Отне ли ви чужбината жизнерадостта

  • 5 389
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 69
Не знам как да започна темата си  Rolling Eyes

В чужбина съм от около 10 години, доста се промених емоционално.
В къщи съм си същата жизнерадостна, по детски наивна.

На работа обаче съм мрачна, намусена, не разговарям почти за нищо, точно както и моите колеги.
Това ме измъчва от една страна, защото едва ли не се правя на друг човек, за да мога да се „интегрирам“.
Имахме една нова колежка, постъпи през януари и сега ще напуска, каза че обстановката е потресаваща, няма да взима нито безработни, нито обезщетение, но сподели че се депресира
и не и пука нищо, иска само да се махне и да избяга.
Колегите също не я приеха добре, а тя се държеше съвсем нормално, сега ми става ясно, че ненормалниците сме ние. Тръгна и име, че е лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка. Неща, които въобще не отговарят на действителността.

Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?


Не. Дори в петък  един колега казва на друг колега: "Тя е винаги толкова усмихната и ведра". На работа съм такава, каквато съм си. Но можеш да си такъв само, ако си щастлив и доволен от това, което правиш. 1-та ми година с тази професия беше ужас. Не можех да се понасям, както и някой свързан с професията ми. След 3 години опит съм нов човек. Добих  "око' за хората около мен и явно им прави впечатление, защото отношението им е много по-положително....

По възможност смени работното  място (в коя държава си? ). За това, което изпитваш не е виновно географското ти положение... Peace

# 2
  • Мнения: 69

По възможност смени работното  място (в коя държава си? ). За това, което изпитваш не е виновно географското ти положение... Peace

В Германия съм. Когато ти беше ужасната първа година, ти смени ли работното място?
И аз съм в края на първа година в тази професия.  Confused

# 3
  • Мнения: 945
Явно колективът ви е такъв - мрачен и подтискащ, затова и ти ставаш такава. Защо не се опитате да промените останалите, а ставате като тях? Наистина някой път трябва да се съобразяваш с обстановката, но да се чувстваш депресирана и потисната на работа - колко време ще издържиш така?

# 4
  • Мнения: 69
Явно колективът ви е такъв - мрачен и подтискащ, затова и ти ставаш такава. Защо не се опитате да промените останалите, а ставате като тях? Наистина някой път трябва да се съобразяваш с обстановката, но да се чувстваш депресирана и потисната на работа - колко време ще издържиш така?

Имахме колежка, която се опита да промени обстановката, тази за която разказах в първият ми пост.
Докато не я накараха да напусне не я оставиха. Шефа и отряза всички възможности за кариера,
въпреки че тя се оказа доста добър специалист. Сега напуска, а  обучаваха от януари и тя овладя всичко много добре и работеше много прецизно и качествено. От нейното напускане шефа и отдела губят много пари, но въпреки това я прокудиха с оправданието, че е личностно незряла, прекалено оптимистична и несериозна.
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired

# 5
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 468
В къщи съм си същата жизнерадостна, по детски наивна.

На работа обаче съм мрачна, намусена, не разговарям почти за нищо, точно както и моите колеги.
Това ме измъчва от една страна, защото едва ли не се правя на друг човек, за да мога да се „интегрирам“.
Тръгна и име, че е лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка. Неща, които въобще не отговарят на действителността.

Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?
Явно се притесняваш, че ако и ти се отпуснеш на работа и на теб може да ти тръгне име, че си "лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка". То наистина си зависи от колектива. Те ако по принцип отношението им към източноевропейките е лошо- все ще намерят за какво да се хванат.
Кофти е обаче да си нямаш приказка с колегите. Мен ме възприемат нормално, и шефовете, шегуваме се, смеем се, дори някой път се шегувам със себе си и националността си, както и те се шегуват със себе си. С хора с чувство за хумор се работи лесно.
Държа се естествено, каквато съм си, но все пак за професия като сервитьорка, това е нормално. Дори се радват хората, че съм "усмихната и ведра". Някой път си стопирам леко усмивката, най-вече пред мъже, за да не го изтълкуват погрешно. Разбира се, преобразявам се до някаква степен, влизам си в ролята, дет се вика, но това е в унисон с душевността ми и не е някакво коренно различно поведение от нормалното ми, затова се чувствам ок.  Grinning Но не съм нито някаква лигла, нито пък някой някога ме е помислил за "лека", така че много си зависи и от човека. Някои хора просто имат по-сериозно излъчване дори и за професия като сервитьорка, а някои каквото и да правят - все за несериозни ги смятат. Говоря по принцип.

# 6
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 468
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired
Ами тогава май се очертават 2 възможности:
1. Ако тази работа наистина много ти харесва, продължаваш да си караш по старому с "маската" на лицето. Все пак извън нея си си ти. Wink
2. Сменяш работата с нещо по-разпускащо. dance

# 7
  • Мнения: 69
Ако дръзна да се променя, системата ще ме отблъсне.  Tired
Ами тогава май се очертават 2 възможности:
1. Ако тази работа наистина много ти харесва, продължаваш да си караш по старому с "маската" на лицето. Все пак извън нея си си ти. Wink
2. Сменяш работата с нещо по-разпускащо. dance
Аз обмислям смяна на работата, не издържам психически вече тук и ме е страх да не рухна.  Peace

Работя в IT-сферата и в отдела хората са с доста голямо самочувствие и не признават други характери и култури. Малко да си по-различен от тях и те изолират.

# 8
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
peers_fairy , и аз съм в Германия и въобще не съм доволна от работната ми атмосфера.
3-ма човека сме един отдел и единия успява само с присъствието си да скапе настроението на всички!
на всичкото отгоре го и целебрират като шеф, а той нито решения може, да вземе, нито отговорност да поеме, нито да си върши задълженията, съответно работата се натрупва и става неописуемо Confused
в същото време останалите шефове постоянно ми казват как са доволни от моята работа и как ме ценят Rolling Eyes
въпреки всичко ми е трудно да работя там и аз също на работата съм доста сдържана в емоциите си.

смятам като излезна в майчинство да започна да си търся ново работно място.
за мен бременността беше единствения начин да се махна някак "естествено" от там.

до сега обаче никога не съм имала проблем с факта, че съм чужденка. свикнаха ми с акцента и си ме приемат така  Peace

# 9
  • Мнения: 2 786
Като прочетох заглавието, си помислих, че това е поредната обобщаваща тема. То се оказа просто нездравословна работна атмосфера. Сменяш работното място с такова, на което ти харесва и жизнерадостта ти се връща - фактът, че си в чужбина не е определящ в случая Peace
Иначе отговорът на въпроса в заглавието - не, не ми я отне, а ми я върна.  Grinning

# 10
  • Мнения: 69
peers_fairy , и аз съм в Германия и въобще не съм доволна от работната ми атмосфера.
3-ма човека сме един отдел и единия успява само с присъствието си да скапе настроението на всички!
на всичкото отгоре го и целебрират като шеф, а той нито решения може, да вземе, нито отговорност да поеме, нито да си върши задълженията, съответно работата се натрупва и става неописуемо Confused
в същото време останалите шефове постоянно ми казват как са доволни от моята работа и как ме ценят Rolling Eyes
въпреки всичко ми е трудно да работя там и аз също на работата съм доста сдържана в емоциите си.

смятам като излезна в майчинство да започна да си търся ново работно място.
за мен бременността беше единствения начин да се махна някак "естествено" от там.

до сега обаче никога не съм имала проблем с факта, че съм чужденка. свикнаха ми с акцента и си ме приемат така  Peace
И моят шеф постъпва по подобен начин.
Присвои си работата на новата колежка, не и даде акаунт да си работи, а и даде паролата на неговия,
след което тръбеше пред другите шефове, че нищо не правела. А когато тя взимаше работа от други отдели, много я хвалеха, че е много стриктна и коректна. Това е практика в доста немски малки фирми, защото няколко човека се оплакваха.

Аз вече се оглеждам за работа.

# 11
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
В Германия съм. Когато ти беше ужасната първа година, ти смени ли работното място?
И аз съм в края на първа година в тази професия.  Confused


По принуда трябваше да остана 1 година. Всяка сутрин повръщах от нерви, че трябва да отида. С такова облекчение си отидох. След това ми трябваше време да се съвзема и да реша дали искам да продължа да се занимавам именно с това. Даже не кандидатствах за работа в тази сфера, вършех друго. И един ден съвсем случайно се запознавам със сегашната ми колежка. Говорихме си за какво ли не и като се разделяхме тя сподели, че не можели да намерят човек за Х часове. Кандидатствах и така се отзовах при тях.  Понякога  избягването да правиш планове и да действаш помага.... Wink

При теб наистина е колектива.  Спомням си, че в онзи период бях пускала нещо подобно тук / или казала. Понеже слабото ни място е, че сме друга култура и като не сме щастливи на даденото място, започваме : те такива- ние такива. В крайна сметка става въпрос за хора и хора, а не само и единствено за националност.

# 12
  • Мнения: 6 713
Със сигурност причината е в работата ти! Сменяш я, не знаеш на какво място ще отидеш, но в крайна сметка опитваш и това е. Ужасно е, цели 8-9 часа на ден да прекарваш с кофти колеги, лоша обстановка. Sad На мен ми се е случвало в България това! Напуснах работата с голям кеф, и изобщо не казах на никой, че напускам, толкова ми бяха противни всички, най-вече работата и организацията на работата. ooooh!

# 13
  • Мнения: 3 371
да. на 100%.
в страна с тежък и противен климат съм.
страдам от ужасна форма на метеопатия, фобромиалгия и отклю4их 2 автоимунни заболявания.
непрекъснато съм депресирана , уморена, изтощена. има дни в които съм с каскоподобно главоболие и не мога да помръдна дори.

в Бг съм жизнена, енерги4на, весела, дружелюбна и благоразположена, еуфори4на. нормален 4овек.
-------------
не знам къде е 4 на тази клавиатура.
ps. sorry za latinicata. sega vidiah , che eza rabota temata. za da sam tochno po zadadenata tema- absoliutno nerabotosposobna sam po izbroenite veche prichini.

Последна редакция: нд, 11 сеп 2011, 12:32 от слънчева*

# 14
  • Мнения: 69

По принуда трябваше да остана 1 година. Всяка сутрин повръщах от нерви, че трябва да отида.
При теб наистина е колектива.  Спомням си, че в онзи период бях пускала нещо подобно тук / или казала. Понеже слабото ни място е, че сме друга култура и като не сме щастливи на даденото място, започваме : те такива- ние такива. В крайна сметка става въпрос за хора и хора, а не само и единствено за националност.

Чувствам се по същият начин.  Confused

Повръщам всеки ден, имам страшни болки с корема, прибирам се от работа и лягам, но не мога да заспя, но и не мога да стана от кревата. Ако задремя през ноща, събират ми се три, четри часа спане,
събуждам се на пресекулки и съм винаги стресната през ноща, бавно рухвам психически.

На няколко пъти ни караха да работим събота и неделя, шефа каза, че ако не свършим проекта, доброто му име ще се опетни. Допълнителните ни часове изгоряха, защото шефа е забравил да ни го предаде в канцеларията, а ние сами нямаме право. Останаха си неизплатени, но и свободни дни не ни даде.  ooooh!

Веднъж преди отпуска, в петък сутринта ми дава доста задачи, за които ми трябва около седмица и ми казва, че за понеделник му трябват, като му отказах, защочна да ми крещи, че всичките осита са мързеливци, че съм последната наета от тези държави. Голям срам брах.
А не ми се иска да се занимавам със съдилища, предпочитам да си тръгна.
Просто сега трябва да си намеря нещо друго, иначе не смея да оставам без работа.

Общи условия

Активация на акаунт