Искам котка, но....или защо пък не?

  • 16 496
  • 141
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
От край време вкъщи сме имали котка или куче. Навремето баща ми редовно прибираше разни малки, жално мяучещи котенца от пътя. Любимото ни куче, с което живяхме 12 години, почина преди доста време. Тогава апартаментът ни беше голям и имаше доста свободно място дори за куче като нашата немска овчарка.
Сега пак много ми се иска да имам домашен любимец, но апартаментът от няколко години е разделен на два доста по-малки, в единия от които живеем ние с мъжа ми, а в другия - родителите ми. Много пъти съм споделяла пред всички желанието си да си имам котка. От една страна родителите ми са против, тъй като след смъртта на кучето доста се травмираха, и сега не щат и да чуят. Не знам откога и защо таят някаква омраза към котките, което много ме учудва - особено пък за баща ми. Може би защото пред блока има много безстопанствени котки, които бабите хранят, но никоя от тях не желае да си вземе някоя от тях вкъщи и според родителите ми това не е никак правилно, цапало се итн.
От друга страна мъжът ми обожава котки, но никак не намира за редно котката да се затвори вкъщи. Щели сме да я мъчим така, щяла да "атрофира" итн. итн. Струва ми се, че него по-лесно ще го убедя да вземем коте, но не знам с родителите ми как ще се справя, още повече че апартаментите имат общ коридор и ще ми е малко трудно да накарам котката да не ходи и при тях. Ще има да ми се оплакват от космите , да ми напомнят, че уж искаме да имаме бебе, а котка и бебе не върви на едно място и пр.
Но всъщност най-голям остава проблемът с мястото. Ние имаме една малка всекидневна с кухня, една спалня и баня с тоалетна. Терасата е остъклена и я изплзваме като мокро помещение - за перланята и за простиране, като дрехите едвам изсъхват през зимата. Та наистина не знам, ако все пак си навия на пръста и взема котка, къде ще е нейното кътче, къде ще й сложа тоалетната. В кухнята някак не върви, в банята ще се мокри, в спалнята пък хич не става. Направо съм в мат в момента. Моля, тези от вас, които са се сблъсквали с подобен проблем, да споделят как са го разрешили.

# 1
  • Мнения: 741
Имам котка и цялото ни семейство е много щастливо, че е с нас. Като дъщеря ми е. Тоалетната е в ъгъла на едната стая - като се сменя редовно, няма никакъв мирис. Не ми създава никакви проблеми, само положителни емоции ни носи. Когато някой от нас е болен, е като чудо за нас - може би повечето от вас знаят за способностите на котките да лекуват. Когато я взехме, децата не бяха много малки, така че проблема с космите при нас не е фатален. Но за бебе - доста ще трябва да се внимава, наистина. Съвет не мога да дам при твоите обстоятелства, но наистина си е цяло щастие в къщи да има котка!  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 4 651
buttinsky, винаги сме имали кучета и котки на село (живеещи свободно, хранени от нас, подслон на закрито също от нас). Може би за това идеята за животно в къщи ми е много чужда и неестествена.
Ти питаш как да се справиш, а не дали да вземеш, но мисля че и втория въпрос те гложди. Аз не бих, защото:
- знам ли какъв карък съм, а евентуална токсоплазмоза не е шега работа на фона на планирането на бременност;
- няма нужда от допълнително напрежение с родителите, каквато и да е причината за неодобрението им.

Имам три приятелки, които имаха котки към момента в който забременяха. Котките бяха по тяхна инициатива и лично аз си мислех, че няма да ги махнат. Е, и трите избраха да се разделят с тях - кой на лозе, кой при родители и т.н. И трите го преживяха трудно, чувстваха се виновни и пр.
Мисля си, че не ти трябва да си го причиняваш.

# 3
  • Мнения: X
Да, f(x) чудя се, разбира се, ще сбъркам ли изобщо ако си взема котка. Казах на мъжа ми това за токсоплазмозата, но той не ми вярва. Струва ми се, че ако взема котка, ще я приеме веднага. Но за родителите ми изобщо не съм сигурна как ще реагират...

# 4
  • Мнения: 2 811
не мога да дам сьвет за токсоплазмозата (то и аз трябва да се проверя), но родителите се привьрзват Simple Smileв пьрви клас сьс сестра ми си взехме коте, докато майка ми я нямаше. тя винаги е била против животните вкьщи, и в началото много се мразиха сьс сиамеца, който й опикаваше дрехите за отмьщение, но после много го обикна. Simple Smile беше и против куче, после тя стана основната кучкарка на семейството. Според мен ще обикнат животинката. Според мен единственият проблем би бил бьдещото бебе.

# 5
  • Мнения: 3 822
buttinsky, слушай сега... аз съм твоят човек.  Wink
Ние сме в същото положение (вклчително и с правенето на бебе) само дето и не е преграден апартаментът (понеже не е чак така голям), а просто върлуваме из него и ние, и родителите на моя (ето виж, даже в твоя случай си малко от облагодетелствана, защото ще имаш задачата да навиваш собствените си родители, не на половинката). Ние ползваме едната спалня, те другата, холa и кухнята. Не че ние не влизаме в кухнята изобщо, но след като не е подредена по моите разбирания, аз това го пиша, че не ни е дадена за свободно ползване.

Та имаме котарак. Немските овчарки са разкошни кучета. Изобщо едрите породи, но са трудни да ги сгънеш в едно-две стайчета. Освен това, остави мястото, ами знаеш куче ли е, трябва да се подготвиш и за доста разходи по ваксини, след това време за разходки и т.н. Последните постепенно ще се опиташ да прехвърлиш чат-пат на родителите си, ще ти стане навик постепенно и ще стане патаклама в стил „който си има куче да си го разхожда”. Котка се отглежда далеч по лесно и първоначалните разходи са по-малки.
Конкретно ще те посъветвам ако решиш да е котка, веднага след като набележиш добичето, иди да купиш:
1.   котешка тоалетна 30 лева струват много-много прилични закрити модели на Ферпласт (които се имат за гъзари в тая област). Заедно с филтрите. Така, знаеш предполагам, котето ще си ходи в стаята и в същото време не мирише. Препоръчвам ти да обърнеш внимание като купуваш  vc дали дръжката й е  щръкнала нагоре винаги или може да се прибира както тази, която съм ти показала на снимката. Това с оглед че ви е малко мястото и ако тоалетната отгоре може да е с прибрана дръжка, това би я направило равна. Ако се наложи може върху нея да сложиш дори нещо. Почистваш веднъж на няколко дни с
2.   решетъчна лопатка (2-3 лева). Това в случай, че няма да се глезиш. Иначе знаеш има и тоалетни с вградени сита. Направо вадиш ситото, разклащаш да се отсее обратно чистият пясък, а останалото в ситото изхвърляш. Но… хайде хайде. Нищо не е да бръкнеш на няколко дни с лопатката вътре и да изгребеш топчетата
3.   две купички – за ядене, и за вода. 5-6 лева максимум.

Тези неща според мен не заемат толкова място.  При вас казваш терасата е остъклена и е нещо като мокро помещение. Ти прецени можеш ли да държиш котешката тоалетна там или в стаята. Между другото ние е лятото я слагаме на терасата, която е на нашата спалня, а зимата (за ужас на чистофайниците) я слагаме в спалнята. Ето виж тук, под компютъра, където сега стои този големият сив компютър (наскоро го включвах и забравих да го върна обратно в хола, но инак под лавицата за компютъра стои зимата котешката тоалетна.) Е, изкарва малко песъчинки, но не е баш като да е в открита. На мен ми се струва прибрано. Иначе трябва да пускам котарака да се разхожда нощем и из другите стаи ако държа там VC-то. А аз, подобно на теб, също не искам да го пускам нощем из целия апартамент. С времето животното си свиква и даже и не търси да спи другаде. Ще ходи при вашите, да. Но само денем ако е самотно (примерно вас ви няма).

И като цяло да ти кажа… Абе buttinsky, те не заемат толкова опасно много място котките бе. Ето сега аз докато ти пишех, мъжът ни дреме следобедно. Както виждаш има място и за него, и за котарака, и за мен да стоя пред компютъра. Че и още може.  Освен това теси намират  някакви техни си места където да кибичат. Но рядко заемат много място.

Последна редакция: нд, 09 окт 2011, 16:00 от St.

# 6
  • Vienna
  • Мнения: 519
Моята котка умря на 15 години пре3 април т.г. Голяма мька беше за мен и все оЩе е. Ка3ах, 4е никога пове4е няма да си в3ема котка. Е, пра3на е кьщата бе3 животин4е. 3апо4нахме да питаме тук и там 3а малко котенце, а една по3ната на сестра ми искаШе да даде на някой своята 2-годиШна котка, 3ащото ве4е не може да я гледа... Е, сега е при нас... Не е както предиШната, но си е друго. щастливи сме много.
Още 3а пьрвата котка, тя беше ве4е 6-7 години при нас, когато се роди София - не сме имали никакьв проблем. Не ра3бирам какво е това схващане в Бьлгари,я 4е бебе и животно не се понасят. Това е такова дуШевно богатство.
А 3а 3акьрняването - това са пьлни глупости (с и3винение). Кои котки имат по-доляма продьлжителност на живота? Домашните или ули4ните/дворните? Отговорьт на то3и вьпрос ще ти каже и кои живеят по-добре. НО, обвьр3ването с едно животно е 3а много дьлго време, поемаш ТИ отговорността 3а него 3а следващите 10-15 години (ако не и пове4е, котката ми от детски години живее още при родителите ми и е на 24 години!)

# 7
  • Vienna
  • Мнения: 519
3а токсопла3мо3ата- пьрво всяка котка може да се и3следва 3а нея, 2. опасна е само прясната инфекция (т.е. ако ти никога не си била 3ара3явана с нея, и ако котката е много от скоро при вас когато 3абременееш) и 3. токсопл. е само в и3пражненията на котките. Т.е. ако се спа3ва елементарна хигиена - да се мият рьцете след правенето на котешката тоалетна, да не се целува котката по време на бременността рискьт е много минимален. Моята котка никога не сам я и3следвала, 3ащото я имах ве4е 6 години като 3абременях - т.е. ако е била болна, да сьм се 3ара3ила ве4е хиляди пьти (нямах такива антитела, 3на4и никога не сьм карала, а сьм отраснала с ули4ни и домашни котки)

# 8
  • Мнения: X
Ай, St. много красиво коте си имате  Simple Smile
Аз затова уж се спрях на котка, че по-малко място заема. Но пък тя обича да се катери. При нас дори и за катерене не виждам много подходящи места. Където и да скочи, все има нещо за събраяне, освен в коридора, но там ще й е много изолирано. Мъжът ми си пада леко гнусливец и сигурно ще се притеснява котката да не ходи по кухненския плот. А ако сложим тоалетната на терасата, това през зимата би ни затруднило, тъй като ако трябва да я държим постоянно отворена, стаите ще изстиват, а иначе животинчето няма да е удобно да се стиска, че когато се сетим ние да му отворим да ходи да си върши нуждите. Ти за някаква снимка говореше, че си ми постнала на WC-то, но не я видях.

Lucy, моят мъж е доста странно животно. Той обожава движението и разходките и харесва котките, именно защото му изглеждат по-дивички и независими, та затова си мисли, че ще закърнеят, както и за мен се страхува, че ако не ме води на фитнес всеки ден от седмицата, и аз ще атрофирам и закърнея Laughing На него му трябва къща с двор и много "кър" наблизо, но затова ще трябва малко повечко да се понапъне. Тогава тези дилеми за животните и атрофирането им изобщо не бихме ги имали.

# 9
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Аз прибрах моята котка от улицата преди година. Била е домашна преди, но малтретирана и напъдена на улицата. Няма друго толкова благодарно и любвеовилно животно като нея. У дома ли съм, тя ме следва като сянка. Изпраща ме на вратата, посреща ме от работа, дори се храни когато я подканя. Тиха, кротка, мъркаща.... Докато бях в чужбина за 2 месеца се беше разболяла от мъка.
После прочетох, че котката обича дома си, но стопанина който я обгрижва се приема като най-важна част от дома. Няма ли го, лошо ли се отнася с животинката, тя може да се поболее, да избяга или стане агресивна (защото взимат и от нашият характер).
Мъжът ми не беше особено доволен, когато си взех котката. Но видя - тя не цапа, не дере мебелите, не посяга на детето... условие имаше - да я кастрираме. Не си представям как сме живяли без нея, сега спи в краката ми на кравайче, а извикам ли името й - започва да мърка. От 1 година имам две деца - син и дъщеря  Wink

# 10
  • Мнения: 3 822
buttinsky, редактирах си поста, че бях забравила и разбъркала малко снимките. Ето сега съм ги оправила. И на тоалетната, и на мястото в стаята ни под бюрото, където тя се събира (нашата е същата като на снимката). Виж пак по-горния ми пост.

Прав е донакъде твоят човек, че малко атрофира хищническото в тях. Но пък се засилва вероятността да доживеят повечко години. Защото на улицата обикновено са недохранени, мършави и най-често загиват под гумите на някоя кола или в лапите на куче. Така че по-добре леко да му закърнеят на животното инстинктите на хищник, отколкото да умре на 2 години като такъв.

Баба ми имаше токсиплазмоза. Аз... не знам. Въпреки това навремето преди 6-7 години взех на майтап тоя котарак. Мислех, че е жеснко. То пък се охрани и излезна мъжко (разбирай показаха му се топчета). Дожаля ми да го хвърлям само защото не съм му познала пола и така остана в нас.

За ходенето по плота на кухнята. Много зависи на каква храна ще го приучиш. Свикнеш ли го да яде храната на хората, ще се качва винаги на плота. Съветът ми е купуваш му Роял Канин. Може да е една от най-скъпите храни след пастета на Gurme, но това е само на пръв поглед (!). От нея ядат по-малко и се засищат. Отвикват от храната на хората. На нашия да му даваме луканка, филе или риба... не проявява интерес. Котаракът ни не е едър, ама не е и дребен. Изяжда храна за 20 лева месечно. А е на 6 години. Тежи 5 кг. Колко мислиш, че ще изяжда малко котенце докато порасне?

Топъл дъжд
, това ли е котката, на снимката в подписа? И такава котка някой да вземе да я напъди?

# 11
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Напълно споделям написаното от St. и Lucy. Няма по-голямо богатство (след децата, разбира се), което да прави живота ни по-красив. Не мога да си представя моят без малкият ми калпазанин.  Heart Eyes Грижите са в пъти по-малко от любовта, която получаваш ...

Зимата можеш да сложиш тоалетната в банята. Ако е закрита, няма да се мокри. Моят получава наша храна (няколко късчета) за награда...Никога не се е качил на плота. Ако не искаш да прави нещо, може да се снабдиш с пръскачка за цветя (или нещо подобоно) и ако тръгне да се качва (примерно), го напръскваш. Много го мразят това и бързо се отучват.

Мисля, че си достатъчно голяма, за да покажеш на мама и тати, че имаш собствени желания в този живот  Wink
Ако решиш да спасиш някое малтретирано и спасено от улицата коте, можеш да се свържеш с това момиче, което се опитва да намери дом за изстрадалите душички.


(Под албума можеш да прочетеш как е било залято с киселина и спасено).


(Блъснато от кола и е трябвало да му се ампутира опашката).

(Дано някой да види албумите на това момиче и реши да спаси някоя душичка; името й е Cvety Dimitrova във Фейсбук; нещо не мога да сложа линк към албумите....)

Последна редакция: нд, 09 окт 2011, 16:33 от Kalinka

# 12
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 047
Бути,мястото не мисля,че ще ви е проблем-стандартните апартаменти са такива.По-скоро отношението на родителите ти ще представлява проблем.В край на сметка вие сте големи хора и след като сте преценили,че искате домашен любимец,не мисля,че трябва да се допитвате до тях.А и жилището(частта от него) си е ваша.  Peace

# 13
  • Мнения: 2 898
Вземайте си спокойно. Ще видиш, че и възрастните ще и се радват. Имам котка и всички я обожаваме. А най-много я глези майка ми, дето не даваше да се внесе жовотинче вкъщи.

# 14
  • Мнения: X
Топъл Дъжд, много ми беше интересно да прочета историята за твоята котка. Голяма красавица е.

Ст., благодаря ти за безценните съвети и снимките. Все повече се навивам ЗА котка.

Калинка, тази Цвети Димитрова да не би да е от Стара Загора? Имам една колежка, която търси осиновители за котета и кучета, която работи заедно с момиче на име Цвети. Знам колко сърце влагат в работата си тези момичета и им се възхищавам на смелостта. Даже си мислех, ако все пак се реша да взема някое коте от техните.
Само не разбирам защо толкова много случаи има на малтретирани животни. Не мога да го проумея. ...но това е друга тема за размисъл.

Общи условия

Активация на акаунт