Проект на ДБМ , „Ел Пасо” – хипотерапия с децата от ДДЛРГ, с.Доганово.

Благодарение на закупените гуми, днес, децата от Доганово отново посетиха ЕлПасо. Казвам благодарение, защото в противен случай план Б, беше да не ходим, а чак за Коледа директорката да уреди друг транспорт, понеже би било много опасно в планината да се качва бус без зимни гуми, да не кажа самоубийствено, незаконно и т.н.

Та   "Очерци по ЕлПасовските приключения 2"

Хареса ми заглавието и ако, другите пишещи минидокладчетата, се съгласят ще продължа в този тъй популярен стил ............................

Днес, времето напук на всичко и всички беше УЖАСНО хубаво. Целия ден ни огряваше прекрасно слънце, та чак се припичахме. Е, отвреме навреме се прибирахме близо до печката за да не замръзнем от декемврийското слъчице, НО не усетихме и за миг СТУДА........
В сърцата на всички деца и най-вече в очите, се четеше топлина, радост, свобода.................Усмивките им стават все по-широки и по-широки. Трудно се описва, може би трябва да си вземем и писател с нас, за да може да ви пресъздава чувствата и емоциите, но докато намерим подходящ, ще ни търпите нас с нашите излияния  

Децата днес малко позакъсняха   имали са малки проблеми по пътя, изключително и само стомашни   Докато един е .......връщал закуската, а другия се е подигравал и той е започнал, и така се наложило малко да почиват, да се освестяват и така им беше започнал прекрасния ден. Но дойдоха  поизмиха се от преживяното, подишаха чист въздух и започнаха да дивеят.
Нашата домакиня беше сготвила топла манджа и тъй като не искахме да изстива първоначално имаше време само за разходка и гоненица по полето. Отидохме до групичка коне, дадохме им моркови и се върнахме да похапнем.
След хапването имаше свободно време за да се помотаят, да пощуреят и да им спадне храната, с цел да дойде и най-чаканата от тях част на деня - ЯЗДЕНЕТО.
НО, да е чакана, да е чакана, КОЛКО да е чакана   Оказа се, че имало и други забавления в ранчото, толкова впечетлителни, че накрая не искаха да се качват на конете  
През почивката децата намериха начин и влязоха в къщичката на зайците, помагаха и гледаха как се оседлават няколко коня, храниха с моркови, играха с котките и кучетата.
Тук ще спомена, че към екипа на Мартин и Вероника в ЕлПасо се е присъединил Иво, техен приятел, който ще живее там. Когато пристигнахме той беше започнал да строи къщичка за куче. Децата не го отбелязаха това много много, НОООООООООО изведнъж се присламчиха към него и започнаха да му помагат един по един   Естествено, доста е трудно 7 деца и един възрастен да строят ЕДНА къщичка за куче, затова мъжете започнаха да им показват как се секат дърва. Оказа се, че по-голямо забавление от това няма на земята, започна надпревара кой да е секача   и толкова се разгорещиха, че когато ги викнаха да яздят имаше реплики от рода "ОХХХХХХХХХХХ, айде да се НАЯЗДЯ и да свършвам"  
Сеченето на децата бе прекъснато от невероятно шоу, от което мъжете в ранчото останаха без дъх ( едната от жените се включи с пълна сила в цепенето на дърва). Нямаше мъж, който да не изцъка с език, да не я похвали и да не си я поиска за жена, защото освен, че цепи дърва, тя е прекрасна, красива, умна и добра! А ДЕЦАТА, те я обожават, защото тя е винаги лъчезарна и освен в рядките случаи когато се налага да е строга   тя се забавлява с тях много и те я обичат безкрайно! ПРЕГРЪЩАМЕ ТЕ, МАЛКО МОМИЧЕ, С ГОЛЯМО И УСМИХНАТО СЪРЦЕ!

Отново ни дойдоха нови идеи, изникнали от тази ситуация, които се надяваме да осъществим. На децата им харесва да правят разни неща с ръцете, със земята и се надяваме, че освен всичко ще започнем лека полека да ги учим и на занаяти.

За ездата и конете, какво да ви кажа.....няма по-щастливи деца на земята от тях, когато се качват на коня. Повечето от тях вече управляват сами кончетата. Днес яздиха със седло в загражденията и ги пускаха сами да държат юздите и се справят прекрасно, най-вече, много много им харесва.
Споделям, че едно от децата заеква, НО когато е в ЕлПасо говори плавно и ако човек незнае няма как да разбере, че има проблеми с говора. Психоложката на дома сподели, че този ефект изчезва веднагически когато се върнат и детето отново заеква.

Незнам дали успях да предам всички емоции, които изплуват горе в планината, но случайни неща няма и се надявам ЕлПасовските приключения да са все така приятни.  

  Кари да каже кой поред е номера на Елпасовските преживявания

Вчера, 27.12. беше поредното ходене на децата в ранчото и то се превърна в приключение, включващо пързаляне с найлони, кетерене и криене из балите със сено и ..........дълго чакане на белобрадия старец.
Децата дойдоха в указаното време , ние ги посрещнахме , а в топлата, пригодена за деня кухня(всекидневна и всичко останало) ги чакаше вкусен гулаш, приготвен от домакина Мартин. Децата като че ли най-много искаха да видят Иво ( приятеля на домакините, който вече живее там ) и тръпнеха да погледнат какво става с къщичката на кучето, която и те строиха  предния път. Къщичката беше готова, а те леко разочаровани  Денят им в ранчото започна с пързаляне с чували( найлони) , а около тях по пързалката бяха и всичките кучета (около 5) . Били ( огромен грухтящ добряк) бе най- активния на пързалката и активността му се изразяваше в това да спира по какъвто и да е начин пързалянето. Особено моето
 Децата обядваха , много им харесва гулаша, а той пък е приготвен от екологично месо от тамошните бикове.
След обяда с пълни стомаси се запътихме към полето с кобилите за да им дадем моркови . Решихме да не яздят ,  а да поиграят около конете, да ги разходят и просто да са около тях. Иво водеше децата, ние просто бяхме излишни  , а децата го следваха като войни вожда си. Бяха много смешни. Пресякохме реката и с пълна газ се тичаше в посока кобилите. Търсеха Весна за да я питат дали ще се качва в планината за подаръците им от дядо Коледа. Повярвайте ми, няма такава емоция, не може да се опише с думи гледката.
Даваха моркови, играха с вечните бунтари- джакръселите , галиха кончетата и им говореха , скачаха по балите с Иво, криха се из тях и така докато не стана време да се връщаме в базата за да се подсушим и преоблечем, в очакване на изненадата. Подготвихме сладка трапеза, подредихме всичко и зачакахме

В един момент телефона на Вероника звънна и нашия приятел Влади й каза, че е намерил Весна, натоварена с чували , идваща от планината. На децата очите станаха на понички , стаята утихна и в един момент както седяха само се видя облак от тичащи полуголи деца, които се струпаха на студа отвън . Виждаше се Влади, който водеше кобилата Весна , в мъглата се виждаха ясно силуетите им , децата потропваха превъзбудени, а ние се суетяхме повече от тях. Мале, каква суматоха настана. Колкото и да се опитвахме да ги укротим (заради кобилата) положението бе леко извън контрол. Вероника и Иво поеха чувалите от Весна, а децата са втурнаха да я милват и целуват, да й благодарят.
Влади я отведе при останалите кобили и се върна при нас. През това време ние раздадохме подаръците , децата хапнаха сладко и плодове, поеха си дълбоко въздух и се насладиха на подаръците си. Тръгнаха си около 17.00ч. и както разбрах днес, са заспали веднага в буса. Така чак до дома в Доганово. За първи път не са повръщали. Обикновено така правят заради завоите.

Вчерашният ден аз няма да забравя, какво остава за децата.
За всичко това "вина" имат Вероника, Мартин, Иво, Влади и всички хора, които посещават ранчото и бяха закупили подаръците за децата. Хората (няма да казвам имена  ) бяха дошли специално за събитието горе в работен ден. Бяха се организирали и подариха специални моменти на децата.
На нас също.

Днес има отново много хубави новини, свързани с проекта, а те са, че МО(министерство на отбраната) ще дари не малко количесвто движима собственост за нуждите на проекта. Обиколката ни днес в поделенията около София с Мартин и Оля(директорката на дома) даде резултати, които дори и ние не сме очаквали. Когато финализираме детайлите, ще пишем . По тази част от проекта работим от около 2 месеца и сме особено радостни,  че има резултат. Стане ли, там горе в ранчото ще направим едно място, което ще е подарък за тези и за всички деца след тях, които ще се включват в този проект. Да се грижат за себе си, за животните, да се трудят и учат на навици, да оцеляват, да отглеждат животни и растения, да яздят..... Идеи имаме МНОГО и ще ги осъществим, както с подкрепата на хората от ранчото, така и с всички вас, които ни помагате и  в момента. Много сте, благодарим ви!

Снимки по-късно на сайта и на фейсбук  

Здравейте lavender и Karish!
Много се радвам, че и в България вече има организирана такава езда-хипотерапия. И нашите деца със специални нужди имат нужда от нея, колкото по-често, толкова по-добре. Въпроса ми е, дали в това ранчо има/или ще има (в бъдеще) възможност и деца с увреждания да правят хипотерапия? Така да се каже, ще има ли рампа, от която да могат да се качат (за инвалидни колички) и евентуално тоалетна пригодена за това (с по-високо седало и необходимите дръжки за извършването на прехвърлянето; мивка на подходяща височина и т.н.)? Тъй като и нашата организация ( Сдружение Спина бифида и Хидроцефалия) е нова и тепърва ще създаваме контакти с различни организации и фирми, когато прочетах темата си помислих, че ще е много полезно да влезем в контакт с вас и да разберем какви са условията в това ранчо. Тук, в чужбина, тази терапия се поема от здравната каса и децата ходят един път седмично на хипотерапия. За съжаление в България все още това не е така...
Ще се радвам на всяка информация в тази връзка...
Благодаря ви предварително   

Здравейте,
За съжаление чак такива удобства все още няма. Ранчото е процес на строеж, тъй като се гради едва от 2-3 години. Честно да си кажа там даже няма удобства, такива каквито ние сме свикнали да има в съвременния свят. Пътя до там е почти черен, в самото ранчо всичко е с естествени пътеки, колички биха минавали много трудно. Собствениците се придържат към природосъобразния начин на живот, въпреки че има и доста съвремнни техники там - като сателитна телевизия, интернет, фотоволтаични колектори на енергия ( електричеството в ранчото се добива само от светлинна и слънчева енергия).
Това което мога да направя е да питам дали имат принадлежности за езда за деца с различни двигателни проблеми и как биха могли да осъществят евентуално нещо такова.
Надявам се, че съм отговорила на въпросите. Можете да ни търсите за други такива и на нашите телефони или на e-mail адреса.

 

Karish, благодаря за бързия отговор   
Ами и аз така си помислих, че още всичко е ново и евентуално още в строеж и ако е възможно, един вид, да се предвидят тези неща, ако има желание от страна на собствениците на ранчото, разбира се, и затова побързах да “пусна“ и нашата идея тук... За да не е твърде късно после...
Нищо не пречи всичко да е природосъобразно, но и да е подходящо за деца с увреждания. Но явно това няма да е ранчото за тях...    Ще се надяваме в бъдеще и други млади хора да имат подобни идеи и да са готови да работят и с деца със специални нужди.
Идеята е страхотна и се радвам, че така се стараете и помагате на толкова дечица от домовете   
Продължавайте все така и за напред! Успех!
 

По принцип това е ниша в социалните услуги. На самите собственици едва ли им беше хрумвало да правят това, което в момента поравят за децата от Доганово ако нес е бяхме натресли ние

Според мен по-скоро трябва да се мисли за проект с финансиране , за да се изгради всичко необходимо за деца с такива потребности. Може да се мисли и кандидатства
Ще разпитаме скоро дали в момента има възможност , но според мен за сега ще е трудно проходимо за децата.

"Очерци по ЕлПасовските приключения 4"  (едно си баба знае, едно си бае)

Вчера беше поредното ни ЕлПасовско приключение с децата от дома в с.Доганово. Аз(Кари) и нашата приятелка и добровлка Ваня потеглихме от София към ужасно снежната Витоша . Пътувахме бавничко, че всичко беше заледено, а пътя към Ел Пасо е с доста завои и тесен. Пристигнахме навреме и започнахме приготовленията за да можем да посрещнем децата и да се захващаме за забавленията и работата. Вероника беше започнала да прави обещаните спагети за обяд и ние се включихме къде с компания, къде с малко помощ. И започна голямото чакане  За съжаление децата закъсняха доста и дойдоха чак към 13:00 часа. Времето беше много променливо и за първи път разбрахме какво е да си в планината през зимата, на всеки десетина минути ту грейваше слънце , ту задухваше виелица. Бяхме предвидили дълго пързаляне преди обяда, но го съкратихме, а и на децата бързичко им стана студено и мнооооого мокро . Започна първото преобуване и преобличане, след това хапнахме вкусни спагети, постоплихме се, поприказвахме и се подготвихме да излизаме.
Тъкмо излязохме и искахме да тръгваме на разходка и езда и изникна проблем с конете и всички се втурнаха в посока развълнувалите се коне. С надежда, че нашия приятел Валди ще се включи с по-научно обяснение на проблема, само ще кажа, че един от жребците беше влязъл при кобилите и затова всички бяха в паника. На първо "четене", какъв ли проблем може да създаде един жребец на кобилите, но явно нещата бха сериозни, защото същия този жребец получи закана от Мартин да бъде вързан няколко дни докато се успокои явно. Естествено добрата душа на Мартин не издържа и още преди да си тръгнем коня вече беше пуснат .
След като вълненията отминаха тръгнахме на много кратка разходка, естествено в най-голямата виелица , да нахраним кончетата с моркови и да пояздят децата за по няколко минутки. На някои им стана много студено и бързо тичаха обратно, но накрая всички щасливи и много боси пред печките пиеха горещ шоколад, смееха се и гледаха доволни. Оказа се, че имаме и музикант сред нашите млади приятели, който ни посвири на една тарамбука и присъствахме и на безплатен концерт. ( Уточнявам, че в дома идват музиканти, които обучават част от децата на ударни инструменти. ) .
За съжаление децата тръгнаха по светло и пропуснаха най-прекрасния залез, който сме виждали там досега, но се надявам, че тепърва ни предстоят още много такива, както и невероятни преживявания, а лятото и за по няколко дни.
Благодаря на Вероника и Мартин за търпението и гостоприемството и на всички техни гости в ранчото, които всеки път помагат и приемат децата като свои.   
А на Ванчето какво да кажа  нямам думи, Благодаря ти Ваня, че си с нас и се надявам още дълго да си наоколо.

В събота, 24 март, предстои подновяване на посещенията в "ЕлПасо". Незнам за децата, но ние сме изключително развълнувани, че след двумесечно прекъсване ще ги зарадваме  и ще започнем със сериозната работа  
Подготвяме много изненади за децата, придобиване на много нови знания и ще се радваме да ги споделяме с вас непрекъснато. Ще имаме в ранчото наша си градина, за която децата да се грижат , с овошки и зеленчуци, а много скоро децата ще си имат и техен дом там, за който също да се грижат напълно оборудван и където,надяваме се да изкараме с тях голяма част от лятната ваканция.

  

Обявяваме сезона за открит     

Малко се забавихме с отчета, но ще  ни извините, бяхме унищожени от умора след двумесечно мързелуване под юрганите.

И така след два месеца прекъсване, поради неблагоприятните климатични условия, децата от Доганово се завърнаха в ранчо ЕлПасо на 24 март(събота). Всичките седем - здрави, засмяни и с голям ентусиазъм пристигнаха към 11:00 часа заедно с госпожица Силвия. Там ги чакаха всички постоянни посетители - Влади, Светльо, Мария, малката Влади,Иво, Мартин, Вероника, конете, кучетата, котета ииииииииииииииии прасетата .

Денят започна с разходка и яздене. За съжаление малките ни приятели, явно са отвикнали и имаше много мрънканици, изморени,но най-накрая все пак всички бяха доволни защото пояздиха и поиграха на воля.

След вкусните "брамбуреци" ( огромни картофени кюфтета), които беше приготвил Мартин, починахме малко и се насочихме с интерес към изненадите, които ни беше приготвил Иво. Първо видяхме истинска военна палатка, после Иво ни показа как се разпъва, а пък децата ни показаха как за секунди могат да я напълнят с маса и столове и да се риентират, още по-бързо, къде са чашите и питиетата . И тъкмо като по поръчка запръска и дъжд, от който се скрихме в палатката.

За щастие малкото дъждовни облаци искаха само да ни сплашат , но видяха че не се даваме и запрашиха нанякъде. А ние, се отправихме за поредното приключение с нотки на полезност . Всеки път когато посещаваме ранчото освен, че учим различни неща, ние помагаме и за отглеждането на животните, за почистването на тревните площи. Така, че този път се отправихме да почистваме купчини съчки, които Иво беше събирал за да почисти покрай реката. Запалихме и огън.

И за съжаление на най-итересното нямахме фотоапарат. Гледката на десетина дечурлига, гонещи прасета, затъващи в галта и ....... на прасетата, хвърлящи се да уловят мъничетата, е гледка която едва ли някога ще видя отново. Стресната от видяното се опитах да ги извадя от там, но никой не ме чуваше естествено, къде къде по-интересно беше гонитбата с две огромни прасета и десетина мънички ( и нямам предвид децата )    и хвърлянето в калта .

Децата бяха доволни!

Скоро отново ще сме там и надяваме се все по-често.

Основната ни дейност, както повечето от вас знаят, е в полза и за благото на деца в риск от изоставяне, деца растящи без родителска грижа и семейство, младежи напускащи държавните институции. Постигаме целите, не чак толкова тихомълком вече 7 години, с най-различни средства – участие в работни групи за промяна на законодателството, писане и изпълнение на по-малки и по-големи проекти, организиране и участие в протести, ежедневна подкрепа на семейства в крайна бедност чрез морална, материална и специализирана помощ. И всичко това е супер, защото искаме да го правим и да се случва. Оказва се обаче, без да сме водили точна статистика, че може би едва 10% от нашата работа е това,  което помага пряко на децата и техните семейства.

        В   6 града на България  всеки ден, по средно 10  доброволци, дават от своето време за постигане целите на организацията. Още безброй други като тях, които намират по час-два-десет  всяка година,  помагат за да върви всичко в нашата невероятна машина, наречена ДБМ.

Всъщност се оказа, доказа и показа, че 90%, за съжаление, в нашата работа не е, ама въобще, свързана със социалните дейности.

Всичките тези десетки доброволци помагат ежедневно в товаро - разтоварна дейност на дарения, подреждане, подбиране и привеждането на даренията във вид, който да можем да дадем на децата. Преносно-превозни действия се извършват по няколко неофициални канала, специално за нуждите на ДБМ – куриерските фирми ряпа да ядат пред нашите приятели(дарители), поемащи вече няколко години превозването на дарения от София и до всяко едно от звената и други градове.

Организирането на базари, партита и различни акции за събиране на средства и дарения са едно от любимите ни неща и можете спокойно да ни възложите това задължение по вашата сватба, кръщене на детето ви или фирмено парти и то ще бъде изпълнено с лекота, без да разберете, че сте организирали събитие и да дойдете като на гости на собственото си парти. Десетки хора, които в повечето случаи не са се виждали на живо „запретват” клавиатури и започват да правят рекламни материали, сувенири, прессъобщения, покани, резервират зали, кетъринг, намират водещи на събития.

И много други дейности извършват нашите доброволци занимаващи се със социални дейности......

 

Черешката на тортата обаче, прибавихме в актива си в последните около два месеца.

Това ще е един кратък разказ за 7 деца, 2 военни фургона и една жена, както и някои дребни нещица.

Децата са нашите най-малки приятели от дома за деца до 18г. в с.Доганово, участващи в проекта „ЕлПасо”. Проектът стартира през Август 2011г. Жената е двигателя на цялата тази огромна и сложна машина ДБМ, Росица Букова, вечно тичащата, вечно координиращата, вечно правещата, както ще разберете и от фоторепортажа по-долу. Със сигурност първите герои на разказа са обичайни за нашата фондация, постоянни участници в събитията, но фургоните, ах фургоните…те са вече нещо ново.

  Тъй като ранчо „ЕлПасо” е новопостроено стопанство от няколко млади ентусиасти, там нямаше такива битови условия, каквито ни се иска да имат децата, които се обучават на езда, грижи за животни, растения и много забавления. Така че, се зароди още в началото, идеята да се обърнем към Министерство на отбраната да ни дарят няколко вещи (приспособления, придобивки, движими вещи) за да помогнем децата да се чувстват още по-добре в ранчото, да си имат свой кът, за който да се грижат . Речено-сторено, след като има идея, тя трябва да се следва до край, който край беше факт точно преди седмица на 29 март с превозването на два военни фургона за целите и нуждите на децата от с.Доганово. Цялата масирана операция отне около 3 месеца, десетки официални писма и мейли  между министерството, община Елин Пелин, където се намира дома, ДБМ, директорката на дома, дарители и приятели от ранчото. Дарението от Министерство на отбраната е в полза на дома в с.Доганово и за целите на два проекта - нашия „ЕлПасо” и шивашко ателие за децата в дома. То включва 2 военни фургона, полева кухня, пълно обзавеждане за кухня от тенджери, чинии, черпаци и прочие други дребни неща, дюшеци, походни легла, палатки, походни столчета, сгъваеми маси, спални чували, одеяла, възглавници, лопати.

  За съжаление министерството и община Елин Пелин не можеха да осигурят транспорт и с това се зае нашата крехка, но ужасна упорита „основа” на фондацията – Роси.

  Трудното започна, когато установихме, че единственото превозно средство, което може да извози фургоните е „Седлови влекач с равно седло”. ДА и ние се ококорихме при това словосъчетание, не само Вие. Е, разбрахме, видяхме и намерихме такова нещо за една седмица и се преквалифицирахме междувремнно, което пък е и полезно в края на краищата. Когато няма да има вече нужда от нашата организация, АМИН, ще можем да се насочим към всякакви логистични дейности.


Изключително сме благодарни на МО, общ. Ел. Пелин, Оля Ленкова, екипите на поделенията в гр. Божурище и с. Доброславци, РУП гр. Ел.Пелин, които подсигуриха полицейския ескорт и най-вече ....... на Володя, сърдечни прегръдки от всички нас!

Има снимки на стената ни във фейсбук

От този месец започваме интерсни дейности в ранчото. Собствениците са подготвили на децата терен за зеленчуково-плодна градина. Идеята е децата да се грижат за зеленчуци, които с наша помощ ще отглеждат и ако има по-сериозна продукция, да носят за всички деца в дома в с. Доганово. Вече са закупени овошки и е обособено място за билки, които обичат влага. Обосебена е и градина за зеленчуците. Проучването на терена показа какво ще вирее там и за момента не можем да си позволим сами да си закупим необходимите семена и разсад. След съгласуване  стигнахме до извода, че ще молим за няколко неща. Тях ще садим и отглеждаме. Височината на терена е 1260м. и приемаме  идеи  Предпочитаме , който има възможност да ни дари директно разсад и ние ще го насадим.
1. Фасул
2.Домати
3.Моркови
4. Тикви
5. Тиквички
6. Магданоз
7.Краставици
8. Лук

Благодарим предварително   

На 12ти април , Велики Четвъртък , отново бяхме в ранчото.
Децата пристигнаха  на време , очертаваше се страхотен ден, какъвто и стана . Ваня остана с децата в ранчото, а Роси и Вероника поеха към Самоков, където имаха среща с местен собственик на дърводобивна фабрика. Защо? Защото идеята е военния фургон да придобие вид на къща и задачата бе да просим дърво за облицовка на фургона. Обещанията са за дарение на този дървен материал, а  хората от ранчото ще свършат останалото.
Докато Вероника и Роси отсъстваха, Иво, Ваня и Мартин разходиха  децата и  им показаха вече изораната площ за зеленчукова градина. Запознаха  ги с идеята за тази градина и  им показаха вече засадените овошки. Разказаха им какво ще правим всички ние освен ездата и грижите за кончетата.
Вероника приготви така обичаното от всички пиле с ориз и децата приятно уморени от разходката, се справиха с обяда много бързо. Имаше идея да обядваме във фургона , но Мартин го ремонтира отвътре и решихме да го отложим за следващия път.
Този път имаше и три нови дечица . Някои от редовно посещаващите ранчото са си отишли при роднините за празниците и решихме да не проваляме качването, а да доведат други деца. Каките бяха много ентусиазирани и с радост се запознаха с обстановката.

След вкусното пиле с ориз последва така познатото хващане на кончета за езда от полето,  ресането им,  оседлаването и разни други дребни грижи за Джак и Весна. Първата група пое на разходката, а останалите имаха първия си урок от Иво и Роси за билките, опознаването им и дори събирането на някои от тях. Обиколихме доста голямо пространство и събрахме много подбел . Навестихме кочината с любими приятели и проверихме добре ли са телетата и всичко ли си имат.
Времето беше променливо и се молехме да не завали. Не заваля и втората група пое на езда. Новите деца се справиха блестящо и някои с успех преодоляха страха си от животните.

Останалите от нас започнахме да приготвяме терена за боядисването на яйцата, които госпожа Катя донесе от дома. Сварени и още топли яйцата чакаха Е, не чакаха дълго и скоро настана суматоха кой кое и в какъв цвят да си нашари яйцето.
На финала имахме много великденски яйца , няколко разсипани бои, начервени детски бузи  и една специална кошница за Вероника от децата

За момента имаме осигурени за да посадим малини, къпини, ягоди и няколко овошки. Молим, ако някой има възможност, да ни подари изброените в горния постинг зеленчуци 

 

 Пак бяхме в ЕлПасо. Четете за нашите приключения на сайта:

http://www.fdbm.org/bg/news_article_37.html

 

" Ранно летни приключения"

В четвъртък след кратко затишие, отново с голямо нетърпение всички се озовахме в ранчото. В 11.00ч. децата пристигнаха, а ние ги очаквахме. Програмата ни за деня бе планирана и строго разпределена. Очакваше ни дълъг и изпълнен с много емоции ден.

Първо, Иво заведе всички ни да се запознаем с новите обитатели - две ярета и тяхната майка. Оказа се, че малките животинки си нямат имена и те веднага се сдобиха с такива-Криси и Марти. Установихме, че не са страхливи и набързо се озовахме в положение да бъдем отблизо и взаимно опознати  от тях.
Дневното меню включваше картофи на жар и първата ни задача бе да си накладем огън с Иво , за да можем да си приготвим картофите. С общи усилия и с много наставления от Иво, огънят пламна, а ние го оставихме и се запътихме към следващите занимания.
Разделихме се с децата на две групи и всеки се зае да прави онова, което трябваше.
Едни от нас тръгнаха към полето за да хванат кончетата за езда , а останалите тръгнахме с Иво към зеленчуковата градина. Тук е мястото да благодарим на всички, които ни изпратиха всичко необходимо за градината и така желания от нас разсад от най-различни зеленчуци и плодове.
Засадихме домати, поливахме вече посадените и разбрахме кое какво е, как се отглежда, колко голямо пораства.......какви зеленчуци узряват и за колко време.
Децата опитаха и  вече узрелите ягоди от ягодовата пирамида. След това, докато едните още яздеха зеленчуковият отбор тръгна да бере билки. В момента  планината е една малка цветна градина и всички много се радвахме на този шарен пейзаж. Набрахме си бъз, мащерка, живовляк, жълт кантарион , бял равнец и лайка. Научихме се кога и как се берат билките . Сложихме ги на подходящо място и вече са сушат във фургона. Ще наберем още и когато са готови , децата ще си ги занесат в дома.

Обяда бе опустошен за броени минути, групите размениха заниманията си и така почти неусетно мина времето. Гонихме водни кончета покрай реката, играхме с кучетата, хранихме най-малкия обитател ( едно сладко черно кутре) , брахме цветя за г-жа Цветанова, загубихме се в огромното цъфнало поле на ранчото.......и накрая се събрахме около жарта с картофите. Хапнахме най-вкусните картофи и осъзнахме, че сме забравили най-хубавото нещо, което може да се приготви на жар. Царевица! Но, следващия път няма да я забравим.
Всички бяхме много изморени, но и много доволни, потъркаляхме се с Вероника и Иво покрай реката. А миризмата на мента(която се носеше от реката) и печени картофи беше омайваща . Стана време за тръгване, качихме се горе около "базата" и в 18.00ч. децата потеглиха.

И така........имаме си градина , факт. Ще се грижим за нея и ще си произведем зеленчуци. Ще очакваме с нетърпение следващото посещение и срещите с Иво, Вероника и Мартин.

Поредно посещение в ЕлПасо осъществихме в сряда, 27 юни.
Децата, естествено с широки усмивки, пристигнаха към 11:00 часа в ранчото, където този път ги чакаха не един или двама доброволци, а цели четирима, сред които и Ирена Милянкова. Децата вече я познават от Коледното им парти и други мероприятия, в които тя се е включвала, но пак се зарадваха много и по-късно на дълго и нашироко я разпитваха за кариерата и като актриса и модел. 
С нас бяха още кака Ваня и кака Снежи.
След като определихме кой ще е отговорен за обяда, заедно с Ирена, другите потеглихме на кратка разходка да търсиме козлетата и техните родители . Много се радваме, че  вече е топло, защото никой не лишава децата от огромното удоволствие да джапат в студената рекичка и те непропуснаха момента да го направят.
Докато се разхождахме Иво напали огън, за да може да сложим отново картофи и царевица в жарта.
След вкусния обяд, децата се разделиха на две групички. Докато едните яздеха, другите беряха билки и помагаха на Иво, а сле дтова се смениха.
В екипа на ЕлПасо има още двама човека, Нели и Митко, които помагат за хипотерапията на Вероника и за животните на Иво и Мартин.