Аз съм на 24, приятелят ми е на 29. Той е италианец, малко особена натура, живеем във Флоренция,сами, в неговото жилище-материални проблеми нямаме. Като казах, че е по-странен, може би трябваше да допълня, че вероятно в неговите очи и аз изглеждам такава, но сме заедно малко повече от година и живеем сравнително добре.
Не тук е въпроса, обаче. Претърпях много тежък развод преди 2 години и половина, след като направих аборт тайно от бившия ми съпруг. И сега приятелят ми не смее да отвори никаква тема, свързана с деца. За мен още е рано, понеже имам още две години, докато завърша, но не мога да го разбера него-иска ли или не? Не смея и да го попитам, защото се страхувам да не стане въпрос за аборта, който направих, а това случи ли се веднага ще се изнеса, познавам се!
Онзи ден едни наши приятели ни оставиха детето си и учудващо той полагаше повече грижи за детето от мен. Аз като цяло винаги съм изпадала в паника, като видя деца, а още повече като ме оставят да се грижа за тях, а и след случилото се, може би го приемам по-лично, не знам.
Казах учудващо, защото той по принцип е голям женкар, направо Казанова, бих казала. Хлътва и оглежда всяка по-красива мадама с дълги крака, разбира се, не пред мен, но аз си познавам стоката отчайващо добре. Мързелив е до припадък и ми беше много странно да го видя в друга светлина.
Е, въпросът ми към вас е по-горе...
Целувки и прегръдки от Флоренция!