Здравейте!
Все повече се убеждавам, че на този свят на човека не му трябва много, или почти нищо, трябва му само ЛЮБОВ. И това е като че ли силата, която ни мотивира да постъпваме по някакъв начин в търсене на своето щастие, макар и не винаги да го осъзнаваме.
Понякога си мислим, че сме я намерили... любовта... но после се оказва, че сме се заблудили и започваме отначало.
Омъжих се наскоро и вярвах, че съм намерила истински обичащ ме мъж. Понеже той постоянно повтаряше колко много ме обича и е готов на всичко заради мен. Бракът сключихме наскоро, след големи настоявания от страна на свекървата ми, както и на мъжа ми. Но след това той реши, че ме е вързал и стана спокоен и убеден, че вече ще сме заедно за цял живот, а аз много скоро след това започнах да разбирам, че съм направила голяма ГРЕШКА, той започна да се рови в пощите ми, във форумите, в които съм влизала, да иска да е постоянно с мен на срещите ми с приятелки, една постоянна близост, която мен отначало ме радваше, но в един момент почувствах, че се задушавам. Почувствах, че с този човек нямаме какво да си кажем, свързва ни само детето, че той ме ограничава и дори покрай него започвам да затъпявам. Другото страшно нещо е неговата невъзможност да си издържа семейството и детето. Обещаваше ми, че ще купим жилище, ще станем самостоятелни и прочие, а когато се отделихме и бяхме зависими от него, и аз, и детето, той нне можеше да осигури пари дори и за хляб, камо ли за плодове, мляко и зеленчуци, които са необходими за детето. Така, силно разочарована, се върнах с детето при моите родители, които се грижат добре за него и мога да разпилагам в някаква степен със себе си, без някой постоянно да "задушава" личното ми пространство. Но той не спря... искаше пари от баща ми... от приятели на баща ми... задлъжня и пред тях, хора, които му помагаха от добро сърце, не си изплати задълженията, заради некоректното му държание злепостави и баща ми.
И... така стигнах до идеята за развод и пиша в този подфорум.Да продължа ли да му вярвам?! Не е ли рано за развод, женени сме от от два месеца само, каква грешка само.
Ще ми даде ли развод?! Нищо незнам за разводите, а само това е в главата ми. Той е убедителен и дори адвокат би убедил, че влага всичко от себе си, а едва ли не не получава нищо от нас, как да докажа, че истината е друга?!
Все повече се убеждавам, че на този свят на човека не му трябва много, или почти нищо, трябва му само ЛЮБОВ. И това е като че ли силата, която ни мотивира да постъпваме по някакъв начин в търсене на своето щастие, макар и не винаги да го осъзнаваме.
Понякога си мислим, че сме я намерили... любовта... но после се оказва, че сме се заблудили и започваме отначало.
Омъжих се наскоро и вярвах, че съм намерила истински обичащ ме мъж. Понеже той постоянно повтаряше колко много ме обича и е готов на всичко заради мен. Бракът сключихме наскоро, след големи настоявания от страна на свекървата ми, както и на мъжа ми. Но след това той реши, че ме е вързал и стана спокоен и убеден, че вече ще сме заедно за цял живот, а аз много скоро след това започнах да разбирам, че съм направила голяма ГРЕШКА, той започна да се рови в пощите ми, във форумите, в които съм влизала, да иска да е постоянно с мен на срещите ми с приятелки, една постоянна близост, която мен отначало ме радваше, но в един момент почувствах, че се задушавам. Почувствах, че с този човек нямаме какво да си кажем, свързва ни само детето, че той ме ограничава и дори покрай него започвам да затъпявам. Другото страшно нещо е неговата невъзможност да си издържа семейството и детето. Обещаваше ми, че ще купим жилище, ще станем самостоятелни и прочие, а когато се отделихме и бяхме зависими от него, и аз, и детето, той нне можеше да осигури пари дори и за хляб, камо ли за плодове, мляко и зеленчуци, които са необходими за детето. Така, силно разочарована, се върнах с детето при моите родители, които се грижат добре за него и мога да разпилагам в някаква степен със себе си, без някой постоянно да "задушава" личното ми пространство. Но той не спря... искаше пари от баща ми... от приятели на баща ми... задлъжня и пред тях, хора, които му помагаха от добро сърце, не си изплати задълженията, заради некоректното му държание злепостави и баща ми.
И... така стигнах до идеята за развод и пиша в този подфорум.Да продължа ли да му вярвам?! Не е ли рано за развод, женени сме от от два месеца само, каква грешка само.
Ще ми даде ли развод?! Нищо незнам за разводите, а само това е в главата ми. Той е убедителен и дори адвокат би убедил, че влага всичко от себе си, а едва ли не не получава нищо от нас, как да докажа, че истината е друга?!
само че първо живяхме при майка ми, а после при родителите му и аз избягах още като стана ясно какво "трябва" и преди да ми се наложи на мен и моето семейство да даваме пари за "нашето семейно благо" От задушливата обич и ревоност се спасих моментално, а заплахите, че ще ме намери и ще си вземе детето си останаха празни приказки. 
