Поражда ли несамостоятелността неблагодарност и неуважение?

Ами практиката сочи, че да, поражда. Сигурно има изключения, но доста истории съм чувала, подобни на тази. Тъжното е, че родителите го правят уж за добро.
Днес гледах с едно око репортаж за известен сръбски режисьор (имал връзка с Н. Коканова, забравих името). Синът му разказваше как баща му го оставил сам, насред чужд град, студент - да се оправя. И после му признал, че му се късало сърцето, но така трябвало да направи. И детето след толкова години го оценяваше като правилно и много важно за последващия му живот.

Сигурно поражда.
Ама примерът на авторката е просто не знам какво да кажа. Плащат им сметки, дават джобни, че и за почивки.
Те не са самостоятелни, ама иначе са създали семейство.
А това със задължението на бабите да ти гледат детето, просто ми е болна тема. Помощ някаква, от време на време, да. Ама гледане от бабата за всеки уикенд, лятото и ваканциите, не мога да го разбера.

Аз имах пресен пример такъв. Братът на бившия ми мъж, като се пренесе да живее отделно в апартамент, който баща му обзаведе, не стана по-самостоятелен. Баща му си му плащаше сметките. А той вместо да е благодарен, си му държеше тон и на него, и на майка му. Нещо, което не одобрявах, но не се и бърках.
А беше към 32г. тогава. Сега не знам как е положението, че и бебе има вече.

Ако те обрижват прекалено и потискат самостоятелността ти, тогава съвестта ти, за да се защити, го приема като обида, че не можеш да се справиш сам (което си знаеш), и отвръщаш с агресия, за да извикаш още обгрижване в стил "горкият аз".

Много си права.
Пример: детето живее в апартамент на баба си и дядо си, кара колата подарена от същите. Но разбира и се радва единствено на кеша, даден му от другите дядо и баба.
Тъжно е, но повечето хора имат склонността да отчитат нещата в момента, а не със задна дата. А най-интересното е, да решат, че нещо им принадлежи задължително.

Не се помага на слаби хора!

..... напротив такава помощ прави хората слаби  но арогантни и все някой за нещо им е длъжен ..... родители , държавата и т.н. и т.н а от тях нищо в замяна  Освен да им благодарим че се размножават 


    Примерите които е дала авторката са масови за съжаление   


Лично за мен смостоятелни са хората /семействата сами сдобили/изградили дом и отглеждащи децата си  
   Възрастните ни родители трябва да си гледат старините а не да подгъзуват .....

Не знам дали несамостоятелноста поражда неблагодарност и неуважение,по-скоро са продукт на възпитание.Ако нямаш възможност да си самостоятелен и някой ти помага ,за да се справяш,а ти го приемаш като,,ми длъжен си,,тогава родителите не са си свършили работата.
Когато ми помагат, уважението и благодарноста ми растат ,а не намаляват.
За протокола-майка ми винаги ми е помагала/във всяко отношение/ и аз съм й безкрайно благодарна,но никога не съм проявявала неуважение.

  Какво значи нямаш възможност да си самостоятелен  ? Търсим оправдания или  ?




Мога да приема за не самостоятелни само хората ощетени от природата т.е. в неравностойно положение 

Не ,не търсят оправдание,а нямат жилище и достатъчно доходи за да се издържат.

Помагат им родители,баби и хич не са неблагодарни,а напротив-уважават ги за грижата.

Да нямаш ЦЯЛ живот възможност да си самостоятелен е оправдание.
Бих приела временно затруднение,моментен епизод от живота, в който например си останал без работа или нещо друго ...но цял живот да си в състояние да се налага да ти помагат,не го разбирам.

И ,да ,основно родителите са си виновни за това положение.Задоволявайки отрано всеки детски каприз, после всеки тийнейджърски "писък-ИСКАМ", възпитават точно такова само консуматорски настроено и неблагодарно дете.То просто от малко свиква с мисълта ,че всеки му е длъжен и трябва да се грижи за неговото благоденствие.И когато стане на 25-30-40 не се превъзпитава само...просто си остава вечното бебе на мама и тате,което трябва да си отглеждат ,докато са живи.

според мен, в общия случай подобно поведение действително води началото си от отглеждането и възпитанието на индивида. говоря в общия случай, не казвам че винаги родителите са дали предпоставки за несамостоятелност, но почти винаги причината се корени в това. аз го виждам така: въпрос на народопсихология донякъде - много поредни поколения са били в невъзможност да оцелеят без помощ от родителите и е било съвсем естествено всички да живеят и работят заедно и да си помагат. сега е време този модел да се промени, тъй като условията на живот в момента са много различни. сега не цялото ни семейство се предполага да живее заедно (говоря за "родата", "фамилията" - децата, родителите, дядото и бабата плюс някоя овдовяла леля или друга по-далечна роднина). т.е не зависим всички от нивите на семейството. не е необикновено, че хората искат да са самостоятелни, но както възрастните, така и децата не са "свикнали" на такъв начин на живот и нерядко в момента хората на около м/у 20 и 40 да речем, са първите в семейството, които имат възможността да са отделно. според мен, е обичайно именно "първата самостоятелна издъка" да има трудности с приспособяването и то да става по този изроден начин, който авторката визира. "екстрите" като близо 50 години комунизъм и сигурно още толкова "преход" няма въобще да ги споменавам - едва ли някой си прави илюзии, че те не дават странични ефекти. при тези дадености, мисля че единственият начин да се избегнат трудностите в това да си самостоятелен, е: много високо ниво на осъзнаване на горните факти и от родители, и от деца и съответно едно възпитаване в духа на самостоятелност. та конкретно на въпроса, да - колкото и да е тъжно, това са плодовете, които родителите са посяли заради предишния начин на живот и тогавашните обстоятелства. донякъде, липса на напредничавост, но за каква напредничавост можем да говорим, при положение че хората едвам са оцелели и отгледали (физически) децата си... вижте този материал, интересен е: http://www.ted.com/talks/lang/eng/steve_keil_a_manifesto_for_pla … a_and_beyond.html

Въпрос на възпитание е, разбира се!
Като го научиш, че всичко му се полага, то като знае - че и на мама и тате така са помогнали, значи и за него трябва да има такава помощ, каква благодарност? Приема го за задължение на родителите просто.

А аз направо им завиждам на тези, несамостоятелните! Много добре са си наредили живота, мен ако питате! Не се морят, не си гризат нервите ни за жилище, ни за ядене, ни за деца. Затова и нямат побелели коси и една камара болести. Като ги погледна такиива, лицата им едни гладки и свежи като на деца, ръцете нежни, няма да охнат че ги боли кръста, някой друг се е погрижил всичко да им е конфортно, приятно... Пък който иска, нека се доказа на тема самостоятелност. 

Тук съм на пълно съгласна! И аз бих дала - ако имам - така щото да улесня живота на детето си и да го н аправя щастливо, дори чисто егоистично - за мен това е начин да се почувствам пълноценен родител.
Но все пак ще ми се иска поне м алко да се държи прилично с мен  Само това е разликата...