В чужбина съм от около 10 години, доста се промених емоционално.
В къщи съм си същата жизнерадостна, по детски наивна.
На работа обаче съм мрачна, намусена, не разговарям почти за нищо, точно както и моите колеги.
Това ме измъчва от една страна, защото едва ли не се правя на друг човек, за да мога да се „интегрирам“.
Имахме една нова колежка, постъпи през януари и сега ще напуска, каза че обстановката е потресаваща, няма да взима нито безработни, нито обезщетение, но сподели че се депресира
и не и пука нищо, иска само да се махне и да избяга.
Колегите също не я приеха добре, а тя се държеше съвсем нормално, сега ми става ясно, че ненормалниците сме ние. Тръгна и име, че е лека жена и несериозна, тъпа и повърхностна източноевропейка. Неща, които въобще не отговарят на действителността.
Исках да попитам как е при вас? Трябва ли да се преобразявате на работното място, за да ви приемат на сериозно?