Сега пак много ми се иска да имам домашен любимец, но апартаментът от няколко години е разделен на два доста по-малки, в единия от които живеем ние с мъжа ми, а в другия - родителите ми. Много пъти съм споделяла пред всички желанието си да си имам котка. От една страна родителите ми са против, тъй като след смъртта на кучето доста се травмираха, и сега не щат и да чуят. Не знам откога и защо таят някаква омраза към котките, което много ме учудва - особено пък за баща ми. Може би защото пред блока има много безстопанствени котки, които бабите хранят, но никоя от тях не желае да си вземе някоя от тях вкъщи и според родителите ми това не е никак правилно, цапало се итн.
От друга страна мъжът ми обожава котки, но никак не намира за редно котката да се затвори вкъщи. Щели сме да я мъчим така, щяла да "атрофира" итн. итн. Струва ми се, че него по-лесно ще го убедя да вземем коте, но не знам с родителите ми как ще се справя, още повече че апартаментите имат общ коридор и ще ми е малко трудно да накарам котката да не ходи и при тях. Ще има да ми се оплакват от космите , да ми напомнят, че уж искаме да имаме бебе, а котка и бебе не върви на едно място и пр.
Но всъщност най-голям остава проблемът с мястото. Ние имаме една малка всекидневна с кухня, една спалня и баня с тоалетна. Терасата е остъклена и я изплзваме като мокро помещение - за перланята и за простиране, като дрехите едвам изсъхват през зимата. Та наистина не знам, ако все пак си навия на пръста и взема котка, къде ще е нейното кътче, къде ще й сложа тоалетната. В кухнята някак не върви, в банята ще се мокри, в спалнята пък хич не става. Направо съм в мат в момента. Моля, тези от вас, които са се сблъсквали с подобен проблем, да споделят как са го разрешили.