СПУКАН МЕХУР и загуба на дете - тема за подкрепа и обсъждане!

Да разкажа и аз историята си:
Първа бременност:
Проблеми: прокървяване в 7-ма ГС, киста на щитовидната
Спукване на мехура: в първия ден на 6-ия месец
Последвало лечение: само оперативно отстраняване на кистата на щитовидната жлеза, след което TSH се покачи и от 0,4 стана 1,7
Забременяване: 4 месеца след загубата и 1 след операцията.

Втора бременност:
Проблеми:в началото никакви, към 5-ия месец, спадане под нормата на витамин B₁₂, поява на течение във влагалището, след изследвания се установи, че е кандидоза тропикалис, няколко дни по-късно се спука мехурът, още не бях изминала 9-дневния курс на предписаното медикаментозно лечение за  гъбичната инфекция. 2-3 дни, преди спукването получих и някакво силно гадене,повръщане, разстройство с неизяснен произход, продължило 1 ден. Имах TSH 1.7 , по време на забременяването, впоследствие е спаднал и е бил 0,6 при спукването на мехура, според мен това също има връзка. Инжекция B₁₂ ми бе направена, още при установяването на спада на този витамин в кръвта ми, с цел наваксването му.
Спукване на мехура: в самото начало на 5-ия месец.
Последвало лечение: все още кървя след абразиото, тепърва ще ходя да се изследвам, в момента съставям списък на всички неща, които е добре да изследвам, включително ще обърна особено голямо внимание и на нивата на хормона на щитовидната жлеза, тъй като знам, че за ин-витро се изисква да е минимум 2 TSH-то, а на мен на 0,6 ми казват, че било добре..., не може за едни да е зле, за други  да е "добре". Като съставя списъка с необходимите изследвания, ще го публикувам тук,  за да е от полза и на другите мами.
Забременяване: ще започна опити след 6 месеца, за да се възстанови матката и да съм успяла да мина през всички изследвания.

ЗА БОЛКАТА:
Не познавам думи с които мога да опитам да опиша болката, която ме заля... Но мисля, че като посечено дърво, ще продължавам, с надеждата, все някой ден да изгрее слънце и над нашия дом... Думите са излишни, не вярвах, когато при първото си злощастие, срещнах момиче, на което му се случваше за втори път - не вярвах, че човек може да продължи без да полудее, но разбрах едно: човек изтръпва и полужив продължава, защото вече е познал най-голямата болка: да изгубиш детето си...
Кураж мами, все някога и ние ще отгледаме някое от нашите бебчета...

Здравейте момичета, съжалявам много за загубата ви, това да изгубиш дете е най-страшното нещо, което може да се случи. Ето и моята история: първа бременност, от 29 г.с. след прокървяване лежах за задържане, след което в 36 г.с. моето малко момиченце се роди. След 2 месеца в кувиоз и интензивно лечение преди 5 дена тя почина. Доктора не беше установил че имам вагинална инфекция, която по някакъв начин е навлязла в утробата и детето ми беше заразено и то. След секциото което ми беше направено уж по спешност, ме изписаха на следващия ден без да ме лекуват от инфекцията, при което направих инфекция на матката. Благодаря на Господ че имаше други съвестни хора които да го забележат и да го лекуват иначе щеше да стане най-страшното да остана без матка и завинаги да кажа сбогом на мечтата ми за дете. Болката от загубата е изключително тежка, след време може и да намалее, но спомена ще остане с нас до последния ни дъх. Остава ни надеждата за едно по-добро бъдеще с живи и здрави деца, които искренно ви пожелавам да имате и които ще заглушат поне малко болката.

Здравейте момичета!
Аз не съм преживяла подобна загуба, не знам какво е. Имала съм много тежки моменти от друго естество, но просто не мога да не споделя чувството, то просто напира. Чета вашите истории и сълзите ми се стичат. Искам само да ви пожелая по-скоро да се справите с болката, случилото се не се збравя, но трябва да сте силни, да се изправите на крака, за да можете да продължите напред.

Здравей,

съжалявам за това през което си минала. Изживяла съм го и аз, само дето имах шанс да прибера поне едното си момиченце у дома, което се бори 5 месеца и 10 дни, но уви.

Забременях след 1 опит ИКСИ в клиника Малинов. Всичко беше наред, докато се наложи редукция в 12 г.с. После нямах оплаквания, даже ходих и на работа. Около 5 месец имах прокървяване, лежах у нас и много се пазех. В 21 г.с. д-р Марков видя, че в единия сак има по-малко вода и каза да се наблюдавам. Беше отпускарски сезон, но един идиот от МД, д-р Манчев всеки път ми казваше, че вс е наред и да не се притеснявам, дори и като ходих при него с кървене.
В 23г.с. влязох в Токуда, 2 седм на системи, но водите съвсем изтекоха и родих в 25 г.с. и 2 дни. Виж подписа ми. Оказа се вътре маточна инфекция. Едното бебе не беше добре развито, а др получи БПД.

Правих още един опит + замразен ЕТ. Забременях от 4 опит, наложи се редукция и раждане, подари инфекция и спукан мехур в 29 г.с. и 4 дни. Сега имам 2 прекрасни деца.
Но всичко това благодарение на д-р Колева и екипа на Неонатологията в Токуда.

За болката...има цяла тема за мен, така че не искам да говоря.

И аз преживях този ад-последния път заради въпросния д-р Манчев-не му се доверявайте-много е небрежен и безотговорен и адски корумпиран,няма да казвам как ни е изнудвал.Сега в момента съм бременна в 26 седмица и съм в постоянен стрес всичко да не се повтори.Господ да е с нас!

Здравейте и от мен. Съчувствам на всички минали по този път и пишещи във тази тема. Ето и моята история - забременях от първи опит ИКСИ - бременност с близнаци. Още първия месец силен кръвоизлив, за "щастие" бебетата бяха добре, втори месец - околоплодните води на единия близнак се оказа, че са намалени - съмнение, че бебето не е добре. Четвърти месец - д-р Марков на фетална морфология потвърди, че единия близнак има множество малформации. Живеехме с надеждата, че другото бебе е добре и то ще оцелее. В 28 г.с. изтичане на околоплодни води на близнака с малформации и спешно секцио. Дори не можах да видя другото бебе, но поне му дадох име Обяснение не съм и търсила - единия вариант беше инфекция, другия - малформациите на бебето. За болката не искам да говоря, тя е винаги с мен. Опитвам се да забравя всичко и се преструвам, че никога не се е случвало. Понякога успявам Сега година по-късно надеждата отново бавно се завръща, но преживяното ме промени завинаги. Дано по-малко хора изпитат това

Много тъжна тема. От сърце пожелавам на всички ви някой ден да гушнете мечтаните си деца. Само мога да предполагам какво сте преживели. Аз имам 3 спонтанни аборта, но са преди 12г.с.

мец@нкa, дано намерите причината. ТСХ ти е наред, за ин витро се изисква ТСХ под 2. По време на бременност е добре да е под 2 също. По време на 1-вата ми бременност мойто беше в границите 0,5-0,8 по препоръка на ендокриноложката ми.

Мама Мец@нка, прегръщам те силно!

Инвитро бременност: успешна от първия път.
мисед:липса на пулс на първи близнак в 12та г.с
Спукан мехур: 26та седмица, предшестван от 2-3 дена силни контракции.
Проблеми през бременността:Болки, контракции, тромбофилия, възел на щитовидна жлеза/струма нодоза базедификата/, антинуклеарни антитела/антифосфолипиден синдром/, изоставане на плода 24та седмица.
Серклаж: без никакво микробиологично изследване, преди и след.

Огромна поредица от грешки на лекари и безумна небрежност:
1. Безогледно изписване на пропицил в ранна бременност, при ТСХ =1
2. Спиране на кръворазреждащата терапия в 20та седмица/назначена ми от софийски лекар след миседа/
3. Без микробиологично изследване през цялата бременност и по време на серклажа.
4. На изоставането на плода с 2 седмици в края на бременността, който явно се е мъчил, беше казано "нормално е"
4. След като ми изтече тапата, гърчеща се от контракции, наблюдаващият ме "лекар" ме върна 2 пъти от болницата с думи- "нищо ти няма"

Резултат: мътни околоплодни води, резултат от микробиология: ешерихия коли; мехурът е спукан в резултат на инфекция.
След интервенцията: белодробна емболия, в резултат на спрени кръворазреждащи.
Месец след инцидента: силно завишени антинуклеарни антитела това със съмнения за лупус.
Възел на щит жлеза:силно увеличен в следствие на бременността, в последствие опериран.

Следваща бременност: 2 години след това, успешно инвитро. Контракции, кървене. Износена под много строг контрол в патологична бременност; терапия:фраксипарин, имуновенин/вс месец/, интралипид/на 45 дни/, вс месец микробиологично изследвана на цервикален секрет/и по 2 пъти на месец/ Серклаж, всеки месец следене на ТСХ и ФТ4., лежане, само лежане.
Доносено бебе.

Трета бременност: спонтанно забременяване , износена също като втората, под строг контрол. Доносено бебе.
 
Болката: отшумява много бавно. Понякога кошмарите се връшат в сънищата... 5 години след това още ми е прясно сякаш..
Но, няма да и се даваме нали?!)

Здравейте и от мен!
Аз да започна с малко пред история.Имах спонтанен аборт в много малки седмици.Размина ми се кюртажа.Година след това забременях,но в 5 г.с се установи ,,кухо яйце,,-там имам един кюртаж.4 месеца по късно забременях и всичко вървеше добре до 21 г.с,когато една сутрин се събудих с прецапване,когато отидохме до близката болница се оказа,е е започнало раждане,Включиха ми система с окситоцин и на 7см разкритие родих моята малка буба,но разбира се тя бе твърде малка за да оцелее.Отново кюртаж,на следващия ден доктора преди да ме изпише,реши да ме погледне отново на ехограф.Откри голямо количество съсъреци,а познаите...пак ме кюртираха!
Причина за загубата на бебето-тънки стени на матката и когато то е наедряло просто се разтворила и то е тръгнало да се ражда.
Два дни преди това аз бях си правила БХС и резултатите ми бяха отлични идоторката ми ме гледа обстойно на ехограф,всичко било наред.В интерес на истината си карах много лека до преди това бременност,без оплаквания,дори след като ми включиха окситоцина малко след това контракциите взеха да се усещат.После ми изписаха лекарства за кръвосъсирването-който бяха много тежки,за спиране на кърмата и антибиотик.Лекарят ми препоръча след 4месеца да започнем с опитите.
   А за болката,тя е неуписуема,защото ти не губиш просто бременност или плод,а своето дете....и приказки-,,нищо вие сте млади пак ще си направите,, направо ме побъркват.
А следващия ми шанс да износя детето си до края е само серклаж.
Желая на Всички,бъдещи и настоящи мами да не губят вяра!И една успешна бременност разбира се...

Мила, за съжаление серклажът не предпазва от спукване на мехура. Изчакай 6, а не 4 месеца, за да може  матката ти да се възстанови напълно, важно е за да след това да се образува плацентата правилно.   Може да греша, но така разбрах: серклажът не предпазва от спукване и изтичане на околоплодна течност. Още повече, преди серклаж, не трябва да има инфекции, за да не се пренесе инфекцията и навътре. Има тема за серклажа ( http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=569647.0 ), мисля, че трябва да я прочетеш внимателно, аз също, защото явно и това е много важно решение, от което зависи в голяма степен изходът от една бременност.

Тази темичка я изчетох ,,на един дъх,,даже съм се записала там!Има страшно много позитиви относно серклажа.Надявам се просто всичко да бъде наред
Как сте момичета,отдавна никоя нищо не е писала?!

Моята история е стара, но да ви дам надежда 
Имахме проблеми със забремняването , главно поради мъжки фактор, както и сравнително късна овулация.
Първо забременяване - спонтанно. Лека бременност, като по учебник. Към 7 г.с. леко прокървяване само.
Спукване на мехура  в 25 г.с без контракции. Отидохме от Бургас в МД - София, там ми предизвикаха раждане /все още съжалявам, че не дадоха шанс да полежа още някоя седмица, при положение, че си имах достатъчно околоплодни води/.
Бебето оцеля 40 дни. Причина - неизяснена, вероятно инфекция. / Имах само леко засилено течение, което било нормално според моята гинеколожка/
Следващи две забременявания - спонтанно, въпреки препоръки за ИКСИ за първото. Ползвах ръкавици за измерване на ПХ на влагалището, като евентуална индикация за инфекции. Съвсем нормални и приятни бременности, като и при двете ми спукаха мехура при раждането 

Прегръдки за всички мами Преминах през ада за да мога сега да прегърна своята дългогодишна мечта.Имах първа прекрасна бременност,но в един мразовит декемврийски ден отивайки на работа ме преряза корема .Бях в 30 г.с .Веднага на преглед и се оказах със спукан мехур и 3 сантиметра разкритие,което изобщо не съм разбрала как е станало.Мехурът се пука в горната част,което спомогна да ми сложат кортикостероиди за бебето ,което родих 1350 ,НО 25 дни по късно почина от двустранна бронхит пневмония,която уврежда и сърцето.Знам какво е да те завладее болката и тъгата.Но с подкрепата на съпругът си и мамите от друга тема се съвзех и година по късно забременях .И тук ще кажа,че ако не беше доктор Хранов от Майчин дом София нямаше да успея.Направи ми серклаж в 12 г.с и от тук се започна моята одисея.До преди 2 седмици лежах без  да ставам и изпих тонове с хапчета,хиляди прегледи ,сълзи и нерви .Но всичко това сега знам,че си заслужава .Едно ви пожелавам да намерите най добрия лекар,на който да разчитате 24 часа ,да повярвате в себе си и нито за миг да не се отказвате от мечтата си да гушнете най красивото творение на вашата любов .От цялото си сърце ви пожелавам много късмет милинки, защото всички заслужават да гушнат малките си бебенца и да бодърстват от умиление и детски плач,а не от сълзи пропити с много болка Кураж мами!Вие ще успеете 

Здравейте момичета, всичко това, което описвате ми е адски познато и все още болезнено!!!
Ето я и моята история. Забременях от третия опит, нормално и в последствие се оказа с разнояйчни близнаци - първа бременност. Всичко беше нормално по време на бременноста. Нямах никакви, ама обсолютни никакви проблеми. Ходех през две седмици на ЖК, ходих и на 4D - всичко си беше в норма, когато в края на 7 месец започнаха контракциите. Приеха ме във ВМИ вечерта към 21:00 часа, измериха тоновете на децата и остановиха, че съм със 1 см. разкритие. Сложиха ми система за спиране на контракциите. На сутринта станах адски отпаднала и когато отново отидох да измерят тоновете им - такива вече нямаше. Починали са в мен вечерта ... Трябваше да ги родя и решението на лекарите беше това да стане нормално, представете си какъв ужас беше това за мен... Веднага ми сложиха система и раждането започна. Спукаха ми първия мехур, който беше с много малко количество околоплодна течност. Родих първото си момиченце и дойде ред да пукат и втората околоплодна течност и когато това стана не можете да си представите колко вода изтече от мен - около 3-4 литра. Тогав видях безжизнените телца на момиченцата си ..............дата 13.08.2011г.
След около месец отидох да си взема ескпертизата от аутопсията, за да разберем какъв е бил проблема. В заключението пише, инфекция на плацентата ... да се изследва за Цитомегаловирус, Херпес симплекс и Рубеола. Отидох в частния кабинет на д-ра който ме изражда. Изследвах се и резултатите са отрицателни!!!
Последвало лечение няма, защото от всичко станало след това разбирам, че съм абсолютно здрава и праблема е в това, че бременноста с близнаци се води много рискова. Сама си поставих диагноза от всичко изчетено по форумите и тя е "хидрамнион (многоводие)" .
Цитирам .... Многоплодна бременност. Вие сте в риск, ако сте бременна с близнаци. Тогава може да се появи трансфузен синдром, при който единият близнак плува в повече околоплодна течност, за сметка на другия, при който количеството е под нормата. Жалкото в случая е, че този проблем може да се установи на обикновен ехографски преглед, но за съжаление д-ра, който водеше консултацията ми не спомена нищо за това. Или е бил некадърен или е видял, че имам проблем и е знаел как ще завърши всичко това!
Сега ще изчакаме няколко месеца и живот и здраве с нови сили да бъда отново на линия!!!

За болката: Какво да кажа, всеки който е минал по този път ще ме разбере най-добре. Нямам думи с които да опиша това чувство, то винаги ще ме преследва. Дори и при евентуална следваща бременност, ще остане страха от случилото се.
Искам само да пожелая или по-скоро да се помоля, на никого да не случва това. Нека има повече щасливи жени, които след всички тези 9 месеца, да гушнат своето детенце!