Загледах се тази вечер в някакъв военен филм - с всичките му там "екстри" - хвърчащи крайници, верни другари и героизъм - и се замислих, че аз никак, ама никак не съм родена за герой.
Не се сещам за нито една кауза от общ характер, която да ме задържи на по-малко от 1000 км от революции, бунтове и военни действия.
Въобще не мога да разбера как някой би влязъл доброволно в обсега на десетки оръжия, опитващи се да го надупчат с различни по размер парченца метал.
Подозирам, че съм някакво изключение - защото поне историята е пълна с армии, тръгващи на заколение с песен на уста.
Също и революционери, борци за национална независимост и т.н.
Срам не срам, ще си призная, че ако зависеше от мен, сигурно още щяхме да сме в робовладелческия строй.
Как е при вас? Родени ли сте за герои?
Не се сещам за нито една кауза от общ характер, която да ме задържи на по-малко от 1000 км от революции, бунтове и военни действия.
Въобще не мога да разбера как някой би влязъл доброволно в обсега на десетки оръжия, опитващи се да го надупчат с различни по размер парченца метал.
Подозирам, че съм някакво изключение - защото поне историята е пълна с армии, тръгващи на заколение с песен на уста.
Също и революционери, борци за национална независимост и т.н.
Срам не срам, ще си призная, че ако зависеше от мен, сигурно още щяхме да сме в робовладелческия строй.
Как е при вас? Родени ли сте за герои?
Поне три сме. 
. По-скоро се числя към тези, които стоя в основата на конфликта, не към тези, които героично го разрешават 
