болката: „Не искам да ме боли” (особено много почва да боли), „ Не искам да ми идва, точно днес”, „ Ох, защо трябва изобщо да ми идва, не е честно, в такива моменти не искам да съм жена” – и всичко с не искам и отхвърляне.
Отпускащи мисли – „ Щастлива съм, че съм жена, че имам цикъл и благодарение на това мога да имам деца”, „ Приемам неудобствата, които съпътстват цикъла”, „ Приемам, че това е част от мен и се радвам” – изобщо всичко с приемане и радост.
Тези специално са моите мисли и проблеми, може би всяка трябва да си обърне внимание какво засилва нейните болки. Знам, че докато го приемах за наказание си беше наказание, сега дори се чувствам добре преди и по време на.
Много ще се радвам ако помогне и на някоя от вас, споделете после
това ми е първата публикация, но съм толкова щастлива, че близо половин година вече не боли по време и преди месечният цикъл, та искам да го споделя с всички жени страдащи от особено тежък ПМС.
Първо искам да обясня, че моя ПМС беше от доста тежките, години наред – болки в гърдите, в кръста, в главата, да не говорим за тези в корема, заради които не можех да стана, та чак надолу по краката се разпростираха. Ако не вземех Аулин, понякога и до повръщане се стигаше..., но вие предполагам знаете как е. С това исках да уточня, че не беше леко, а и се случваше почти от както ми дойде първият цикъл.
Пробвах всичко, което съм могла – лекари, билки, противозачатъчни и т.н нищо не помогна, естествено, освен това мое прозрение за което ей сега ще напиша. Нарочно изчаках половин година, за да съм убедена, че е наистина работи, чак още не мога да повярвам какво съм си причинявала сама толкова време.
Попадна ми една хубава книга – Болестта като път”, която разглежда връзките между психическите процеси и физическото им проявление, като болест.
Там, накратко, пишеше, че проблеми с цикъла имат жене, които имат проблем с женската си същност.
„Жена, която изживява болезнено менструацията, болезнено изживява и своята женска същност.”
„ В зависимост от степента, до която една жена не е съгласна с това регулиране, през периода на месечния й цикъл се появяват смущения и оплаквания. Те определено намекват, че някаква (често неосъзната) сфера у жената не иска да се отдава: на менструацията, на секса, на мъжа. Тъкмо към това бунтуващо се „аз обаче не искам" целенасочено се обръща рекламата за дамски превръзки и тампони. Тя гарантира, че с употребата на съответния продукт жената щяла да бъде независима и въпреки т.н. дни, можела да прави всичко, каквото си иска. Така рекламата умело се насочва към същинската конфликтна точка: жената е съгласна да бъде жена, но не приема това, което женската същност носи със себе си.”
С последното изречение уцелиха в десетката за мен лично. Сега приемам цикъла си като 5те дни в които най-пълноценно съм жена и това е моето време за един вид почивка от всичко
, а не като 5 дни божие наказание, както беше преди. Установих още и че определени мисли засилват спазмите и болката, а други ме отпускат и карат болката да изчезне.
Мисли засилващи болката: „Не искам да ме боли” (особено много почва да боли), „ Не искам да ми идва, точно днес”, „ Ох, защо трябва изобщо да ми идва, не е честно, в такива моменти не искам да съм жена” – и всичко с не искам и отхвърляне.
Отпускащи мисли – „ Щастлива съм, че съм жена, че имам цикъл и благодарение на това мога да имам деца”, „ Приемам неудобствата, които съпътстват цикъла”, „ Приемам, че това е част от мен и се радвам” – изобщо всичко с приемане и радост.
Тези специално са моите мисли и проблеми, може би всяка трябва да си обърне внимание какво засилва нейните болки. Знам, че докато го приемах за наказание си беше наказание, сега дори се чувствам добре преди и по време на.
Много ще се радвам ако помогне и на някоя от вас, споделете после
