Драматичната любовна история на една разведена жена!

  • 2 560
  • 11
  •   1
Отговори

Анкета

Липсва ли ви семейния живот?

Опции:

  • Мнения: 3
Здравейте мили дами!  bouquet
Дълго време търсих подобна тема, но така и не открих и именно заради това направих. Ще се радвам, ако има и други жени, с които да излеем тъгата от живота си, тъй като напоследък често мисля колко е важно споделянето, дори и за затворени хора като мен.

Последна редакция: пн, 19 сеп 2011, 22:07 от Veneta Alexandrova

# 1
  • Мнения: 1
Здравей, добре си замислила да направим тема, в която да споделяме... На мен лично ми е много по лесно като пиша...  От заглавието разбирам, че си разведена, разкажи за пътя, който си извървяла. Аз не съм разведена, засега, но не е нужно да съм, за да бъда съпричастна и да споделя моите неуспехи в личен план... Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 15 910
Чак пък драматична?
Живота продължава, вдигаме глава и вървим напред. Колкото и изтъркано да звучи - това е действителността.
Знам, че в началото на разведената и е трудно, но постепенно всичко се намества.
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0 тук има много теми за разведени и планиращи развод.

# 3
  • Мнения: 3
Благодаря ви за съпричастието. Всъщност аз се развеждах 2 пъти, но първият ми брак беше пълна ''комедия'', ако мога така да го нарека, понеже се ожених 2 месеца след като навърших 18... абе, пълна трагедия беше този ''брак'' в ОГРОМНИ кавички. След 3 месеца се разведохме и това беше, но въпреки всичко до ден днешен сме много добри приятели.

Вторият ми брак обаче преобърна живота ми, НАПЪЛНО! За него ще разкажа по-нататък, тъй като тази част от живота ми не може да бъде описана с две думи.

В момента съм сгодена, но не съм сигурна дали наистина искам да направя следващата крачка. Въпреки, че обичам човека, с когото живея, не мога да преодолея всичко случило ми се през последните години. Той всъщност не знае нищо. Знае само, че съм била омъжена и преди. Отначало ме питаше, но макар и да исках да му споделя всичко, нещо ме спираше и дотам. Млъквах като сърдито дете и той си помисли, че му се сърдя за въпросите, а не беше така. Сега обаче, когато се колебая за всичко и искам да му излея душата си, той не ме пита, а аз не мога просто така да му ''избълвам'' всичко. Ако знаех, че няма да накърня ничии чувства, повярвайте ми, щях да отложа всичко и да продължа като една щастливо разведена жена, макар и да не е така.

Надявам се, че не съм ви направила МНОГО лошо впечатление, но да ви се похваля-скоро ще си имам племенница и в момента съм много щастлива, наистина.

Моля ви, споделяйте и вашите истории. Simple Smile

П.П. Aisha, темата е ''драматична'', тъй като не успях да измисля друга дума. Mr. Green Аа, и тези теми ги знам, но не съм писала там, понеже в моите бракове нямаше домашно насилие и слава Богу, деца-въпреки, че бих се радвала, но предпочитам децата да израстват с двамата си родители.

                                                                                       Целувки и прегръдки, Венета.  bouquet

# 4
  • Мнения: 0
за раздялата е трудно да се говори...но от моя скромен опит ще кажа,че винаги причината е и в двамата партньори...

# 5
  • Мнения: 3
Всъщност, вината беше изцяло моя, тъй като направих една огромна, ама наистина огромна грешка, която и до ден днешен не мога да забравя, а и не знам дали въобще ще мога... Аз направих аборт-ето казах го. Тъкмо бяхме сключили брак и два месеца след това разбрах, че съм бременна. Е, какво да ви кажа, дойде ми малко в повече. Мъжът ми беше италианец, а когато се запознахме (запознахме е силно казано, тъй като бяхме говорили, но дори имената си не знаехме, но по начина му на говорене разбрах, че не е руснак) аз работех в Москва. Бях се влюбила в него от пръв поглед, ама понеже съм от по-затворения тип хора нищо не показвах и никак не издавах чувствата си. После обаче спечелих едно балетно място в Рим и месец преди да замина се видяхме и му споделих. Но повярвайте ми като ми каза, че в Москва е на гости на баща си, че е италианец и че живее в Милано ми падна долната челюст, буквално. Simple Smile Та, аз тъкмо бях започнала да уча италиански, а нямах никакво време, той ми помагаше, но нищо повече. Заминахме заедно, като аз останах в Рим, а той продължи по пътя си. Чувахме се, дори няколко пъти се видяхме, понеже той е лекар и до ден днешен обикаля Италия като както в БГ се казва ''муха без глава''. Simple Smile Добре, ама един ден директорът, на театъра, в който работех ми се обади и ми каза, че не е необходимо да ходя на работа-нещо, което рядко може да се чуе от неговите уста, и аз какво да правя, останах си вкъщи.
Така А. ме изненада като ми предложи брак. Заминах за Милано заедно с него, той ме уреди като балетна учителка и така за два месеца сключихме брак.

Още два месеца по-късно обаче, научих, че съм бременна и реших, че е твърде рано , а и наистина си беше-аз бях на 21, а той на 27-за какво дете ставаше въпрос?! Макар и днес като се замисля, можеше да не е толкова зле, колкото си го представях тогава. Направих аборт, той разбра, естествено, в дома ни настанаха тъмните и мрачни погледи, не си говорихме с дни и реших, че е по-добре да се разведем. Преместих се във Флоренция, намерих си работа и както бях планирала, започнах да уча. Знам, че всичко това звучи много егоистично, но наистина това беше най-голямата любов в живота ми.
 
В момента съм с друг мъж, както по-горе съм описала, но често, когато го погледна си мисля какво щеше да бъде, ако не се бяхме развели с А. Посъветвайте ме как да обясня на мъжа, с когото живея в момента, без да го нараня, че засега е по-добре да живеем на съпружески начала, но не и женени. Sad

Последна редакция: пн, 19 сеп 2011, 17:08 от Veneta Alexandrova

# 6
  • Мнения: 0
колко познато ми звучи това...

# 7
  • Мнения: 3
Не мога да опиша какво е чувството да разбереш, че един мъж те разбира. Благодаря ти, gestapo. Simple Smile

# 8
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Венета, говори! Вече имаш един провален брак защото не си говорила, време е да се научиш да споделяш, а ако човека до теб те обича ще те изслуша и дори да не може да те разбере, поне няма да ти се сърди. Няма лошо да изчакате с брака щом не си готова, все пак това е стъпка за двама и е важно и двамата искрено да го желаят и да са готови за него. Поживейте заедно, опознайте се истински и когато си готова направи голямата крачка.  Grinning

 Аз не съм разведена, но съм разделена отдавна с бащата на голямото ми дете и знам какво е да изживееш една такава раздяла, хубавото при мен е, че сега вече знам, че с този човек никога нямаше да стане нещо истинско, колкото и да го обичах тогава, така, че вече не се питам какво би било ако това или онова, ти още не си стигнала до там, дай си време. Вярвам, че сегашният ти приятел няма да има нищо против да те изчака, само трябва да знае защо трябва да чака.  Hug

# 9
  • Мнения: 3
Не съм, благодаря ти! Смятам да изчакам още няклко дни, докато събера кураж и ще се опитам да говоря, надявам се, успешно. Sad Не мога да ти опиша как се възхищавам на жени, които са преодолели всичко и са продължили напред. Виждам, че имаш малък разбойник-да ти е жив и здрав! Simple Smile

                                                                                         Много целувки, Венета!   bouquet

# 10
  • Мнения: 0
мдааа!много е важно двама пртньори да си говорят,колкото и трудно да е това...Затварянето в себе си не е решение...обикновенно след това съжаляваш цял живот!А животът е кратък,минава неусетно и според мен трябва да се прекара с любимия човек...

# 11
  • Мнения: 35 891
http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0 тук има много теми за разведени и планиращи развод.

Общи условия

Активация на акаунт