Рано ли е да се ражда на 22 години?

Наравете си бебчето когато вие искате, а не когато хората смятат, че трябва.
Щом не се чувстваш готова - какво има да мислиш по този въпрос?

Не, не смятам че е рано.
Възрастта не винаги определя способността на хората да поемат отговорност и да се грижат добре за едно дете.

 Родих на 21 първото си дете. Не съм се замисляла рано ли е. Тогава следвах и беше трудно ,но детето ми даваше още по голям стимул да се справя.

Разбира се, че няма да тръгна да раждам, само защото хората смятат, че ми е време. Просто понякога се замислям, дали пък аз да не разбирам правилно нещата. И съм напълно съгласна с Хексе Има хора и на 30-40г., които не могат да поемат отговорности.
От 18 годишна живея отделно от нашите, свикнала съм да се оправям сама и мисля, че мога да поемам отговорности и да отгледам дете. Но все пак смятам, че примерно на 26г. мога да дам много повече на детето ми, отколкото на 22г. Просто това е мое лично мнение. Иначе понякога наистина ми се приисква да си имам бебенце
[/quote]

[/quote]

Рано или късно решението си е ваше в крайна сметка.
Аз на 21г. имах дете не ми е объркало живота. Не съм
се паткясвала и чудила как ще го гледам въпреки, че
по това време съпруга ми пътуваше с месеци.
Организация и желание му е майката.

Първо възрастта е много относително нещо - някой на 20г е достатъчно отговорен, образован и т.н. отколкото друг на 30г. После въпросът ти рано ли е, зависи от каква гледна точка разсъждаваш (рано защото не си се наживял, рано защото ще градиш кариера, рано защото...). Най-правилното е това което ти смяташ за правилно, ето ти казваш че си имаш изградена предства кога това трябва да ти се случи. Аз бях със същата твоя представа за живота,все си мислех, че не съм готова, е и добре - завърших висше, работих няколко години и родих на 30г - истината е, че пак не бях готова  . Това е начин на мислене и психическа нагласа, някои са готови да отгледат едно дете и на 18г. Всяка възраст си има и предимства и недостатъци - едно  младо момиче например, не е толкова вманиачено в отглеждането колкото една жена на 30+ която е изчела една камара книги по въпроса...

Абсолютно същата ситуация и при мен.
Освен това перфектни условия едва ли някога съществуват. Винаги има какво още да се желае.


И това е вярно. Съдя по себе си.

И това

Рано е.
Изучи се, намери си работа. Не е нужно да носиш 2 дини под една мишница, раждайки сега.

Аз също родиих на 21 г., следвайки редовно право в СУ. Мъжът ми е мой набор, работи си човека, гледа си ни. Не прекъснах, завърших, сега и аз работя. Не казвам, че е било лесно, ама се справих. Даже малката по време на сесиите "учеше" с мен като ми драскаше по дебелите книги и ми казваше "и аз учам"    Бяха си забавни времена!

Изводът е: да не ти пука, ако искате дете- правете се, ако не искате- не. Когато си готова- тогава. Няма определена възраст за тези неща. Някои жени раждат по-рано, други по-късно, всичко е субективно и индивидуално. Важното е да има хармония и любов в семейството, а не на колко години си родила.   

Щом питаш за мнение - според мене е много рано, но това се дължи на факта как аз си представям моя живот.

За мене до 30 години имаше огромно значение какво къде как уча, къде за кого колко време за какви пари работя, каква професия усвоявам, какъв ценз получавам и в каква среда се изграждам професионално. Държах да отида да уча в няколко държави, да науча няколко езика и да пропътувам определено количество време места и култури. Професията ми изискваше да отделя поне 5 години, в които е имало месеци, отдадени само на работа. Другото, което съм правила е бил само личният ми живот, но място за деца тогава не е имало. Просто не се наместваха в дневния ми режим. Свеждам нещата до абсолютен бувализъм, за да няма съмнение какво казвам.

Също така аз съм от типа, който не се интересува от чужди мнения и много много не приема помаганки от хора, които се впускат да казват кое как, което означава, че роднини да ми гледат децата още много рано осъзнах, че няма да стане. Аз държа много неща да стават по моя начин и никого в нищо не убеждавам по въпроса. Това напълно изключваше всякаква финансова зависимост от роднини.

Разбира се има значение и факта, че аз не приемам и ранните бракове точно по горните причини - просто за мене жената има право на лично израстване, а това освен професионалните й избори, включва много занимания със самата нея си. Хората са много различни. За мене това е огромна ценност. Имала съм и имам някои уникални хора за учители, но общуването с тях ангажира. Целите ми в сферата на спорта също отнемат много голяма част от годините. Нали знаеш - разни хора, разни идеали.  После се оказа, че имам няколко здравословни особености от различни сфери, които поискаха от мене пълно отдаване на търсенето за излекуване и станаха център на пътя ми към съвсем ново знание......

Споделям ти моето виждане,  а ти за себе си сама ще си почувстваш нещата. Пожелавам ти щастие и успех! Имай смелостта да следваш истините единствено в собственото си сърце. И много много не слушай чужди хора!

От mоята каmбанария - рано mи се струва подобно раждане, mного неща иmа да се изживеят на 22, на които после ''няmа да иm е вреmето''. Въпросът тук не е физически или mатериален, а на еmоционална зрялост.

Според мен не трябва да слушаш такива истории като няма ли вече? или пък да се оглеждаш колко майки има около теб. При мене е точно обратното, всеки казва не е ли мн рано? и нямам приятелка майка, освен тези на мъжа ми. На вас тепърва ви предстои да заживеете заедно и да видите как ще се справяте.   Има ли желание има и справяне.

А и какво значи рано ти е? Извинявам се, но около мен е пълно с жени на по 30 години, които сега правят опити с години да забременеят. Не е рано стига да го искате и да сте готови

Успех 

 Когато си готова да имааш дете ще почувстваш това със сърцето, а не с ума си и калкулатора за разходи.

Рано ти е .Дете винаги можеш да си родиш ,но вече никога няма да си на 22 г