Не знам нали някога ще мога да простя

  • 12 006
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 407
От 2 месеца животът ми се е превърнал в някакъв кошмар. Мъжът ми го уволниха дисциплинарно за ужким някакви дребни грешки, които допуснал в работа без особена финансова загуба за работодателя. Аз му повярвах и го подкрепих особено като се има предвид, че той има 35 години стаж по специалността от които 15 години във фирмата от която го уволниха. Аз съм запозната с трудовото законодателство та по моя инициатива започнахме трудово правна процедура да признаят учолнението за неоснователно и било да го възстановят на работа или да му платят обезщетение. Та последните 2 месеца поех основната тежест в тези процедури, то не беше писане на доклади, изложения и така нататък. Миналата седмица стигнахме до арбитраж, на който трябваше да се разреши спора т.е. било да ни дадат обезщетение или да го възстановят или да потвърдят основателността на уволнението и тезата на работодателя. За жалост нещата не тръгнаха добре, на мен ми отказаха да представлявам мъжа ми тъй като не съм била практикуващ адвокат тук, представителят ни от профсъюза не каза едно смислено нещо и с други думи нещата не изглеждаха розови. По принцип тук според трудовото право в случай на неправомерно уволнение ти се полага обезщетение до 12 месеца заплата. Ние бяхме решили да се съгласим на минимум 3 месеца заплата, ако работодателят предложи да се споразумеем. Та работдателят предложиха 1 седмица заплата при което мъжът ми беше навит да се съгласи. Аз настоявах да продължим със спора и да си докажем тезата. Накараха ме да изляза тъй като не съм имала право да присъствам на помирителното събрание. Плаках, молих му се да не се съгласява за такава малка сума. След всичките усилия които бях положила и при положение че защитата ни беше солидна бях почти сигурна че ще спечелим а и дори да не бяхме спечелили поне щяхме да имаме възжможност да си кажем думата поне. За минималната сума която ни предлагаха не си заслужаваше компромиса поне според мен и усилията които бях вложила във всичко това. Излезнахме с мъжа ми да се разправяме и накрая той ужким се съгласи да продължим. Работодателят тогава предложиха седмица и половина заплата при което пак ме накараха да изляза. В това време мъжът ми взел че се подписал и за да не ме разсърди казал на всички присъстващи да ме излъжат че заседанието се отложилио. Като се обадих 2 дена по късно да проверя кога е новата дата ми казаха че всичко е приключено и ако имам някакви оплаквания да говоря с мъжа ми. Една седмица мина оттогава и още не мога да се примеря с това което стана нито с предателството на мъжа ми. От 3 месеца е без работа и май няма сериозно намерени да си търси таква. Имаме 2 малки деца и не мога да се примеря при положение че бях подготвила всичко толкова добре и че имаше голяма вероятност да ни отсъдят между 3 и 6 месеца обезщетение той да ме предаде по този начин. Особено като се има предвид че последните 3 месеца затънах в заеми за да поддържам семейството ни и да не притеснявам мъжа ми и че се бяхме разбрали с парите които  получим да си изплатя кредитните карти. Не мога да гледам повече мъжа ми. Мразя го и не знам нали някога ще мога да му простя. Не знам къде да се дяна, не знам какво да правя със себе си.

# 1
  • Мнения: 69
Спокойно, не е чак толкова зле ситуацията. Може да не е имал нерви човекът или да са го поставили под натиск.

Важното е сега той да си намери работа. Той изобщо ли не търси, или търси и не намира?

Омраза може би и аз бих изпитвала, но това е по-скоро гняв, не толкова омраза.

Аз днес официално напуснах. подадох молба и след 4 седмици се махам. Шефа ми беше в шок като видя молата ми, но той много ме тормози, така че така му се пада. Мъжа ми още не знае, ще му кажа, като намеря друга работа.  Mr. Green

# 2
  • Мнения: 2 106
Прибързано се гневиш.
Грешката ти е,че си поела неговите неща.
Не знаеш,как точно стои въпросът и дали има нещо,за което
съпругът ти премълчава.
Мисля,че относно работата всеки сам решава,
а колкото до финансовата страна - пари се печелят.
Вярно,труден е момента,но заедно ще го преодолеете.
Приеми,че е поредното изпитание за теб.

# 3
  • Мнения: 4 916
venus1,
ако не греша и преди си писала, че във вашето семейство предимно ти тикаш нещата напред - децата, къщата, всичко. Просто сега ти е прикипяло.
Изчакай да се успокоиш, след това мисли на спокойна глава.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 217
Дошло ти е вповече просто....То и на мен би...
Реакцията ти е абсолютно нормална.
Виж, съвет как да постъпиш от тук...не мога да дам. Аз трудно бих преглътнала това, но буйният ми нрав не ми е помагал особено. Така че, успех, каквото и да правите напред.... Hug

# 5
  • Мнения: 22 343
Не всички хора имат силите и настройката да се борят и да отстояват правата си.
Изглежда мъжа ти просто е от тези хора, които не умеят и не желаят да се борят.
Ясно ти е показал още първия път, че иска да се съгласи на това обезщетение. Ти си го притиснала, работодателите също...и той просто е искал да се измъкне от ситуацията.
Аз бих си поговорила с него, но не да стоя и да се цупя и сърдя. Така нищо няма да промениш, освен сама да си тровиш нервите.

# 6
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 416
парите са едната страна, но има и друга  newsm78

все пак сте семейство, заедно, един екип - следва и да се слушате - не само той теб, но и ти него  Peace

той очевидно не е искал да продължи тази битка по начина, по който ти си я виждала  Peace, да вложила си много усилия, но не си сама, ти си с него и не си виждала неговата позиция

говориш само за себе си - своите желания, своите виждания ... него чу ли го, видя ли го, усети ли го

не са само пари в живота, да - много са важни, но не винаги и не на всяка цена

убедена съм, че не желаеш да чуеш такова мнение и то ще поръси сол в раната, но е добронамерено и реалистично  Peace

С най-добри чувства   bouquet

# 7
  • Мнения: 4 668
Аз също бих била бясна ... Но подозирам , че има нещо за уволнението , което не знаеш . Може би точно заради това мъжа ти тихомълком се е съгласил на смешното обезщетение .
И как така има 35 години стаж по тази специалност ? Да не е на 60 години ...

# 8
  • Мнения: 2 563
Какво й пишете такива порицателни отговори, все едно не е ясно какъв е проблемът.  newsm78

Мъжът й се е наговорил с някакви външни за семейството хора да я ИЗЛЪЖАТ ЗАЕДНО и след това дори не й е казал, че се е споразумял както той е сметнал за добре. Представям си унижението й, когато е разбрала, че собственият й съпруг я е метнал, за да не му се налага да се занимава с нея. Това е отвратително. По този начин се отнасяме с деца на 2-3 годинки. Уговаряме се с другите в стаята да казваме, че бонбони свършиха и вече няма...

# 9
  • Мнения: 442
    venus1, права си в реакцията си.
    Щом мъжа ти не е имал куража да се бори за правото си ( или е премълчавал нещо, което би ви затруднило при делото) е трябвало да ти каже от самото начало, че не желае да се занимавате. Имате две деца, дългове, а той  сякаш няма сериозно намерение да си търси работа? Несериозен е в това отношение, при условие, че имате две деца и цялата тежест пада на твоите рамене... Поговори с него, колкото и да му е неприятно да го чуе, обясни му (въпреки че и сам го знае), че трябва да си намери работа, иначе ви е трудно. При две малки деца.... Това си е безотговорност към тях!
   Извинявам се за думите си и на теб, и на мъжа ти, но ти искаш мнения, а това е моето.
   Казвам го без лоши чувства, може би с притеснение и жал към теб. Трудно е да си намериш работа, но ако търси активно, ще успее. Стига да иска!

Последна редакция: вт, 27 сеп 2011, 22:20 от Нес

# 10
  • Seattle-USA
  • Мнения: 192
Maй това е върха на айсберга и вече ти е прекипяло. Ако не ти мине и да вземе да отшумява до две, три седмици, аз бих започнала да си мисля дали само това е причината.

# 11
  • Мнения: 405
Мисля, че мъж би трябвало да е адски широко скроен, за да приеме спокойно собствената му жена да го измъкне от проблем.
Освен това подозирам, че има нещо покрай уволнението, което той премълчава. Човек с чувство за вина обикновено се примирява по този начин.

А от твоя страна- ако аз бях на твое място- щях да побеснея. И сигурно нямаше да мога дори да се овладея.
Но незнам, защо си решила всъщност да вземеш нещата в твои ръце? Толкова ли не му вярваш на твоя мъж, че може да се оправи сам? Това ли е обичайния модел на взимоотношенията ви?

# 12
  • Мнения: 4 300
Винъс, едва ли някой тук може да разбере ситуацията ти точно и правилно. Чете твоя разказ и въпреки всичко е трудно да ти стъпим в обувките.
Щом се е стигнало обаче до
 Мразя го и не знам нали някога ще мога да му простя. Не знам къде да се дяна, не знам какво да правя със себе си.
мисля, че е време за damage control и за трезв анализ на ситуацията.
Опитай се да оставиш чувствата настрана и да прецениш сухо и отстрани. Да потърсиш истината за случилото се, и ако наистина продължаваш  да се чувстваш по този начин се опитай да ликвидираш миналото и да продължиш напред, помисли за възможностите, за евентуална помощ от близки и приятели, за пари и имущество.

# 13
  • Мнения: 654
Ще,ще му простиш,само време да мине.

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Абе, сухо и трезво! Какво сухо и трезво, като мъжът й в момента има късмет, че жена му не е избесняла тотално и не го е направила за две стотинки! Пак му щади самолюбието. Постъпката му е толкова слабохарактерна, че е трудно дори да се опише. Че ще й мине - ще й мине, ама такива работи не се забравят. Докато четях първия пост и на мен ми мина през ума, че може да има нещо около уволнението му, което той премълчава. Може нещо да е сгазил лука по-сериозно или да има предишни издънки, които са му опростили, или пък са го притиснали с нещо, възползвайки се от характера му. Във всеки случай е обидно отвсякъде за авторката. Ако изобщо може да се извлече някаква полза от случката е, нататък да си има едно наум, когато се бори за чужда кауза зорлем. Такова насила направено добро оставя много горчилкаи у двамата - единият се чувства унизен, а другият неоценен.

Общи условия

Активация на акаунт