Майчина любов - Изоставен на студа

  • 968
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 607
Споделям нещо с вас,което ми хареса много!


Изоставен на студа



И това ще ви бъде знакът - ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. (Лука 2:12)



Било студено, пронизващо студено. Вятърът виел и снегът валял силно. Било Бъдни вечер на 1952 г. в едно далечно село в Корея. Само няколко човека били все още на улиците, довършвайки последните си коледни работи. Самотна жена, около 20-годишна, бавно пристъпвала по улицата. Всяка стъпка била мъчителна. Било й трудно да се движи напред срещу шибащия вятър. Тя била бременна в деветия месец и бебето трябвало да се роди точно тази нощ. Нямала семейство. Била бременна от един американски войник. Сега била сама, напълно сама и нямало къде да роди бебето. Тя си спомнила за един любезен мисионер в другия край на града. Изведнъж в ума й запрепускали мисли. Само да успея да се добера до къщата на този мисионер навреме, мога да родя бебето си там.

Като пресичала един мост към другата част на града, тя разпознала предупредителните знаци, че бебето скоро ще се роди. Залитайки надолу по хълма към коритото на реката, тя намерила убежище под моста. Там, в мразовития студ, тази млада корейка родила момче. През цялата нощ тя го завивала в собствените си дрехи, за да го стопли.

Рано сутринта на Рождество, когато пресичал моста, пасторът мисионер чул плач на новородено. Бързо се втурнал да помогне. Намерил майката умряла от студ, но бебето, загънато в нейните дрехи, било добре.

Мисионерът веднага докладвал на властите. Тъй като момчето нямало баща, пасторът в края на краищата го осиновил. Докато минавали годините, баща и син станали неразделни приятели. Десет години след това, на Бъдни вечер през 1962 г., бащата разказал на осиновения си син за невероятната жертва на любящата му майка. Момчето било дълбоко покъртено.

В коледното утро, когато тихо влязъл в стаята му, за да го събуди, бащата намерил леглото празно. Претърсил къщата, но не могъл да го намери. Докато се взирал през прозореца, видял стъпки в снега. Бързо ги последвал до моста, където бил намерил момчето преди 10 години. Там, за свое пълно удивление видял сина си да стои под моста – бос, съблечен до кръста, треперещ в снега и плачещ. Бащата изтичал и го прегърнал. Момчето го погледнало през насълзените си очи и изхълцало: “Тате, исках да знам как се е чувствала мама онази нощ преди много време, когато е умряла заради мен”.

Исус знае какво означава да бъдеш самотен, уморен, отхвърлен, тъжен, наранен и обиден... Той е дошъл в този студен, жесток, коравосърдечен свят, за да поеме цялата тежест на сатанинската злоба. Преживял е такава физическа болка, емоционална травма, психологически стрес и душевна мъка, каквито ние изобщо не можем да си представим. Всичко, което Исус е преживял, е заради нас. Той знае. Той разбира. Той съчувства. Той е загрижен. Той е близо до нас. Той трепери в студения свят заедно с нас.

Ела при Него с цялата си сърдечна болка, сълзи и мъка! Той знае какво чувстваш точно сега и е до теб, за да ти помогн

# 1
  • все тук
  • Мнения: 1 714
Толкова е мило и тъжно. Просълзих се...

# 2
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Покъртително и много трогателно!
Мерси рд...че ни го предостави  Hug

# 3
  • Мнения: 62
Тъжно, трогателно (просълзи ме, честно!) и... ъъъ... глупаво  Embarassed

Не знам тази жена девет месеца какво е правила, та не е уредила въпроса с раждането. От опит знам, че дете не се ражда за полвин час (еле пък първо). На нейно място щях да съм при мисионерът доста преди да стане твърде късно... както и да е де... личномнение. Иначе наистина ме разплака Embarassed

# 4
  • Мнения: 11 607
Малко лично мнение и от мен - все пак става въпрос за 1952г., за Корея - все пак доста далеко от цивилизация,за да може евентуално едно объркано дете да си построи живота!!!!!!!  А и дали има раждания за половин час напр. - незнам въпросното момиче наистина е родило за половин час,ама като знам някои жени от един етнос как бързо раждат...... Раждала съм с такава жена,дори беше дете - ей кога роди и тя не разбра май ....

# 5
  • Мнения: 1 771
Не знам какво да кажа.
Днес, няколко дни преди Рождество Христово научих новина която ме разтърси. На моя близка съпруга починал от рак. Не си намирам място от мъка. Детенцето й е на малко повече от годинка. Не мога да си представя живота им занапред, болката, празнотата в сърцата им. Детенце което ще расте без татко си. И тук ще им подадат ръка приятелите и близките хора с каквото могат, но няма да бъде същото. И колкото и трагично да е има нещо което дава сила едно малко съкровище резултат от любовта на двамата съпрузи, това ще топли сърцето й през идващите във времето празници на Рождество Христово, Но освен малкия й син има  и една голяма вяра и надежда в Един любящ Баща, който утешава наранените, дава сила на немощните.
Има Един който ги държи в ръката си, който ще избърше сълзите им и ще утеши сърцата им.   
 Но има и нещо друго което разбрах и реших за себе си, че искам да изживявам всеки един момент заедно със съпруга ми и сина ми пълноценно да се удоволствам и в малките моменти на щастие от присъствието на любимите за мен същества, да забравя за егото си, но да дам себе си за любимите ми хора. Не искам да съжалявам за недоизказани думи, не искам да съжалявам за това, че съм била груба и нетактична, че съм ги обидила или наранила. ще ги обичам със сърцето си без да търся за себе си.

Любовта дълго търпи, и е милостива;
любовта не завижда;
любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада. . .   
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов;
но най - голяма от тях е любовта.


Нека така както Бог е с нас и ни търси, така и ние да сме с Него и да го потърсим.
Но не само през тези светли празници да се сетим, че го има някъде там, а е в денят ни в момент на щастие или нещастие.
Весели празници.   
 Баба Цоцолана, благодаря ти за историята, която ме накара да се замисля за многото неща от живота, които в ежедневието пропускам.

# 6
  • Мнения: 1 858
Много ме разчувства историята просълзи ме и това ако не е чудо в такъв студ детето е оживяло  слава да бъде на Бога .голденова сега твоята приятелка най-много ще има нужда от вас подкрепайте я .Да никой няма да може да замени съпруга и но поне ще се чувства по-доре ако знае ,че има верни приятели зад гърба си.Момичета вярвайте по Коледа стават чудеса и не само по Коледа де Embarassed

# 7
  • Мнения: 5 647
Покъртително. Насълзиха ми се очите.....

# 8
  • Мнения: 1 134
Хубаво е.
Ето и това по темата...:

Ковчегът се спусна уморено надолу. Пръстта се сипеше като прегръдка и го притискаше в себе си. Женски вик опари въздуха и повлече останалите вопли. Хората започнаха да се суетят наоколо.
Само той потъна в тишина и мисли.
Загуби и двамата на пет. Познаваше това замръзнало безвремие, в което още никой не знае какво се случва. Отхвърлянето, пустотата и болката... Редуването на виновност и обвинения, на усмивка при някой спомен и на удари в стената от безсилие.
Не си спомняше кога и как осъзна всичко. Някакви хора го гледаха в началото. По – късно, разни семейства се опитваха да бъдат неговото. Но, той беше винаги сам. Първо уплашен, после обиден, сърдит и гневен... Накрая дойде и примирението, което го носеше безцелно в живота му... Но, не се чувстваше различен и не позволяваше да го възприемат за такъв... Чувстваше се сам. Само това.
И после, нови хора, грижещи се за него, обичащи го... Нови мисли, пътища и чувства... И тогава ги откри. Родители. Такива, каквито никога не си бе представял... Които го изпълниха с отговори и любов. Родители, които бяха до него, и които знаеше как да не изгуби...
Не забрави мъртвите. Заобича ги повече. Прости им по детски, и ги опозна в сърцето си. Разбра! Раните се превърнаха в белези. Беше утешен в любовта си към тези свои нови – стари майка и баща. И, вече беше различен...
Сега, гледаше как поредният човек тръгва по пътя си. Не искаше да показва емоции и спомени. А, и те отдавна не бяха толкова тежки и тягостни. Не можеше да скрие състраданието си към хората, обаче. На покойникът му предстоеше дълго бродене, а някой трябваше да се погрижи за близките...
Малка фигурка се изпречи на пътя му и го извади от тишината. Момчето, беше на не повече от 8, със стеганато в рязката зрялост лице и тъжни, питащи очи. Преглътна бързо и когато гласът му се предаде - овладян, тихичко го попита:
- Отче, защо татко ме остави сам?
Той погледна бавно нагоре, а после, отново в повяхналите, детски очи:
- Знаеш ли, че днес, с теб станахме много специални братя?

# 9
  • София
  • Мнения: 64
Мили момичета, доста тъжна история не мислите ли?
Не мислите ли, че може и през 2005 година да се случи това. Доста жени и сега са в доста тежко положение. Дали можем да помогнем на някоя от тях с нещо? Идея някаква? Да помогнем и как?

# 10
  • все тук
  • Мнения: 1 714
Е, стига вече - много е тъжно и това второто. На работа съм, а всеки миг ще ревна.
Хайде нещо по-ведро

Общи условия

Активация на акаунт