В детско отделение на Втора градска болница в София срещнах едно усмихнато, лъчезарно дете, родено на 10 август 2010 г. Разбрах, че е от дом, което личеше по начина, по който детето заспиваше (с дупето нагоре и главичка надолу), както и по начина, по който си блъскаше главата в решетките на кошарата.
И преди знаех, че животът на децата в дом не е радостен, но живата картина ме потресе. Детенцето очакваше само един поглед или една усмивка, за да отговори с усмивка. Нуждата от човешки контакт крещеше от всеки негов жест. То с радост очакваше дори хокането на санитарките и го приемеше с радост като вид общуване. Търкаше бузката си във въженцето, с което вързах една играчка за леглото - за него това беше най-нежната ласка, която можеше да си осигури само. А когато го галех по главичката, то застиваше като улично куче, наслаждаващо се на мимолетната ласка на случаен минувач (простете за сравнението, но е точно!).
Да не говорим за това, че постоянно спеше отвито и разсъблечено, защото, каквото и да си говорим, "държавата" не гледа изоставените деца така, както ние гледаме своите.
Разбрах, че детенцето не за пръв път постъпва в болница (за лечение на респираторни заболявания), но не знам от кой дом точно беше доведено в болницата.
Прибрах се вкъщи объркана и обезверена. Искам да се грижа за това дете, но живеем в изключително малък апартамент, ремонтиран едва наполовина. Всеки месец живеем със заеми, в които затъваме все повече и едва се грижим за нашите две деца. Проверих, че ако решим да вземем детето като приемно семейство (ако успея да сломя съпротивата на мъжа ми), ще получаваме по 165 лв., за да се грижим за детето. Но опитът ми показва, че с тази сума дете не може да се гледа - колкото и непретенциозно и здраво да е то.
(Не искам да размивам темата, но ще вмъкна, че в детските отделения в България оживява адът - деца, захвърлени от майките си на грижите на сестрите и санитарките, които денонощно плачат от ужас и болка. Едно от обясненията за отсъствието на майките е, че цената, която трябва да плащат като придружителки е 12 лв. на ден - сума, несъответстваща на условията в болницата. От друга страна, разбира се, е вроденото нехайство на циганките, които рядко си спомнят на коя дата е родено детето им.)
Та, има ли някой с възможности и желание да приюти едно мило детенце, което ми скъса сърцето миналата седмица?
И преди знаех, че животът на децата в дом не е радостен, но живата картина ме потресе. Детенцето очакваше само един поглед или една усмивка, за да отговори с усмивка. Нуждата от човешки контакт крещеше от всеки негов жест. То с радост очакваше дори хокането на санитарките и го приемеше с радост като вид общуване. Търкаше бузката си във въженцето, с което вързах една играчка за леглото - за него това беше най-нежната ласка, която можеше да си осигури само. А когато го галех по главичката, то застиваше като улично куче, наслаждаващо се на мимолетната ласка на случаен минувач (простете за сравнението, но е точно!).
Да не говорим за това, че постоянно спеше отвито и разсъблечено, защото, каквото и да си говорим, "държавата" не гледа изоставените деца така, както ние гледаме своите.
Разбрах, че детенцето не за пръв път постъпва в болница (за лечение на респираторни заболявания), но не знам от кой дом точно беше доведено в болницата.
Прибрах се вкъщи объркана и обезверена. Искам да се грижа за това дете, но живеем в изключително малък апартамент, ремонтиран едва наполовина. Всеки месец живеем със заеми, в които затъваме все повече и едва се грижим за нашите две деца. Проверих, че ако решим да вземем детето като приемно семейство (ако успея да сломя съпротивата на мъжа ми), ще получаваме по 165 лв., за да се грижим за детето. Но опитът ми показва, че с тази сума дете не може да се гледа - колкото и непретенциозно и здраво да е то.
(Не искам да размивам темата, но ще вмъкна, че в детските отделения в България оживява адът - деца, захвърлени от майките си на грижите на сестрите и санитарките, които денонощно плачат от ужас и болка. Едно от обясненията за отсъствието на майките е, че цената, която трябва да плащат като придружителки е 12 лв. на ден - сума, несъответстваща на условията в болницата. От друга страна, разбира се, е вроденото нехайство на циганките, които рядко си спомнят на коя дата е родено детето им.)
Та, има ли някой с възможности и желание да приюти едно мило детенце, което ми скъса сърцето миналата седмица?
... 
.... не само думи 
С подобно нещо се сблъсках аз самата,когато лежах в 3та градска с болното си бебе.Имаше дечица оставени там и непотърсени с 
Едно момиченце,което не спиаше да плаче беше на 10 месеца,а тежеше не повече от 5кг 
