Здравейте на всички,аз съм момие на 18 години,много често чета форума ви,намирам много полезни неща от тук,но все не ми беше нужно да се регистрирам,не съм и предполагала че ще пиша точно в този подфорум,но понякога не знаеш какво ще ти поднесе живота.Сигурно мястото на темата ми не е тук,но мисля че този подфорум е най-подходящ за случая,а това е единствения свестен и смислен форум в България.Не знам как да започна същинската част на темата,тъй като това ми е най-слабото място.Става дума за една моя приятелка,на която държах много,към която живота беше много несправедлив.Пред 1 година,на 26 Май 2010 година,още не навършила 17 години,претърпя катастрофа,причинена от несъобразена скорост,приятеля и караше с 200 км в час,и просто беше зверска катастрофа,тя почина на място за секунди,а момчето беше в кома 13 дена и почина.Мина повече от 1 година, а болката е все така голяма,не мога да повярвам че тя вече не е сред нас,че няма да я видя,да и пиша,прегърна и тн,просто за тази болка няма лек,къде ли не съм ходила ,по психолози,психотерапевти,никой не успя да ми помогне,просто не можах да превъзмогна тази болка,тя остана да живее завинаги в мен.Моята нежна и добра душа,не можа да превъзмогне болката, и огромната липса от загубата и.Всеки ден се питам-Защо тя,защо точно това добро момиче,което не беше заслужило с нищо тази нелепа смърт,беше толкова добра,хубава,лъчезарната усмивка не слизаше от лицето и,просто беше най-добрия и позитивен човек когото познавах.Може би Господ,прибира децата,и младите хора по-рано за да не се мъчат в този труден живот,пълен с толкава много болка.Просто не мога да повярвам че си отиде,като звезда безмълвна падна в нощта,остави само светлата си диря,да топли нашите сърца..Дано и вашите дечица,който са си отишли без време,да намелят покой,те са всички заедно горе,и се подкрепят и обичат,както и ние трябва да направим,да си подадем ръка,и въпреки безпощадната болка да продължим напред с високо дигнати глави,и да живеем заради тях,нашите ангелчета.Милче където и да си скъпа,знай че много те обичам,много държа на теб,дано душичката ти е намерила покой ангелчето ми,и там да си истински щастлива,защото тук не можа скъпо дете,всички страдаме за теб,а най-много майка ти,като не идваш в моя сън всеки ден,моля те поне идвай в този на майка си,защото тя е просто съсипана,и ще страда докато е жива,направи и поне този ценен подарък,прави я щастлива поне в сънищата и.Обичаме те ,благодаря ви че прочетохте поста ми,наистина имах нужда да споделя и да излея мъката си,и да получа помощ от вас,поне вие разбирате за каква мъка става въпрос.Почивай в мир ангелче,спи спокойно вечния си сън принцеске,всички ние сме до теб,смъртта няма сили,защото те носим вечно жива в сърцата ни миличка. 19.12.1993-26-05.2010 
,мир на душата и..........