Публикувана: 26 септ. 2011, 11:33 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2011, 13:53 ч.

Колко време след раздялата "прежалихте" бившия?

18 040
92
1

26 септ. 2011, 11:33 ч.

Мнения: X

Кога и как се простихте /вътрешно и окончателно/ с чувствата към бившия си партньор? Следите ли регистрациите му в сайтове за запознанства? Разпитвате ли общите приятели за връзките му? А детето? Изобщо идва ли някога момент, в който нищо речено и сторено от БНД не ви дразни?
Питам, защото за мен това е моментът, когато ще съм наистина свободна newsm68

# 1 26 септ. 2011, 11:37 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

В момента,в който в мислите ми се появи нов мъж,бившият излетя.

# 2 26 септ. 2011, 20:15 ч.

Мнения: 897

Кратко и ясно. Година преди да го напусна! .... Че и по-рано ли да беше... Може би година и 4 месеца.

А и не ме дразни, а просто го мразя, не го понасям органически!

# 3 26 септ. 2011, 20:42 ч.

Мнения: 7 325

Простих се с всякакви чувства като започна да ме разочарова. Това стана много много преди да се разделим. Тъпото беше, че след всеки нов шанс който му давах, той отново ми доказваше колко „не става“ а аз се заблуждавах, че не е дорасъл. Когато се разделихме не следях живота му, но той много държеше да съм информирана. Дразнеше ме не това че се опита да „мине“ всичко в Пловдив, а това че след всяка простотия ме държеше на телефона по цели нощи да ми обяснява или какъв боклук съм или колко много ме обича ( според настроението ). Момента в който престана да ми пука беше една конкретна случка - обади ми се една вечер и отново започна да ми сипе закани и забрани и аз го излъгах че имам намерение да сключвам брак. След минута мълчание ми каза „ Отказвам се от теб, от всичко свързано с теб и от това което е излезнало от теб “ Изпаднах в шок, че синът ми ще остане без баща. След истерията дойде спокойствието. Този човек престана да съществува. Е, след това е имало разни моменти в които ми е лазил по нервите с простотиите си, но не съм си го слагала толкова.
А истински свободна се почувбствах когато си взех съдебното решение и стъпих безпроблемно на Сръбска земя с детето.

# 4 27 септ. 2011, 17:49 ч.

Мнения: 448

Бях го прежалила още преди раздялата. Може би просто съм такъв характер.

Имаше една песен, дето ми напомня за тоя момент с раздялата: "Време е вече да изхвърлим боклука" Mr. Green

# 5 27 септ. 2011, 21:15 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: mandarinka в вт, 27 сеп 2011, 17:49

Бях го прежалила още преди раздялата. ...

И аз така, но ми трябваха няколко години да си го призная пред себе си. Sad

Не съм го следила, свободен е да се регистрира където си иска. "Приятелите" му обаче дълго време ми докладваха всяка негова стъпка и постъпка. Благодарение на тях разбрах за много неща ставали по време на брака ни, от които много ме заболя. Махнала съм го от скайпа, фейсбук и т.н,забранила съм вече да ми говорят за него.Реално ми трябваше около година за да го махна изцяло от живота си.

# 6 27 септ. 2011, 23:57 ч.

Мнения: 2 175

3 . преди фактическата раздяла се "простих" с него. Просто една сутрин се събудих и осъзнах, че той вече зад "гърба" ми..

# 7 28 септ. 2011, 15:15 ч.

Мнения: 2 723

Преди раздялата.
Исках да съм сигурна, че това е краят, преди да се разделим.
Адски ме беше страх да не превърна животът си и този на децата в поредица от събирания и раздели с татко им.
Така че изчаках докато не се убедих, че за мен това е единственото решение.
Егоистично и нечестно беше, защото живяхме така повече от година, но си спестихме много драми за в бъдеще.

# 8 28 септ. 2011, 16:14 ч.

Мнения: 54 294

Цитат на: Witchie в пн, 26 сеп 2011, 11:33

И аз , като Никси , търпях достатъчно време , за да се убедя , че вече наистина нямам чувства към него . Още преди раздялата .
За следене и разпитване - не са ми по вкуса тези неща и не съм ги правила дори като живеехме заедно . След раздялата пък ми е било все едно къде е регистриран и с кого се среща .
За другото , дали ме дразни - ами той е уникален в това отношение ! Mr. Green

Дразни ме , защото е неадекватен в отношението си към детето . Тя вече е на 12 , а той се държи с нея като с 3 годишно дете ! #Cussing out

Дори и тя се дразни !
Но , това е положението , има хора , които никога не порастват ...

# 9 28 септ. 2011, 19:41 ч.

Мнения: X

Цитат на: mandarinka в вт, 27 сеп 2011, 17:49

Май всички БНД-та тук са много омразни. Изобщо не намеквам,че не си го заслужават...и вероятно многократно са печелили, доказвали и затвърждавали мерзостта си.

А няма ли някоя с "американска раздяла", тип "хаййй, да съберем бившите и настоящите половинки у нас за Коледа" или "да излезем с децата на пикник"? Добри познати?

# 10 28 септ. 2011, 19:52 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Намразих го след развода, преди това просто спрях да го обичам и уважавам поради ред причини,които той все още отказва да осъзнае.
И да,имах желание за цивилизована раздяла, дори предложих веднъж месечно например заради децата да излизаме заедно на вечеря или само разходка. Но той беше толкова зает да си играе на подлец, заради това че някой се е осмелил да не го иска, че успя да ме накара да го намразя. Сега нямам никакво желание да го виждам.Комуникираме си само,когато е изключително наложително. Няма да му простя държането му към децата ни.

# 11 29 септ. 2011, 08:06 ч.

Мнения: 448

Цитат на: Witchie в ср, 28 сеп 2011, 19:41

Цитат на: mandarinka в вт, 27 сеп 2011, 17:49

Май всички БНД-та тук са много омразни. Изобщо не намеквам,че не си го заслужават...и вероятно многократно са печелили, доказвали и затвърждавали мерзостта си.

Хич не ми е омразен. Просто не го забелязвам - нищо, че е 2 метра висок. И от това най-много го боли. Не ми е мъчно, не страдам и не съжалявам, нито за годините с него, нито за раздялата. Като гледам снимките от сватбата ни, все едно списание разглеждам...Все едно просто не е моя живот.

Ако не беше станало така, дъщеря ми нямаше да има най-прекрасния татко - вторият ми съпруг. Щеше да живее с посредственото вяло подобие на обич и редкия благоприлично - моментен интерес на биологичния си баща. Peace

# 12 29 септ. 2011, 09:19 ч.

София
Мнения: 4 035

Много преди реалната раздяла беше спряло да ми пука къде и с кого ходи, има ли връзка и т.н. Приятелите му не са ми докладвали нито тогава, нито сега, защото той просто няма приятели, а малкото хора с които поддържа някакъв контакт, винаги е държал на страна от мене. Когато дойде моментът на раздялата вече в мен имаше само непоносимост и адски много нерви само при мисълта, че се прибира, но и аз по тертип на момичетата по-напред бях убедена, че ако си тръгна ще е завинаги и исках да съм убедена.
А колкото до дразненето - дразни ме и още как, на моменти даже ме вбесява с неадекватните си реакции и постъпки или когато реши да ми се прави на мъж, ама ми минава, все пак не сме се счупили от разговори и срещи.

# 13 29 септ. 2011, 10:40 ч.

София
Мнения: 1 124

Позволявам си да използвам мнението на Никси, Торнадо и happy mama, при радялата не изпитвах никакви чувства към него, успя да убие всичките ми чувства и мечти бавно и мъчително след като малката се роди, в момента в който започнахме да живеем самостоятелно след като тя се роди, видях толкова черти в него, които много добре беше прикривал докато живяхме при моите или при неговите родители. Почувствах се сама и изоставена точно тогава.
Никога не съм го следила или информирала какво прави, бях му дала свобода и ултиматум - ако направиш някоя издънка, взимаш си парцалките и забравяш за нас. Той дали е правил нещо не ми пука, а и честно казана не вярвам да е правил нещо, толкова е залупен, че не е истина, факта че му бях първо гадже, когато беше на 22 го доказва ooooh!

.
Ако разбирам нещо за него, е съвсем случайно Peace

, но бога ми от 1 година сме разделени, още ме боли и не съм си простила за 10те пропилени години и даването на милиони шансове Tired

, а хем не съм сама сега имам си рамо на което да се облегна и най-тъпото е егати и гадни навик да се обръщам към новия с името на БНДто от време на време, и ми идва да се #2gunfire

# 14 29 септ. 2011, 12:39 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Не знам точно кога съм спряла да изпитвам нещо към него. Окончателно спря да ме интересува няколко месеца преди да се запозная с настоящия. До тогава все е имало нещо предполагам, ама си е било на умирачка и по-скоро заради детето. Не го следя в интернет или където и да било, не знам, а и не ме интересува нито къде е, нито какво прави. Не го мразя, не му се сърдя и не го обвинявам в нищо - човека си е такъв какъвто е, жал ми е само за детето, което страда заради него.
Информация какво прави нямам, но ще се радвам ако е щастлив и е намерил това което търси. Нашият БНД не е лош човек, просто не е моят човек.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: